Светът след руската война срещу Украйна

Време за четене: 25 минути

Снимка: Игнат Кушанрев, Unsplash


Два епизода на подкаста „Свободен сигнал“ привлякоха вниманието ни. Тъй като гледната точка ни се стори изключително интересна и защитаваща трезвата позиция на българския, а не чужд национален интерес, поканихме водещия Пламен Димитров да сподели мислите си и в писмен вид.


Ще започна този коментар с една от основните илюзии, които трябва да бъде разбита, на която все още има някои хора у нас, които се връзват, въпреки очевидните реалности. Тя бе успешно налагана от руската пропагандна машина доста време, преди нещата в самия апарат да се променят и нивото на пропагандата рязко да се срине, вероятно поради чистки в системата. Става въпрос за представата, че Владимир Путин е някакъв борец срещу глобалистите и застъпник за традиционните ценности и националните държави. Това бе стръв, скрила куката на която да се закачат западноевропейските консервативни шарани.

Междувременно, Путин поддържаше чудесни отношения с Клаус Шваб, например. А хасидите от Хабад открито се хвалят какъв контрол имат над Руската федерация при Путин. Контрол, който по думите им, засенчвал влиянието на ционисткото лоби в САЩ. Към момента, хората, които все още считат, че Путин играе някакъв 4D шах срещу глобалистите са просто фантазьори с пожелателно мислене, които не могат или не желаят да приемат реалностите. Няма добри Велики сили, които ни спасяват, САЩ никога не е бил алтернатива на СССР, както сега РФ, Китай или Северна Корея не са алтернатива на глобалисткия проект. Ния трябва да създадем тази алтернатива – за България и за Европа. Но за това после.

Путин е агент на КГБ. В КГБ не попадат хора с профила на хуманисти, желаещи да спасяват народи от потисничество. Както, впрочем, и в ЦРУ. Не е задължително винаги нещата и процесите да са сложни, понякога и очевидното е вярно. Всичко демонстрирано дотук, особено след началото на конфликта, показва ясно, че режимът в Москва се стреми към възстановяване на СССР и зоните му на влияние, под една козметично изменена форма, за която дугинизма трябва да помогне.

От съветските знамена на танковете, нахлули в Украйна, през съветските флагове, развети в няколко от окупираните населени места, обявената цел за “денацификация” на Украйна, факта, че отцепените територии бяха обявени за социалистически републики и комунисти доброволци от цял свят се настаниха там, съвсем буквалното изявление на Русия днес – един от пропагандните рупори на режима в Москва, в което се отхвърля подкрепата на десни западни движения, защото Кремъл не изповядва ценностите им, не е защитник на белите народи и християнството, а Руската федерация е лява и мултикултурна и мултирелигиозна. Наглото изказване на руската посланичка у нас, че трябва да сме благодарни на СССР е в същия дух и следва същата линия. Това са само някой от най-очевидните индикатори. Други са например, факта, че ГУЛаг на практика не е спирал да съществува, просто е преименуван и продължава да функционира. И украинците попаднали в руските филтрационни центрове, ще се уверят в това.

Този ляв завой можем да видим отразен и в руската агентура у нас – Атака и Възраждане, които първоначално се бяха брандирали като „националисти“ го обърнаха на соц носталгия много бързо, когато им се даде съответната директива. И ако “Атака” е мъртва, то “Възраждане” са изключително зловредни в момента, опитвайки активно да вредят не само тук у нас, но и мъчейки се да навредят на българската общност в Украйна. Костя Копейкин се опитва да говори от името на бесарабските българи, макар последните открито да му се подиграват в социалните мрежи.

Всичко това ни разкрива един друг проблем – някои хора, успели да прогледнат за Западната пропаганда и манипулации, станаха жертва на неосъветската такава. Тук не говоря за тези, приемащи първосигнално видеата на руските канали и писаници на руските дезинформационни сайтове (главно лумпениада, консолидиран около “Възраждане”) , а за тези които се хванаха на по-добре изпипаната им пропаганда, за Русия като алтернатива на НСР – защото руските служби имаха добри специалисти в информационната война, но нивото до което падна пропагандата им в момента за мен говори, че е имало сериозни размествания по високите етажи. Да ненавиждаш отвратителната, антинационална, лицемерна и перверзна либерално-екстремистка Западна система е абсолютно нормално и дори задължително за оцеляването ни. Но да си готов да се хвърлиш към друга, подтисническа антинационална система, защото е в съперничество със западно-глобалистката е безумие. Щом западната пропаганда е лоша, значи руската е добра – е катастрофален модел на мислене. Чумата няма да не излекува от холера. Няма избор между по-малко зло от двете.

Режимът в Руската федерация не се различава особено от Западните си конкуренти – от това, че ако оспорваш официалната версия за Втората световна война те очакват наказания сравними с тези в Германия (но в доста по-неприятни условия), до абсолютния разврат в който е затънала цялата върхушка на страната. Само един от примерите – Антон Красовски, една от водещите фигури в пропагандния канал Русия днес (Russia today), освен фанатичен защитник на режима на Путин (който за да демонстрира преданост, изгори американската си виза в първите дни на войната) е и особено деен гей активист, открит хомосексуалист, болен от СПИН (страната е на първо място в Европа по заразени, като броят нараства, а не намалява през годините). А като споменаваме Русия днес, един от често цитираните анализатори на медията е Скот Райтър – бивш американски офицер, осъден за педофилия през 2011 година. Но когато дава “правилните” геополитически оценки, това не е проблем. Впрочем, Русия е на второ място в света по производство на детска порнография (на първо са САЩ; доклад на международната организация ECPAT, бореща се срещу сексуалната експлоатация на деца), самото ѝ притежание не е незаконно (незаконно е разпространението), същевременно между 20 до 25% от проституиращите в Москва са непълнолетни.  Друг пример – миналата година в Смоленска област, второкласници получиха джендър урок за толерантност. Интересното е, че позицията на официалните медии бе да защитят училището от гневни родители. Между другото, първата съпруга на Дугин е била джендър активист.

Режимът в Кремъл в културен план е ляв, неомарксистки и върви към свой вариант на мултикултурализъм, а не е изключено след време и на джендър идеология, което ще е продиктувано от все по-големият разврат при върхушката. Богатите дегенерати със силни властови позиции, след един момент винаги желаят да наложат като норма на обществото своите разбирания.

Ако има разлика между глобализма на Запада и неосъветския проект, то е, че последния е по-брутален и директен в методите си. Едните залагат на развращаване и по-фина манипулация за социален контрол, другите са по-старомодни и залагат основно на груба сила.

Особено показателно е отношението към национализма. Режимът на Путин на практика смля руския национализъм. Всички значими организации бяха ликвидирани, а по-изявени фигури на националното движение, не само бяха вкарани по затворите, но и бяха отстранени физически. От поне 15 години има държавна програма за заселване на азиатци от републиките в райони с компактно руско население, за разбиване на етническия състав. Дори на руските националисти, които застанаха на страната на сепаратистите в предния конфликт с Украйна, бе даден ултиматум от Москва, за да се изтеглят от тези територии. Тези, които не го направиха бяха ликвидирани от руските служби, за да бъдат поставени начело на „републиките“ соц носталгици, верни на съветската идея. Самите „републики“ бяха поделени като сфери на влияние между ФСБ и военното разузнаване, за да се превърнат в центрове за контрабанда и различна нелегална дейност, пред които България от 90-те години изглежда като остров на законност и спокойствие. И тази информация за въпросните “републики” идва от наивници, подвели се по пропагандата, че Москва се бори с глобализма, минали на страната на сепаратистите и в последствие успели да се измъкнат от там. В какви социалистически вертепи са се превърнали, може да се види дори от официалната информация публикувана от сепаратистите.

Колкото до ролята на САЩ в събитията – то безспорно те се опитват да вкарат в своята сфера на влияние повече държави, включително и Украйна. Но трябва много добре да се разбере, че САЩ експлоатират проблемите, които самата РФ е създала с народите под нейно подчинение. Както експлоатираха проблемите, създадени от Югославия с народите под сръбско потисничество. Тези народи не си живеят добре под чужд ботуш и в случая САЩ не се явява като някаква сила, която им разваля рахата. Те просто се възползват от създадената ситуация за своите геополитически интереси. И естествено, нямат нищо против, ако могат да експлоатират тези народи също толкова безсрамно, както го е правил доскорошният им потисник. Въпросът е, дали ще им бъде позволено. Всичко това не прави Югославия, СССР или РФ жертва. Само защото САЩ биха имали интерес от конфликта, не означава, че народите не бива да отхвърлят своя потисник. Трябваше ли хърватите, например да търпят сръбския ботуш, понеже видите ли, САЩ щели да спечелят от разпад на Югославия? Да не говорим колко умело се възползваха албанците от международната ситуация, за да прокарат собствения си национален интерес. Единствените, които не направиха нищо за подтиснатата си общност в Югославия бяхме ние. 

Така, че когато се разглежда конфликта в Украйна, трябва да се има предвид, че там масово хората се бият, не защото искат да са част от глобалисткия проект и НАТО, а защото не искат страната им да е под неосъветския ботуш.

А хора, които са дълбоко възмутени от това, че САЩ са превърнали Латинска Америка в свой заден двор, държат на каишка ЕС и безчинстват в Близкия Изток, но същевременно обясняват, как Украйна, Беларус и Балтийските държави са “жизнено пространство” на Русия, не са борци срещу империализма и глобализма. Те просто са за друга форма на империализъм и глобализъм.

Да не говорим, че тази логика утре може да бъде обърната срещу нас. Защото Османската империя също има претенции за жизнено пространство, включващо земи населени с различни народи. А едни хора в съседна Турция съвсем сериозно искат да възстановяват Османската империя. И какво би станало, ако утре два “вилаета” на наша територия решат да обявят автономия, заради правителство, което виждат като “анти-турско”? Какво би станало, ако султана обяви, че ще проведе специална военна операция, заради “крайно десни екстремисти”, заплашващи мирното население на вилаетите, което съвсем миролюбиво с оръжие в ръка се е отделило? А и освен това, според султана българите са тюрки, поддали се на вражеска западна пропаганда, които в империята са си живели много добре. И може би ще е редно да се “денацифицират” и да се вкарат в правия път. И ако ви се струва много пресилено, то е хубаво да имате предвид, че ако неосъветският проект има своя Дугин, то неоосманисткият се чертае от Давутоглу. Не е лошо да се запознаете с разсъжденията на последния и с амбициите на неоосманистите, чиито водач е Ердоган. Защото утре може да се окажем в много сходно положение с украинците. Дали тогава някои хора ще разсъждават как Ердоган опитва да е самостоятелен играч, който върви срещу НСР и всъщност за нас е изгодно да сме част от неоосманския проект?

Това, което направи Путин с тази война, като част от по-голямата картина, не бе да навреди на Запада, а напротив – консолидира го и забави процеса на разпад, който тече в този лагер. Така че им направи услуга. И то в момент, в който системата се бе разклатила от неуспеха на глобалистите да използват ковид, като преход към Големия рестарт на Шваб. Някой помни ли, какво се случваше в Канада, когато избухна войната? (Между другото, любопитен феномен е, че една голяма част от хората, които подкрепят действията на Путин в Украйна и го считат за спасител на цивилизацията, са сред противниците на ваксинацията и напълно игнорират факта, че руския президент въведе задължителна ваксинация в страната си.) Фиаското при изтеглянето на американските войски от Афганистан бе друг индикатор за отслабената система. Има и огромно вътрешно напрежение в САЩ. Но наличието на външен враг е нещо, което може да го тушира за момента.

НАТО се беше обезсмисл като структура и се беше компрометирал сериозно. Действията на Путин му вдъхнаха нов живот. Дори е вероятно да засилят влиянието му. Тоест или става въпрос за огромна стратегическа грешка или става въпрос за някаква предварителна уговорка.

Но за момент да се върнем на ситуацията у нас и това, което конфликта откри по-ясно.

