Паството на православната църква „Св. София“ в Чикаго. Снимка: фейсбук страницата на църквата
През март е годишнината от регистрацията на българската православна църква „Св. София“ в Чикаго. Идеята за нейното създаването датира от 29 април 1938 г. Това научаваме от една “Дописка за посрещането на епископ Андрей Велички в гр. Чикаго, САЩ”.
Публикувана е в “Църковен вестник”, от 27 май 1938 г. В нея се казва:
“Българите в Чикаго бяхме щастливи тия дни да посрещнем, да видим и да чуем наш български владика в Чикаго… На 29 април дядо Владика събра колонията ни в руската църква “Св. Троица.” Тамо той отслужи вечерна служба … След черковната служба той ни събра в църковния салон, дето разменихме мисли за духовното преуспяване на колонията ни….” Църковната община официално е регистрирана 8 години по-късно, на 1 март 1946 г.
Години по-късно нейният пръв свещеник – Антим Енев, назначен от настоятелството на 1 май, 1973 г. разказва в неговата “Кратка историйка за създаването на църквата “Св. София” – гр. Чикаго” кое, как е било.
При създаването на църковната община най-голяма роля е играл г-н Иван Тонов. Негова е идеята за създаването на българска църква, „която да пази, като любеща майка, българското национално съзнание.“
На 1 май 1973 г. пристига протоерей Антим Енев за постоянен свещеник. В касата на църквата има 26 000 долара. Той предлага да се закупи къща, която да се преустрой за църковни служения. Намира се такава. Цената е 38 000 долара. Наличните пари са недостатъчни. Христо Иванов и Димитър Тикатов додават от себе си и къщата е закупена. Изготвят се всички документи за преустройството.
„Пръв започва да прилага личен труд по събаряне и почистване Димитър Тикатов. На втория ден се присъединява свещеника, а на третия и една жена – Руска Ив. Стайкова“. „Един човек, чужд на вярата и нацията ни – един евреин“ не взема пари при узаконяване на електрическата инсталация. „Общо взето 60 души са взели участие при създаването на храма.“ Накрая завършва така: Храма се намира в добър квартал, населен с европейци“.
До придобиването на собствена църковна зала, службите се водят в залата на Latvian Community Center на 4146 N Elston Avenue в Чикаго.
Залата е наета за два часа в неделя сутрин срещу 25 долара наем. Като начало на редовни църковни служби в Чикаго изнасяни на български език в Латвийския общностен център се посочва датата 13 май 1973 г.
През пролетта на 1974 г. е закупена къщата на 3827 N. Lawndale в Чикаго. Преустрояват първия етаж за църковни служения. Втория етаж за жилище на свещеника, а бейсмента за салон за социални срещи и мероприятия. Първата Света литургия в собствения храм на българите в Чикаго е отслужена на 8 декември 1974 г. Още една светла дата в историята на българската емиграция в Чикаго.
През 1975 г. е взето решение храмовата зала да бъде осветена. По това време в САЩ има двама български епископа изпратени от Синода в София. Единият е Йосиф Знеполски (Диков), а другият е Симеон Главиницки (Димитров). На 5 октомври 1975 г. двамата в съслужение с отец Енев освещават църквата.
Свещенослужения се провеждат редовно от свещеник Енев до 1978 г.
Отношенията му с църковното настоятелство се влошават и те го уволняват. На негово място назначават монаха Дамян Маринов.
Емиграцията и църквите в чужбина винаги са били в полезрението на специалните служби в България. Държавна сигурност разработва, предлага и ЦК на БКП приема документ – „Основни положения за работа с българските църкви в САЩ, Канада и Австралия.” Там е указан начина на „подбор, подготовка, назначаване и ръководство на свещенослужителите”.
Формулирани са задачите, които свещениците трябва да изпълняват наред с духовната си мисия – „Изолиране на вражеската емиграция от влияние в българските църковни общини”. Свещениците са подчинени на Синода, но ще „работят под ръководството на посолството.” Да подготвят отчети по предварително зададена структура, като „докладите се представят в нашите посолства .” Свещениците „да не съхраняват в жилищата си и в служебните помещения копия от доклади, сведения и други материали; да не разгласяват пред църковните настоятелства и други лица за отчетите които се дават и данните, които се съдържат в тях; в личната си кореспонденция … да не третират служебни въпроси и такива, свързани с работата им.”
В материалите, подготвени за разглеждане в Секретариата на ЦК на БКП, на два пъти се споменава Чикаго.
Първият път „Да се направи опит архимандрит Дамян да бъде преместен другаде, а в Чикаго да бъде изпратен един по-подходящ и по-подготвен във всяко отношение свещеник…” и вторият „Може би ще бъде възможно да се смени само свещеника в Чикаго, където ако се изпрати по-подходящ човек ще бъде извършена много положителна стъпка.”
Смяната на свещеника в църквата Света София в Чикаго се оказва от особено значение за управляващите в България – БКП и ДС. Като такъв е определен Валентин Ноцков. Той пристига в Чикаго в началото на месец септември 1982 г. На следващата година Ноцков е обвинен в “сексуално отегчение” спрямо една от енориашките.
Започва продължителна серия от съдебни дела с различни ищци и ответници, обвинения и претенции. Развоят им се следи от властите в България, обвиняем е техният човек. От МВнР в София дават лични указания на посланика във Вашингтон: “Свещеник Ноцков е положителен човек, лоялен и привързан към социалистическа България … Моля представител на посолството да се срещне със свещеника и да поговори с него за линията на поведение, която трябва да се следва …”.
Финалът идва през май 1993 г. – Ноцков и поддръжниците му губят.
Съдът постановява църквата, парите и архива да бъдат предадени на другите. Свещеникът е обвинен от възстановените настоятели, че не е дал отчет къде са няколко хиляди долара от фонда за построяване на нова църква. В резултат на съдебните дела “църквата „Св. София“ се провали морално, религиозно и духовно, а финансово беше ограбена“, казват от настоятелството. Ноцков се завръща в България.
След две години той отново е в Чикаго. Опитите му да разруши установения мир сред миряните в църквата „Св. София“ среща категоричната съпротива на настоятелството. Те му пишат: „Вашата поява в нея (църквата „Св. София“) е символ на разцепление и раздор.“
От месец май 1993 г. мястото на свещеника в църквата „Св. София“ в Чикаго отново е вакантно. Църковното настоятелство търси такъв. Явяват се няколко кандидата. Един идва от Ню Йорк и служи почти цяло лято, докато децата му били във ваканция. Чикаго му харесало, но жена му имала добра работа в Ню Йорк и не пожелала да се премести тук. Други изнесли по няколко свещенослужения “пробно”. Между тях е и отец Грую Поп Цонков Настоятелството се спира на него. Той поема свещенослуженията в църквата през декември 1993 г.
През 2001 г. църковното настоятелство взема решение за строеж на нова църква.
Тук освен ентусиазмът на отец Груйо, активна роля заема д-р Виолета Симов, Роза Грегори и десетки родолюбиви българи от старото и по-новото поколение емигранти. Много далновидно търсят и намират парцел извън голямо Чикаго в близост до което минават някои от важните пътни магистрали. Това е 404 W Oakton St, Des Plaines. Църковния комплекс е построен за няколко години. Освен богослужебния храм, има обширни ресторант, паркинг и двор. Няколко помещения са отделени за класни стаи. На 15 юни 2014 г. храмът е осветен от епископ Йосиф Босаков.
Църквата „Св. София“ е единствената Българска православна църква към Българската патриаршия в населеното със стотици хиляди българи Чикаго и околностите му. За много години!
Вижте още интересни карти тук.
