Импровизиран мемориал, разположен в близост до Кремъл, със снимки на наемници от групата Вагнер, убити по време на войната в Украйна, 23 август 2023 г. Снимка: Ulf Mauder/Picture Alliance чрез Getty Images)
Едно от най-смразяващите места на Земята в момента е централното съоръжение за обработка на човешки останки от загинали военнослужещи в руския град Ростов на Дон, логистичен център на руската инвазия в Украйна. Създадена да обработва стотици трупове наведнъж, тази гигантска морга е безнадеждно затрупана от месеци насам.
Кадри отвътре, публикувани от очевидци в социалните медии, показват стотици тела в различни стадии на разлагане и крайници, разпръснати по пода на коридора. В дървени кутии, облицовани по стените от пода до тавана, ред след ред след ред, са късметлиите: тези, чиито тела са били извадени от бойното поле, идентифицирани, запечатани в поцинковани ковчези и подготвени за изпращане на техните скърбящи роднини в най-отдалечените кътчета на Русия. Много повече са труповете, изоставени да гният в украинските полета, защото изнасянето им е непрактично, а честои дори твърде опасно под постоянния обстрел от артилерията и безпилотните самолети на защитниците.
Със сигурност, тези смъртни случаи на руски военни са необходимо следствие от правото на Украйна да се защитава срещу незаконната завоевателна война на Кремъл.
Нещо повече, много от тези обикновени войници са извършили презрителна бруталност и военни престъпления срещу украинци, включително беззащитни цивилни. Но ужасяващата скорост, с която руснаците биват убити на фронта – по-висока от съответните украински загуби, въпреки че точните числа се пазят в тайна и от двете страни – сочи към две обезпокоителни истини за руските традиции във воденето на война.
Първо, жестокото незачитане на човешкия живот от руските власти и военното командване се разпростира върху собствените сили, които Кремъл систематично разполага в т.нар. месомелачки и човешки вълни. Второ, масовата смърт сред руските войски се превърна в част от все по-явна евгенична политика, чрез която Кремъл се стреми да отърве страната от нежелани елементи и да пренастрои руското население. Евгеничният аспект на войната на Русия отдавна е публична тайна, широко обсъждана в руските токшоута и социалните медии. Сега високопоставен руски политик го направи ясно за първи път.
Мащабите на смърт са способни да озадачат дори и най-хладния ум. С приблизителни темпове от около 1500 жертви на ден октомври беше най-кървавият месец за Русия от началото на войната, тъй като нейният президент Владимир Путин се опитва да хвърли в битката всичко, с което разполага. Оценките на общия брой на убитите в редиците на руската армия от началото на войната варират от 115 000 до 160 000, повече от 10 пъти повече от убитите съветски войници в Афганистан.
Общите руски загуби – убити и тежко ранени – се оценяват на около 800 000 души.
Анастасия Кашеварова, руски журналист и яростен поддръжник на войната, средностатистическият руски пехотинец издържа по-малко от месец на фронта, преди да бъде убит. С жертвите, надвишаващи способността на Русия да набира нови войници, малко от тях получават сериозно обучение преди да бъдат изпратени на фронтовата линия за поредния самоубийствен щурм срещу украинските позиции.
Руските загуби включват не само човешки животи в немислими мащаби – оборудването на руската армия също изчезва със скорост, далеч надхвърляща това, което може да се възстанови от производството на оръжия или намаляващите запаси.
Според OSINT проекта WarSpotting, който използва видео потвърждения за проследяване на загубите на руско оборудване, страната е загубила повече от 500 единици тежко оборудване през октомври – включително танкове, бойни машини на пехотата и самолети – два пъти повече, отколкото по време на битката за чеченската столица Грозни през 1994 до 1995 г., когато катастрофалните загуби в жива сила и оборудване деморализираха руското общество и въоръжени сили по това време. Днес някои от най-големите военни складови бази са почти изпразнени от оборудване, като дори старите танкове и бронирани машини от съветската епоха бяха изтеглени на фронта.
Руски политици, експерти и обикновени граждани, фантазиращи публично за масови убийства на украинци, не крият мнението, че животът на собствените им войници едва ли струва нещо повече.
Преминаването към тактиката на месомелачката в стила на Втората световна война беше предмет на разгорещени дискусии в руските военни канали в Telegram, особено по време на офанзивата за Бахмут, която започна през лятото на 2022 г. и продължи близо година и отбеляза фундаментална промяна в руската военна доктрина от неуспешната концепция за батальонни тактически групи – съставени от някои от най-елитните и ефективни руски части, като парашутни и специални полкове – към масови фронтални атаки в съветски стил.
Именно в Бахмут командирът на Вагнер Евгений Пригожин въведе това, което впоследствие се превърна в стандартна руска тактика за изпращане на нови и нови вълни от пехота за еднократна употреба в атаката, докато оръдията на украинските защитници задръстят или свършат снаряди. В случая с Вагнер това бяха главно престъпници, вербувани от затворите с обещания за свобода, както и наемници, привлечени от прекомерни заплати. В крайна сметка Русия спечели битката за тлеещите руини на града с цената на най-малко 20 000 жертви. Впоследствие въпросната тактика беше възприета за цялата руска армия, като за целта всяка основна част създава щурмови групи.