Руската агентура у нас е не по-малък проблем и е не по-малко вредна от западно либерната. За съжаление, да се подцени вредата от нея до голяма степен е заслуга на либералната й конкуренция. Защото едни от най-гръмогласните борци (поне на думи) срещи МаЦква и Путлер са едни от най-противните либерални лакеи на глобализма. Които с истеричното си и неадекватно говорене направиха огромна услуга на конкурентите си. Когато има непоносими и отблъскващи личности като Иво Инджев и Соломон Паси, изживяващи се като острие на борбата срещу Кремъл, видимо обслужващи интереса на другия лагер, много хора започват да подценяват проблема или да си мислят, че това е фалшива опасност. А това далеч не е така. 

Една от целите на руската агентура е да се създава дълбоки конфликт и разделение в обществото, които да се експлоатира (също както го прави и западната мрежа). И ако западната агентура иска да ни държи в слугинско положение спрямо Вашингтон и Брюксел, то руската иска да сме раболепни лакеи на Кремъл. Защото режимът там не търпи нищо по-различно от това.

Един от примерите за вредата от московските агенти, свързана с войната в Украйна е кампанията, която организира, целяща да всее омраза, спрямо бежанците идващи у нас. От които, трябва да кажем, не малка част са етнически българи. Тоест, в едно време на тежка демографска криза, тези агенти се опитват да настроят част от обществото ни срещу българите, бягащи от войната и връщащи се в старото Отечество. Както и срещу украинците, жертва на военната агресия, основно жени и деца, някои от които избягали само с дрехите на гърба си. Огромен брой фалшиви профили в социалните мрежи бяха активирани и впрегнати в това мероприятие (когато либералите пишат за руските тролове, то де факто те са прави, че такива има и се ползват в информационната война, както самите либерали имат своята мрежа и методи за водене на информационна война). Друг инструмент в информационната война, особено ефективно използван още от КГБ е пускането на слухове. Типично по комунистически, тази пропаганда бе насочена към не толкова мислещите ни съграждани и отново, типично по комунистически се опитваше да разпали най-низките страсти, като завист (за онези митични 40 лв. за настаняване, с които явно ще цъфнат и вържат хора, изгубили домовете си), страх (украинките ще вземат мъжете, ще се внедрят украински нацисти и подобни безумия) и омраза, породена от първите две. Въпреки голямата активност, акцията всъщност имаше обратен ефект в обществото – това показа ясно разликата между сбирщината, която “Възраждане” събра в подкрепа на Русия (включително отявлени комунисти и платени цигани) и многохилядните демонстрации в подкрепа на украинците, проведени в София, Варна и Пловдив. И тези демонстрации бяха именно това – израз на съпричастност към един изстрадал, близък до нас народ, а не някаква подкрепа за демократични ценности, евроатлантизъм и подобни клишета, както опитаха да спекулират някои хора. Тук трябва да кажем и че мрежата, помагаща на украинските бежанци е изцяло изградена от стотици, дори може би хиляди доброволци. Много обикновени хора помагат и настаняват бежанци в домовете си. Една родолюбива организация, като сдружение Род се е специализирала в помощ за многодетни семейства. Наши активисти също помагат, като на хора потърсили убежище тук, така и на българската общност в Украйна. Държавата ни, като цяло няма особено адекватно поведение и реакция.

Друга линия, по която се опитва да навреди московската агентура е на българската общност в Украйна. Особено активен в това направление е Костя Копейкин, който се опита да се изявява като самообявил се говорител на българите там, издигащ абсурди искания, като автономна българска република – нещо, скандално, абсурдно и никога не искано от нашата общност. Но пък удобно да се използва от руската пропаганда. Без оглед, че в подобна ситуация е особено опасно за общността ни там.

Костадинов обаче не се интересува наистина от интереса на българите. Той се вижда начело на България, превърната в руска губерния. Като човек, който ще коли и ще беси, ще праща по лагери. Тази своя фантазия е споделял нееднократно в социалните мрежи. Такива са мечтите на огромна част от руските агенти – да са номенклатура назначена от Москва, която ще води нов Народен съд. Това по принцип е и желанието на режима в Москва, ако по някакъв начин успее да си върне контрола над Балканите. И едни от първите в които са се прицелили са националистите. Не знам давате ли си сметка, какво означаваше специалното внимание, което отдели Сахарова на Луковмарш и българския национализъм в момента в който бе започнала войната в Украйна и бе обявена целта за “денацификация” (впрочем РФ има много консистентна позиция против българския национализъм, олицетворяван от Луковмарш от 2013 година, насам). В този контекст това е директно заявление, че ние сме една от следващите цели в плановете на Москва и национализмът е първият враг под прицел. Не либералният управляващ режим – национализмът. И тази фиксация не е случайна, но за това след малко.

