Превъоръжаване на армията ни ли? Снимка: БГНЕС
Все повече слушам за превъоръжаване. Положението с превъоръжаването на Сухопътните войски в момента е следното:
Става чудо и най-накрая купуваме Бойната бронирана машина за Сухопътни войски. Какво следва?
Спира последното поколение ББМ и от нея слиза редник Гюро Михайлов.
Той е облечен с прекърпени дрешки от по-миналогодишния лимит, обут е с измачкания и пребоядисан в черно Хайкс, който му е останал от мисия или с абсурдните „здравоходни“ кубинки „Довиждане крака“. На главата му е стоманена каска М72 (образеца е от 56-та всъщност) с чохъл (да не се излагаме пред чужденците). Той е въоръжен с автомат – набор на баща му, на колана, заменящ багажната система, се клатят: сумка с три резервни пълнителя (набор на автомата), манерката, в която дядо му е пълнил вода от Драва и лопатката с която прадядо му се е окопавал на завоя на Черна.
Някъде из джобовете се търкаля ЛПП (личен превързочен пакет) образец „Прошчай Родина“ от 1942 година.
От мешката (образец 1932) стърчи връзка моркови – защото прибор за нощно виждане редник Михайлов няма, няма и да има.
Въоръжен е, както казахме, с АК набор на баща му, който е в същата комплектовка с каквато е излязал от завода – няма нито колиматорен прицел, нито лазерен целеуказател, нито начин те да се монтират на изделието. Защото армията на Мали си модернизира автоматите, но БА – не е.
Почти всичко по него което не е образец отпреди тоя век той си си го е купил сам в американския военен магазин по време на някоя мисия или тренировка.
Т.нар. „нова“ униформа, която е пълен боклук като качество (по някаква незнайна причина българският производител прави страхотни неща за други армии, но не и за своята), е остаряла само с 30 години.
Редник Михайлов се разгръща във верига на стрелковото отделение – както е по бойния устав от 1994 г. Всъщност той е препудреният устав на БНА от средата на 80-те. Разликата е само, че вместо другарю пише господине.
За сведение на незапознатите, БА е по-съветска от руската армия – защото последните смениха три устава за последните 20 години и изобщо не се посвениха да преписват от НАТО и в частност от американците. Колко устава (FM) смениха в Армията на САЩ за същото време – мисля или 7, или 8.
Обучен е по програма за подготовка която почти не е мръднала от НРБ насам. Който се интересува да погледне от коя година е Курса за стрелбите и повечето методически пособия.
Табел като хората има само за мисиите и то благодарение на няколко „идиота“, които тогава си спечелиха сума ти негативи и в последствие придобиха статуса на парии и „вечни подполковници“.
Защото Първи пехотен в Ирак замина с наколенки за плочкаджии, очила за работа с флекс, ръкавици за зидаро-мазачи и фенерчета „Жабка“ от магазин „всичко по 1 лев“.
И после се чудим, че армията ни не е проНАТО-вска и че носталгиците по БНА преобладават там.
Защото натовското не започва с индексите на щабните офицери (S, G, J), а с доктрината, обучението, тактиката и индивидуалната екипировка… И докато те бие сумката с пълнителите на баща ти в макарите и лопатката на прадядо ти по гъзо – всички тези приказки за професионалната армия са вятър и мъгла. И като отидеш на една мисия и установиш, че афганистанските амуджи, обучавани и снабдявани от САЩ, са в пъти по-добре екипирани от теб, най-вероятно ще си леко демотивиран.
Странно ми е -никой не поставя въпроса, че с парите за ремонта примерно на Су-25 бригадата ни Специални Сили може да се направи да се носи метър над земята на магнитни възглавници, а реалният ефект за отбранителните способности на страната ще е в пъти по-съществен от колкото вдигането във въздуха на шепа стари „летала“.
Хубаво ще е извън въпросите „какви самолети да вземем“ да се повдигнат и тези въпроси. Защото иначе става – на гол тумбак, чифте F16.
Иначе те ще се самоповдигнат, ако не дай боже „шита хитне фена“ – само дето тогава ще се налага да се решават в движение и с цената не само на изписано мастило, но и на пролята кръв. Може да не Ви се вярва – аз лично този „филм“ съм го гледал на живо в Украйна в периода 2014-2015 г.
