Бристълският Мерлин – новооткрит ръкопис за Артур

Време за четене: 2 минути

Мерлин води войските на крал Артур в миниатюра от ръкопис, изрисуван в северна Франция в периода 1270-1380 г. Днес ръкописът е в BnF (MS Fr. 95, f. 190v).

На 2 септември тази година Бристълският и Даръмският университет (Великобритания) публикуваха оригиналния текст и английския превод на т. нар. „Бристълски Мерлин“ – фрагментарен пергаментов ръкопис на среднофренски или норманофренски език из така наречения „Вулгарен цикъл“ легенди за Артур, Мерлин и Ланселот.

Ръкописът датира от XIII в. Текстът случайно е открит през 2019 г. в подвързията на старопечатно латинско издание на френския теолог Жан Жерсон отпреди 1500 г., намиращо се във фонда за редки книги на Бристълския университет. Оригиналната поредица авантюри е съставена в Северна Франция около 1230 г., а преписът, открит в подвързията, датира от ок. 1250-1275 г. Относително нормална практика в края на XV в. е стари, особено пергаментови ръкописи, намирани вече за безинтересни, да бъдат използвани като материал за подпълване в облечени с кожа подвързии за първите печатни томове. Понякога изследването на такива подвързии води до откриването на досега неизвестни фрагменти от средновековни художествени текстове (както в случая) или дори важни исторически документи.

Детайл от един от фрагментите, показващ името Мерлин. Снимка: University of Bristol

La suite vulgaire de Merlin“ или цикълът „Ланселот-Граал“ може би е бил използван от сър Томас Малори в неговия голям свод „Смъртта на Артур„, отпечатан в 1485 г. в Лондон от Уилям Какстън и издаден на български в 1989 г.: Малори често се позовава на „френската книга“, докато преразказва приключенията на легендарния крал Артур, магьосника Мерлин и рицарите от ордена на Кръглата маса. Като литературен и квазиисторически герой Артур се появава в редица уелски извори, съставяни между VI (или VIII) и XII в., но става особено популярен едва с латинската „История на британските крале“ (издадена у нас като „История на бритите“, 1996 г.) на Галфрид Монмътски от ок. 1135 г.

Артур и рицарите му се превръщат в редовни герои на рицарските романи, писани в Северна Франция през втората половина на XII в. и оттам преминават като любими литературни персонажи в англо-нормандския, френскоезичен двор на Плантагенетите, владеещи същинска феодална империя от двете страни на Ламанша в този период. За Артур са съчинявани разкази в стихове и проза не само на уелски, френски и латински, но също на английски, бретонски, немски и италиански. Съществува дори ранномодерен славянски превод на част от авантюрите на Артуровите рицари.

Изданието и съвременният превод на бристълския фрагмент показват, че дори и днес все още има място за открития в иначе добре изследвана област на европейската литература.

Изследването

‘The Bristol Merlin: Revealing the Secrets of a Medieval Fragment’ by L. Tether, L. Chuhan Campbell and B. Pohl published by ARC Humanities Press

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.