Какво представлява “денацификация” по съветски, може да видим в указанието, което бе публикувано в РИА новости, буквално в деня в който руската страна отрече кланетата извършени в контролираните от войската и зони. В него се говори за нуждата от максимално убиване на хора на бойното поле и мерки срещу по-голямата част от украинското население, защото те се явявали пасивни нацисти. Необходими са и репресии и цензура в образованието и културата, а Украйна не можело да съществува като национална държава. Отношението на режима в Кремъл към нас е много сходно – ние сме разглеждани като “неблагодарници”, които са се обърнали срещу тях и съответно, трябва да бъдем наказани и превъзпитани.

Двата опорни центъра на Руската федерация на Балканите са и двата най-антибългарски – Белград и македонистите в Скопие. Тосет, възвръщане на контрола на Москва над Балканите ще е пълна катастрофа за националният ни интерес. И трябва да сте сигурни, че ще е много по-вероятно да постигнем някакво разумно споразомение с неоосманистите за да опазим националната си независимост, отколкото с Москва.

Връщайки се към конфликта в Украйна  – важен момент който го предшества и който трябва да споменем е договорът от 1994 г., с който Киев предаде ядреното си оръжие (тогава ⅓ о съветския арсенал) на Москва, като руската страна се задължаваше да не предприема военни действия срещу Украйна, а Западът трябваше да е гарант за това. През 2009 г. САЩ и РФ излизат с общо изявление, в което заявяват, че препотвърждават договора. Виждаме как нито едно от двете неща не е спазено днес. И виждаме каква огромна грешка е всяко демилитаризиране и отслабване на отбранителния потенциал. Още веднъж старата мъдрост, че онези които изковаха плугове от мечовете си сега орат за тези, които запазиха мечовете си, се потвърждава. От което трябва да си взем много сериозна бележка, за това до колко можем да разчитаме на договори и как трябва да развиваме потенциала на армията си.

Когато през 2014 г. започнаха събитията на Майдана, лично аз бях изключително скептично настроен към това, което ще последва. Защото въпреки, че бе породено от напълно нормалното желание на украинците за независимост, имаше и всички явни следи на намеса в процесите от страна на САЩ. Това, което бяха моите опасения и това, което съм казвал нееднократно и в интервюта тогава, бе че според мен, националистите, които бяха основния катализатор режимът да падне, ще бъдат използвани за това, след което, при овладяване на страната от подкрепяните от Запада либерали, властите ще се обърнат срещу тях и ще се опитат да разформироват организациите им, вероятно и да ги преследват законово, поставяйки ги между чука и наковалнята. Естествено глобалистки мрежи започнаха да навлизат, във вакуума оставен от руските олигарси, една от най-скандалните фигури, която завъртя корупционни схеми там бе синът на Байдън (за който медии и служби в САЩ прикриха скандал с педофилско съдържание в лаптопа му и подозрения за връзка с такива мрежи). И действително в периода след като ситуацията в Украйна се стабилизира, имаше такива опити от страна на властите породени от външен натиск. Много бързо формирования като “Азов” бяха вкарани в списъци на западни агенции, като “крайно десни екстремисти и неонацисти”. “Националният корпус”, който е политическото крило на “Азов” беше обявен още през 2018 година за националистическа групировка разпространяваща омраза от Държавния департамент на САЩ. Други украински формации също са в това число. Имаше опити от страна на украинската полиция да завземе централи, имаше дори улични сблъсъци между националисти и полиция (дори миналата година между Националния корпус и полицията в Киев). 

