Бристълският Мерлин – новооткрит ръкопис за Артур

Време за четене: 2 минути

Мерлин води войските на крал Артур в миниатюра от ръкопис, изрисуван в северна Франция в периода 1270-1380 г. Днес ръкописът е в BnF (MS Fr. 95, f. 190v).

На 2 септември тази година Бристълският и Даръмският университет (Великобритания) публикуваха оригиналния текст и английския превод на т. нар. „Бристълски Мерлин“ – фрагментарен пергаментов ръкопис на среднофренски или норманофренски език из така наречения „Вулгарен цикъл“ легенди за Артур, Мерлин и Ланселот.

Ръкописът датира от XIII в. Текстът случайно е открит през 2019 г. в подвързията на старопечатно латинско издание на френския теолог Жан Жерсон отпреди 1500 г., намиращо се във фонда за редки книги на Бристълския университет. Оригиналната поредица авантюри е съставена в Северна Франция около 1230 г., а преписът, открит в подвързията, датира от ок. 1250-1275 г. Относително нормална практика в края на XV в. е стари, особено пергаментови ръкописи, намирани вече за безинтересни, да бъдат използвани като материал за подпълване в облечени с кожа подвързии за първите печатни томове. Понякога изследването на такива подвързии води до откриването на досега неизвестни фрагменти от средновековни художествени текстове (както в случая) или дори важни исторически документи.

Детайл от един от фрагментите, показващ името Мерлин. Снимка: University of Bristol

La suite vulgaire de Merlin“ или цикълът „Ланселот-Граал“ може би е бил използван от сър Томас Малори в неговия голям свод „Смъртта на Артур„, отпечатан в 1485 г. в Лондон от Уилям Какстън и издаден на български в 1989 г.: Малори често се позовава на „френската книга“, докато преразказва приключенията на легендарния крал Артур, магьосника Мерлин и рицарите от ордена на Кръглата маса. Като литературен и квазиисторически герой Артур се появава в редица уелски извори, съставяни между VI (или VIII) и XII в., но става особено популярен едва с латинската „История на британските крале“ (издадена у нас като „История на бритите“, 1996 г.) на Галфрид Монмътски от ок. 1135 г.

Артур и рицарите му се превръщат в редовни герои на рицарските романи, писани в Северна Франция през втората половина на XII в. и оттам преминават като любими литературни персонажи в англо-нормандския, френскоезичен двор на Плантагенетите, владеещи същинска феодална империя от двете страни на Ламанша в този период. За Артур са съчинявани разкази в стихове и проза не само на уелски, френски и латински, но също на английски, бретонски, немски и италиански. Съществува дори ранномодерен славянски превод на част от авантюрите на Артуровите рицари.

Изданието и съвременният превод на бристълския фрагмент показват, че дори и днес все още има място за открития в иначе добре изследвана област на европейската литература.

Изследването

‘The Bristol Merlin: Revealing the Secrets of a Medieval Fragment’ by L. Tether, L. Chuhan Campbell and B. Pohl published by ARC Humanities Press

Сподели
Default image
Манол Глишев

Манол Глишев е поет и преводач, роден през 1983. Автор е на (засега) четири стихосбирки: "Машина от думи" (2014), "Проект за прекрасен живот" (2016), "Извънсезонни наблюдения" (2018) и "Зибелингски хроники" (2019). Негови преводи от староанглийски език са публикувани в юбилейния сборник в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова "Omnia vincit amor" (2008) и в LiterNet. Пише и есета по исторически и актуални теми.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *