Снимка: NASA, Unsplash
Оригинална публикация: Despite gloomy headlines, our planet is getting cleaner and healthier, Cameron English, BigThink
Медиите разпространяват лоши новини, които се продават добре и се четат мното, но научните доказателства показват, че постигаме напредък към по-чиста планета.
Мрачните, отчайващи заглавия за замърсяването и изменението на климата са нещо обичайно. Но те не дават пълна или точна картина. Въпреки че Земята все още не е райска градина, много страни полагат сериозни усилия да станат чисти и екологични. Резултатите са забележителни от научна гледна точка, но медиите не ги отразяват достатъчно. Човешката изобретателност е най-големият ни ресурс. В свят, изпълнен с лоши новини, това е факт, който заслужава да бъде отбелязан.
В заглавията на медиите не липсват лоши новини. „Изменението на климата вече ни убива“, обяви Световната здравна организация (СЗО) в навечерието на Конференцията на ООН по изменението на климата COP 27. „Ниските нива на замърсяване на въздуха са по-смъртоносни, отколкото се смяташе досега“, оплака се университетът Макгил. „Плановете на Бразилия за прокарване на път през Амазонка може да отворят път за още по-голямо обезлесяване“, гръмна поредното отчайващо заглавие от NPR.
Повечето хора несъмнено приемат, че изменението на климата, замърсяването на въздуха и изсичането на горите са съвсем реални проблеми, към които трябва да се отнасяме сериозно. Това, което обаче изглежда по-малко от нас осъзнават, е, че светът е взел тези проблеми на сериозно и в резултат на това е постигнал значителен напредък в решаването им. Тази констатация ни води до важен, но често пренебрегван извод: Икономическият растеж и технологичните иновации превръщат нашата планета в по-чисто и по-безопасно място за живеене.
Замърсяването рязко намалява
„Между 1970 г. и 2020 г.“, според Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA), „комбинираните емисии на шестте най-често срещани замърсителя (PM2.5 и PM10, SO2, NOx, ЛОС, CO и Pb) са намалели със 78%“.
Подобни тенденции се наблюдават и в други развити страни. Между 1970 г. и 2016 г. Обединеното кралство е намалило със 60% емисиите си на всички замърсители на въздуха с изключение на амоняка. Тенденцията е несъмнена за всеки, който се вглежда внимателно в доказателствата.
Д-р Хана Ричи (Hannah Ritchie) и Макс Розер (Max Roser) услужливо обобщиха ситуацията за „Our World in Data“ през 2019 г:
Става ясно, че въздухът в много богати страни днес далеч не е най-замърсеният в най-новата ни история, а е по-чист от десетилетия насам.
Те с право предупреждават, че ни предстои още работа. Много от развиващите се страни все още не са придобили необходимите ресурси, за да инвестират в мерки за намаляване на замърсяването; те са съсредоточени предимно върху повишаване на жизнения си стандарт чрез получаване на достъп до изобилни хранителни и енергийни доставки, например.
С развитието на икономиките си те ще имат както средствата, така и желанието да се справят със замърсяването на въздуха. Този модел е наблюдаван в страни по целия свят.
Повече храна на по-малко земя
Един от най-добрите начини да се изведе една нация от жестоката бедност е да се повиши производителността на селското стопанство. Въвеждането на високодобивни сортове култури по време на Зелената революция, ръководена от патолога Норман Борлауг (Norman Borlaug), добре илюстрира как работи този феномен.
Според проучване от юли 2021 г. подобрените култури, разработени между 1965 и 2010 г., са увеличили производството на храни с повече от 40%, спестявайки на света главозамайващата сума от 83 трилиона щатски долара. Разглеждайки въздействието на селското стопанство върху околната среда, авторите не пестят думи:
Нашата статия хвърля светлина и върху често изразяваното в литературата опасение, че подобряването на селскостопанската производителност ще привлече допълнителни площи в селското стопанство за сметка на горите и други екологично ценни видове земеползване. Ние откриваме доказателства за обратното… Зелената революция има тенденция да намалява количеството земя, предназначена за селското стопанство.
Ето един от начините да разберем, че това заключение е правилно. От 1961 г. насам земеделските земи са се увеличили само със 7%, докато световното население е преживяло бум – нараснало е с близо 150%. Хана Ричи и Макс Розер също улавят значението на този взрив в производството на храни:
През това десетилетие сме загубили 150 милиона хектара – площ, равна на половината от размера на Индия… Оттогава темповете на обезлесяване постоянно намаляват: 78 милиона хектара през 90-те години, 52 милиона в началото на 2000-те години и 47 милиона през последното десетилетие.
Ами промените на климата?
Разбира се, изменението на климата е слонът в стаята. Емисиите на парникови газове (ПГ) са се увеличили през последните десетилетия, което накара СЗО и други организации да предупреждават за предстоящите последици за общественото здраве от горещи вълни, горски пожари и други природни бедствия, причинени от глобалното затопляне.
Дори и в този случай обаче прогнозите за бедствия, които толкова често се появяват на първите страници на вестниците, не отговарят на доказателствата.
От една страна, подобрената инфраструктура (като широко разпространената климатизация) е помогнала да се предотврати голяма част от смъртността, свързана с метеорологичните условия. Смъртните случаи, дължащи се на природни бедствия в по-широк смисъл, също са намалели: Преди сто години природните бедствия обикновено са убивали повече от един милион души годишно. Днес тази цифра се движи между 10 000 и 20 000 смъртни случая годишно.
Неотдавнашни изследвания показаха, че изкопаемите горива са генерирали много по-малко емисии на парникови газове, отколкото се предвижда в широко използваните климатични модели – разминаване, което „само ще се увеличава през следващите десетилетия“, обясни през ноември 2020 г. изследователят на климата Роджър Пиелке-младши (Roger Pielke, Jr.).
Това означава, че най-лошият климатичен сценарий става „все по-невероятен с всяка изминала година“, твърдят климатолозите Зик Хаусфатър (Zeke Hausfather) и Глен Питърс (Glen Peters) през същата година в статия, публикувана в списание Nature. Тези резултати накараха вестник „Ню Йорк Таймс“ да съобщи през октомври 2022 г:
Благодарение на изумителното намаляване на цените на възобновяемите енергийни източници, истинска глобална политическа мобилизация, по-ясна картина на енергийното бъдеще и сериозна политическа насоченост от страна на световните лидери, само за пет години намалихме очакваното затопляне почти наполовина.
Една по-зелена планета
Какво означава всичко това? Икономистът Джулиан Саймън (Julian Simon) беше прав: човешката изобретателност е най-големият ни ресурс.
Винаги сме се сблъсквали със сериозни заплахи за нашето благосъстояние, но също така сме много добри в разработването на дългосрочни решения на тези проблеми. В свят, изпълнен с лоши новини, това е факт, който заслужава да бъде отбелязан.