Няма да коментирам целият спектър националистически организации в Украйна, тъй като са разнородни, не във всяко отношение вижданията им се припокриват, а и сега не това е темата. Това, което е важно е, че въпреки този натиск и въпреки, че нямат стабилен единен фронт, националистите успяха да устоят, стабилизираха позициите си в обществото, мобилизираха подкрепа и при някои тя нарасна. Националистически формирования се интегрираха в държавни структури като Националната гвардия. Чисто парламентарно, организациите участващи в избори нямат особен успех, но организациите насочили усилията си в културната сфера имат успехи сред младежта, което е ключово в дългосрочен план. Мобилизираха се и срещу вредните културни прониквания от запад. Имат цяла женска антифеминистка организация – “Сребърни рози”, която е доста активна. Една от организациите им, която е много активна в културно-просветно направление е “Карпатска сич”. Те имат и изключително точно разбиране за нуждата от разбирателство и сътрудничество между европейските националисти. Успяха да намерят общ език и с унгарските и с полските националисти, с които имат проблемни исторически епизоди. Между другото, в отряда на “Карпатска сич”, участваш в отбраната на Киев се сражава и българският родолюбец от общността ни в Украйна Никола Тюркеджи, който издигна паметник на Васил Левски в Бердянск. Това също е доста показателно.

Казвам това, защото позицията, която се опитват да наложат и от Москва и от страна на Запада е, че или си с едните или си с другите. А реално ядрото на съпротивата са хора, които искат независимост и от едните и от другите. И те се борят на два фронта – според ситуацията. Докато и Москва и глобалистите се опитват да ликвидират национализма.

И именно националистите с готовността си за саможертва са онзи катализатор, който мобилизира силите на целия народ и го мотивира за такава тотална съпротива. За това е и тази фиксация на Москва към “нацистите”.

Именно защото в Украйна са живи и широко възприемани традиционните ценности, тя устоява на подобна военна агресия. Западно общество, в морален упадък с отслабен и почти заличен национализъм, не би могло да го направи. Путин удря именно тези хора, точно както и Запада го прави, разликата е в бруталността на методите.

Не случайно на фронта на информационната война двете империи взаимно се обвиняват във фашизъм и съответно се самоопределят като антифашисти. Защото де факто и двете са водени от леви идеологии с общ корен и са изключително антинационални.

А отношението в момента на САЩ (от там и на целия Запад) към националистическите формирования в Украйна е като отношението им към талибаните навремето (давам ги като най-популярен пример, а не поради някакво сходство  – казаното е валидно за структури и организации от различен идеологически спектър) – в момента в който им е удобно ги подкрепят, в следващия момент ще се обърнат срещу тях. Впрочем РФ (сама считаща се за наследник на СССР) в момента поддържа чудесни отношения с талибаните.

Това, което според мен се опита да направи Русия в началото на конфликта, бе да осъществи нещо подобно на  анексията на Крим, но в мащаб на цяла Украйна. Само че цялата ситуация бе много погрешно преценена. Възможно е това да се дължи на комбинация от натрупване на погрешна информация подавана от агентурните структури и на това, че в Кремъл са си повярвали на собствената пропаганда за преувеличеното могъщество на собствената им армия. Това обаче не означава, че ние трябва да подценяваме силата и.

Поведението на директора на разузнаването Наришкин, който се държа пред Путин като притеснена ученичка на изпит и самият Путин, който от своя страна го унижи в ефир, говорят за много сериозни проблеми в тези служби. По-точно за това, че са пълни с послушковци, които не смеят да противоречат на началника и предпочитат да кажат, каквото иска да чуе, вместо да рискуват конфронтация, като съобщят неблагоприятни факти. Със сигурност подобно е положението във всички държавни структури. С послушни, но некадърни кадри на най-високо ниво са пълни и европейските институции, такова е и положението и в САЩ. Това е следствие от логиката на развитие на цялата система от която и ние сме част (и при западния модел и при постсъветските модели – коренът им е общ). Част от общата деградация на цивилизационно ниво. Хората често очакват, че в определени структури, особено на ръководни места има доста знаещи и кадърни хора, но често пропускат, че амбициозни кариеристи успяват да елиминират по-кадърните си конкуренти. И това е една от причините за системните кризи. За да се добие представа за нивото на всеобщо разложение е достатъчно да се погледне сенилният старец начело на най-могъщата световна империя – САЩ.