Това беше ужасяващо ефективна тактика, но руските загуби, понесени от нея, нямат аналог в най-новата военна история. Само превземнаето на украинското градче Авдиевка, разположено на 10 километра североизточно от Донецк, може да е струвала живота на 16 000 руски военнослужещи. И това изглежда е много консервативна оценка, разпространена от руски блогъри, подкрепящи войната, които обикновено имат стимул да омаловажават загубите на собствената си страна.
Но руското пренебрежение към живота не е просто въпрос на тактика на бойното поле.
Често впечатление прави умишлената жестокост. Руската армия смая цивилизования свят с ненужната си бруталност към украинските граждани – включително широко разпространени изнасилвания, мъчения, убийства и отвличания. Украинските военнопленници също са рутинно екзекутирани, добавяйки още едно към безкрайния списък от руски военни престъпления.
Но жестокостта, проявявана от офицерите към собствените си подчинени, също е немислима. Руските канали в Telegram са пълни с разкази за войници, измъчвани за това, че са отказали да изпълнят или са поставили под съмнение заповед на своите командири, за тежко ранени войници, изпратени на сигурна смърт при нападение, и за войски в съветски стил зад фронтовата линия, чиято единствена задача е да стрелят по дезертьори. Самоубийствените атаки с човешки вълни са както средство, така и цел: според съобщенията командирите са назначили войници към тези разходни единици като наказание за различни несъгласия или за неплащане на подкуп.
При тези обстоятелства не трябва да е изненада, че много руски войници избират да сложат край на живота си. Досега има стотици видеоклипове онлайн, показващи как руски войници се стрелят през устата, за да си спестят още по-ужасна смърт, знаейки, че има малка надежда за медицинска евакуация от руска страна.
Още по-зловещ аспект на пренебрежението на Русия към ценността на живота е все по-откритото представяне на войната като национален евгеничен проект.
„Щатни хора с социална стойност“ – така руският парламентарист Александър Бородай описа сънародниците си, изпратени да играят ролята на пушечно месо на фронтовата линия в Украйна, в изтекъл запис, чиято автентичност самият той потвърди по-късно.
Използваната жива сила може да бъде „хвърлена срещу най-смелите и най-мотивираните“ в Украйна и да „изтощи максимално врага“, обясни Бородай, а той не е кой да е, а политически консултант от Москва, обявил се за министър-председател на т.нар. Донецка народна република през 2014 г. Сега той е член на руския парламент от управляващата партия „Обединена Русия“. Когато думите идват от толкова видна фигура, това по същество е потвърждение за бруталния начин, по който се води войната в руските редици.
Това, че въоръженият конфликт промени състава на руското население е ясно от несравнимо по-високите нива, с които етническите малцинства като буряти, татари, туванци умират във войната. Но това не са единствените неблагоприятни сегменти от руското общество, докато ръководството защитава политически важните жители на големите европейски градове като Москва и Санкт Петербург, където евентуални вълнения имат потенциала да застрашат режима. Затворите на практика бяха опразнени, тъй като излежаващите присъди в тях бяха изпратени в някои от най-кървавите участъци от фронтовата линия в Донбас. А защитата на основното градско население в Европейска Русия означава, че по-отдалечените, по-бедни и по-малко руски региони кървят.
За да бъде компенсирана умишлената загуба на „консумативи“ на фронта, ключова роля играят и украинците.
Няколко милиона украински граждани бяха изведени от окупираните територии и заселени в Русия, като непропорционално висок дял от тях бяха жени и деца, а на тяхно място са настанени руски заселници. Десетки, ако не и стотици хиляди, от отвлечените деца са подложени на русификация, за да бъдат лишени от своята украинска идентичност – по примера на Третия райх и неговата политика за изпращане на полски деца за осиновяване и превръщането им в германци. А когато украинските момчета пораснат достатъчно, биват насилствено мобилизирани в руската армия – поредното военно престъпление, извършено от руското ръководство.
Москва все още притежава числено превъзходство, но нейните ресурси в никакъв случай не са безкрайни. Колкото и е да е ефективна амоубийствената ѝ стратегия за водене на война, тя далеч не е толкова устойчива в дългосрочен план, особено като се има предвид признаците на огромно напрежение, които руската икономика вече показва.
Съдбата на руската инвазия – а от там и на украинската нация – на практика зависи от желанието на западния свят да се ангажира в конфликта срещу неоимпериалистическите стремежи на Русия. Последните седмици от управлението на американския президент Джо Байдън все още може да се окажат ключови: решението му даде зелена светлина на Украйна за нанасяне на удари по ключови военни цели на руска територия, вече предизвика гневна реакция от Москва.
От свободния свят зависи да помогне на Украйна в усилията ѝ да съкруши амбициите на Путин, докато последният хвърля всичко, с което разполага на бойното поле, преди военната техника и войниците му окончателно да са свършили. Катастрофалните човешки загуби сами по себе си не са способни да го спрат, тъй като са дълбоко вкоренени в жестокия начин на водене на война в Русия.
Все в един и същи строй