Протестиращи за налагането на климатични политики от „Fridays for Future“, 15.03.19 г., Бон, Германия. Снимка: Mika Baumeister, Unsplash
Оригинална публикация: The hypocrisy and illogic of the UN climate summit
Всяка година световните срещи на върха по въпросите на климата са парад на лицемерието, тъй като световният елит пристига с частни самолети, за да поучава човечеството как да намали въглеродните емисии.
Тазгодишната среща на върха за климата в Египет ще предложи още по-зашеметяващо лицемерие от обикновено, тъй като богатите хора в света ревностно ще изнасят лекции на бедните страни за опасностите от изкопаемите горива – след като погълнат огромни количества нов газ, въглища и петрол.
Откакто нахлуването на Русия в Украйна повиши още повече цените на енергията, богатите държави се втурнаха в търсене на нови източници на енергия. Обединеното кралство категорично заклейми изкопаемите горива на срещата на върха за климата в Глазгоу миналата година, но сега планира да запази въглищните централи тази зима, вместо да затвори почти всички, както беше планирано по-рано.
Вносът на въглища за отопляване в Европейския съюз от Австралия, Южна Африка и Индонезия се е увеличил повече от 11 пъти. Междувременно нов трансахарски газопровод ще позволи на Европа да се възползва директно от газ от Нигер, Алжир и Нигерия; Германия отваря отново спрени въглищни електроцентрали; а Италия планира да внася 40% повече газ от Северна Африка. А Съединените щати отиват в Саудитска Арабия, за да се молят за по-голям добив на петрол.
По време на срещата на върха за климата в Египет всички лидери на тези страни ще заявят с ясното съзнание, че бедните страни трябва да избягват експлоатацията на изкопаеми горива, тъй като се страхуват от влошаване на изменението на климата. Същите тези богати страни ще насърчат най-бедните в света да се съсредоточат върху алтернативни зелени енергийни източници като слънчева и вятърна енергия извън мрежата. Те вече го правят. В реч, масово интерпретирана като посветена на Африка, генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че би било „заблуда“ държавите да инвестират повече в проучването на газ и нефт.
Лицемерието е просто спиращо дъха. Всяка една богата държава днес е забогатяла благодарение на експлоатацията на изкопаеми горива. Най-големите световни организации за развитие – по нареждане на богатите държави – отказват да финансират експлоатацията на изкопаеми горива, които бедните държави биха могли да използват, за да се измъкнат от бедността. Нещо повече, рецептата на елита за бедните по света – зелената енергия – не е в състояние да промени живота.
Това е така, защото слънчевата и вятърната енергия са безполезни, когато е облачно, нощно време или няма вятър. Слънчевата енергия извън мрежата може да осигури хубава слънчева светлина, но обикновено не може да захрани дори хладилника или фурната на едно семейство, да не говорим за енергията, от която се нуждаят общностите, за да работят всичко – от фермите до фабриките, които са основните двигатели на растежа.
Проучване от Танзания установи, че почти 90% от домакинствата, които получават електричество извън мрежата, искат да бъдат включени към националната мрежа, за да получат достъп до изкопаеми горива. Първият публикуван сериозен тест за въздействието на слънчевите панели върху живота на бедните хора установи, че те получават малко повече електроенергия – възможност да захранват лампа през деня, но няма измеримо въздействие върху живота им: те не увеличават спестяванията или разходите си, не работят повече или не започват повече бизнес, а децата им не учат повече.
Освен това слънчевите панели и вятърните турбини са безполезни за решаване на един от основните енергийни проблеми на бедните хора по света. Близо 2,5 милиарда души продължават да страдат от замърсяване на въздуха в затворени помещения, като горят мръсни горива като дърва и тор, за да готвят и да се топлят. Слънчевите панели не решават този проблем, тъй като са твърде слаби, за да захранват чисти печки и отоплителни уреди.
За разлика от това електрификацията на мрежата – която почти навсякъде означава предимно изкопаеми горива – има значително положително въздействие върху доходите, разходите и образованието на домакинствата. Проучване в Бангладеш показва, че електрифицираните домакинства са имали 21% среден скок в доходите и 1,5% намаление на бедността всяка година.
Най-голямата измама е, че лидерите на богатите страни някак си успяват да се представят като зелени евангелисти, докато според Международната агенция по енергетика повече от три четвърти от огромното им производство на първична енергия се дължи на изкопаеми горива. По-малко от 12% от енергията им идва от възобновяеми източници, като по-голямата част е от дървесина и вода. Само 2,4% са от слънчева и вятърна енергия.
Сравнете ситуацията с тази в Африка, която е континентът с най-много възобновяеми източници на енергия в света, като половината от енергията в нея се произвежда от възобновяеми източници. Но тези възобновяеми енергийни източници са почти изцяло дърва, слама и тор и всъщност са доказателство за това колко малко енергия има континентът. Въпреки цялата шумотевица, континентът получава едва 0,3% от енергията си от слънце и вятър.
За да се справят с глобалното затопляне, богатите страни трябва да инвестират много повече в научноизследователска и развойна дейност за по-добри екологични технологии – от термоядрен синтез, делене и биогорива от второ поколение до слънчева и вятърна енергия с огромни батерии. Ключовият момент е да се направи иновация, която да намали реалната им цена под тази на изкопаемите горива. По този начин всички ще преминат към тях. Но да се каже на бедните по света, че трябва да живеят с ненадеждна, скъпа и слаба енергия, е обида.
Развиващите се страни в света вече се противопоставят, тъй като виждат лицемерието такова, каквото е: Министърът на финансите на Египет наскоро заяви, че бедните страни не трябва да бъдат „наказвани“, и предупреди, че политиката в областта на климата не трябва да увеличава страданията им. Това предупреждение трябва да бъде чуто. Европа търси в света повече изкопаеми горива, защото континентът се нуждае от тях за своя растеж и просперитет. Същата възможност не бива да се отнема на най-бедните в света.