Ако РФ бе направила това, което направи сега, през 2014 година, тогава вероятно щеше да успее – състоянието на Украйна бе съвсем различно, а армията бе силно деморализирана и хаотична (дори имаше случаи украински офицери да продават информация на сепаратистите). Това, което можеше да направи РФ сега и вероятно щеше да мине, бе да навлезе с войска и да присъедини двете “републики” на сепаратистите. Дори Украйна да беше отвърнала с военна сила, нещата щяха да изглеждат по друг начин. Не изключвам и да е имало договорка за нещо подобно между Москва и Запада. Но с това, което предприе Путин, на практика се простреля в крака.

Опит за овладяване на цялата страна би бил успешен първо ако значителна част от населението подкрепя РФ или най-малкото е пасивно и второ, ако украинската войска е деморализирана и изпадне в състояние на хаос след първите удари (да не забравяме руската пропаганда, на която явно сами си повярваха, че половината украинска армия щяла да застане на тяхна страна при подобен конфликт). Случи се обратното – бе подценена реформата на украинските въоръжени сили и новото въоръжение, не бе предвидена и подобна реакция на населението, което се настърви срещу нашественика и мобилизира огромно, доброволно народно опълчение. На практика, РФ се оказа в позиция, в която трябва да води война срещу цял народ. И начина на водене на война, много бързо се премина към чеченски сценарии. Което пък разби мита, че руската армия в Украйна пази цивилното население (първоначално нанесените удари пазеха по-скоро инфраструктура, която да не възстановяват при евентуален успех). Най-ниска стойност за Москва има човешкия живот.  И трябва ясно да се разбере, че това е Червената армия – тази приемственост е открито демонстрирана във всеки един детайл – от символиката, през школовката, до начина на водене на война с всички съпътстващи издевателства и крайна жестокост към цивилното население. Има две армии в Европа, при които издевателството над цивилни е широко разпространена практика, част от начина, по който воюват, а не са инцидентни епизоди. Това са сръбската войска и Червената армия. Поведението им е абсолютно консистентно, ако погледнем историята. Така воюва Червената армия и в Чечня и в Афганистан и се развихри в особено голям мащаб по време на ВСВ. В случая няма нужда западната пропаганда да си измисля военни престъпления – гаврите, изнасилванията, убийствата и мародерството са редовна практика. 

И тук трябва да обърнем внимание на човешкия фактор в тази армия. Който е отражение на човешкия материал в РФ. Който пък е формиран по такъв начин от системата. 

Обикновено много акцентираме на деградацията на западните общества, но се пропуска че процесът на изключително силна обратна селекция тече в Русия на практика от 1917 г. насам. Москва и Петербург са витрина за пред света. Но останалата част на Русия няма почти нищо общо с тях. Има огромни региони потопени в невероятна мизерия с много оскотяло население. И тук нямам предвид само дивите азиатски племена, чиито културни особености не са се променили от времето на Чингис хан. Говоря за руско население у което системата продължава да култивира целенасочено съветски манталитет. Население навряно в мизерия, озлобено към всеки който има малко повече, но раболепно пред началството и третирано скотски от последното. Немалко именно от тези хора се насочват към армията, не само защото заплатата и сигурната работа са мотив, но и защото войната е възможност за грабеж и за безнаказани безчинства. Това са хората, които зарязват в калта труповете на убитите си бойни другари, за да натоварят вместо тях перални, хладилници и друга открадната техника. Мародерството настрана, само това показва за какво нямане говорим.

Това е умишлено поддържан модел.

В никакъв случай не казвам, че това са всички руснаци или, че това са всичките им военни – но това е един значителен процент и никак не бива да се подценява. Същевременно системата работи именно срещу здравите сили там, срещу хората, които могат да обърнат процеса. Това е системно поддържаната деградация, защото създава на практика роби. (Както и западния модел цели създаване на консуматори дегенерати, които на практика робуват на системата.)

