1545 квадратни километра българска земя, населена с 54 000 души българи, биват откъснати от територията на страната ни като наказание за загубената Първа световна война, в следствие на Ньойския мирен договор. За кратко, тези земи биват освободени, но Втората световна война ги оставя пак под чужда власт – и така до днес.
Двата големи градски центъра на така обособените Западни покрайнини са Цариброд, наричан още Димитровград, по името на националния предател Георги Димитров, и Босилеград. Днес в Западните покрайнини продължава да живее компактна група българи, ясно запазили своя език, дух, култура, религия и всичко друго, което ги разграничава от сърбите – за разлика от нашите общности в, да кажем, Вардарска или Беломорска Македония, където чуждата пропаганда е постигнала много по-голям успех.
През нощта на 6 срещу 7 ноември 1920 г. части на сръбско-хърватско-словенската армия окупират Западните покрайнини – Струмишко, Босилеградско, Трънско, Царибродско, Кулско. Разделят се къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства, роднини и приятели. От тогава насам в дните около Архангеловден местното население отбелязва деня на окупацията.
Символ на окупацията става черната забрадка. Три години българките от Западните покрайнни носят черни забрадки, които и до днес остават като символ срещу Черната граница.“ Затова и на българското знаме в региона е сложен черен плат.
А защо точно тези градове са откъснати от България и дадени на Белград?
Причината не са толкова сръбските апетити или някакви техни изфабрикувани, измислени или истински претенции за сръбски етнически произход на местните хора. Не, не, причината е далеч по-прозаична – планините, които разделят естествено двата народа, са трудно проходими, включително и днес, включително и с високопроходима кола, дори няколко километра се минават изключително бавно.
Споменът от позорно загубената война през 1885 г. е накарал сърбите да поискат тези стратегически важни градове от другата страна на планините да бъдат в състава на тяхната държава, за да могат лесно да обкръжат София.
Няма никаква друга причина – нито етническа, нито религиозна, нито културна – просто предни бази за сръбската войска, за да бъде държана в мат столицата ни – и така вече над 100 години, въпреки че вече ние сме членове на НАТО.
Репресиите днес
И тази година, по повод тъжната годишнина, Културно-информационният център в Босилеград и сдружение „Западни покрайнини“ организираха възпоменание и културна програма.
За събитието имаше организирани групи от ученици, студенти и граждани, които пътувахме от България, за да подкрепим съгражданите си от другата страна на границата. На границата поканените за събитието бяха държани три часа.
Без никакви логични обяснения, сръбските граничари отказаха да пропуснат единият автобус, пълен с ученици и студенти и да го допуснат в страната. На всеки един от присъстващите бе сложен черен печат и получи еднодневна забрана за влизане.
Този безобразен административен натиск към българските граждани е и към граждани на Европейския съюз, в който Сърбия желае да членува и получава немалко пари по предприсъединителни програми. Върховен цинизъм.
Можете да чуете запис от изказването на председателя на КИЦ „Босилеград“, г-н Иван Николов по темата. Югославската полиция се опита да го пречупи, но не успя, а само направи духът му още по-силен.
Какво може да се направи?
Българите в Западните покрайнини имат нужда от подкрепа – това означава да се ходи на събитията, на които ни канят. Имат нужда да получават административна и институционална подкрепа, когато сръбската държава иска да ги трови с нарочно неефективно и опасно минно дело, или когато сръбски мутри нападат български журналисти.
Но те имат нужда и от подкрепа за съществуването на местния сайт, имат нужда от подкрепа за местния туризъм, имат нужда от подкрепа за местните деца, за да учат и да се развиват.
Държавата ни също така е длъжна да улесни максимално процедурата по сдобиване с български паспорт за всеки един българин от Западните покрайнини, както и да продължи с оказването на помощ на студентите от региона. Частният бизнес пък трябва да бъде насърчен да отваря работни места там, за да имат местните икономически изход извън работата за сръбската държава и интереси.