Етническите руснаци се топят демографски, за сметка на азиатските народности. И това е целенасочена политика на Кремъл. Дори на държавно ниво бе наложена думата россияне опасваща гражданската “нация”, съставена от всевъзможни народности (190 етнически групи), като противовес на естествената руска нация (с определението русские), която се подменя. Русийски и руски може би ще е най-близко, казано на български.

А идеологът на неосъветския модел Дугин открито заявява, например в интервю за проф. Едуард Дътън, че ако ако африканци се заселят в Русия, научат руски, приемат православието и заявят, че са руснаци, то за Дугин те са руснаци. Защото според последния, да си руснак не е свързано с расова принадлежност и цвят на кожа, а е сърдечно състояние. В друго интервю Дугин заявява, че всъщност той не вярва в биологията и според него полът действително е само социална конструкция. Виждаме основни тезиси на глобализма, просто в друга тяхна вариация. Но този завой на Дугин не е изненада за всеки, който следи процесите там. Още по-интересно става, когато вземем предвид и изказването му, че Кабалата е “най-великото достижение на човешкия дух”. За всеки православен християнин няма съмнение, че това учение или по-точно тази еврейска черна магия, представяна в благовидна опаковка е изключително зло. От християнска перспектива, това са практики водещи до демонично обсебване. Но подобно изказване не е странно, като се има предвид, че управленския елит там не е православен, а в огромната си част са окултисти и Дугин също е такъв. Православието е гледано от държавата, като нещо, което трябва да се сложи под контрол и да се ползва като инструмент. Което няма как да не навреди на руската църква и вероятно скоро учението за месианската роля на руския свят, което бе прокарвано чрез някой свещеници, ще бъде осъдено като ерес. Неслучайно казах, че неосъветския модел, който се налага в РФ е друга версия на глобализма, която следвайки логическото развитие на идеите залегнали в основата и, ще върви включително и към свой еквивалент на джендър безумията.

Руската душа е тежко болна след комунистическия експеримент и кагебейците на власт задълбочават тази болест. 

Това е моделът на Путин – и като следствие Русия е на челни места в редица отрицателни класации, като консумация на алкохол и смъртност от алкохолизъм, брой на самоубийства, както сред възрастни хора, така и сред деца и подрастващи. На първо място в света е по брой на аборти. Изоставянето на деца е сериозен проблем. Трафикът на хора също. Счита се, че близо 800 000 души в РФ живеят на практика в робски условия, което поставя страната в една графа с държави като Конго, Индонезия, Нигерия и Филипините.

През 2020 г. 53% от населението на Русия е искало да емигрира и този процент се е увеличил през последните месеци.

В същото време, страната е на 5-о място по брой милиардери – общо 99 (и на 4-о по обща стойност на богатството им). Статистиката е на форбс от 2020 г.
И това, докато Руската федерация значително изостава икономически от страни като Германия и Италия, а със САЩ и Китай дори няма място за сравнение (само щата Тексас има по-добри икономически показател от Русия). Брутният вътрешен продукт на Русия е едва $1,65 трилиона. За справка, този на Испания е $1,44 трилиона. По БВП (по паритета на покупателната способност) на глава от населението, Русия е след страни като Чехия и Словакия. Всичко това на фона на огромните природни ресурси с които РФ разполага. Което говори от една страна за мащабния грабеж, извършван от олигарсите на режима и от друга – за изключително неефективно управление на икономиката. А това говори за цялостно лош модел на управление. Такава бананова икономика не може да бъде наречена фашизъм, още по-малко нацизъм.

Споменавам такива подробности, не защото имам симпатии към запада, а защото  трябва да се разбере, че това е не по-малко лоша система. А и защото икономическият компонент е един от ключовите при водене на война. Цялата американска икономика е военно ориентирана.

А РФ няма икономика, която да издържи дълго сегашния тип война срещу държава от мащаба на Украйна. РФ няма ресурса на СССР от сателитни държави, чиито икономически потенциал може да впрегне, не е и ВСВ и няма американски лендлийз. Имаме обърната ситуация в която на Кремъл се налагат санкции, които допълнително удрят икономиката. Тук определено трябва да се обърне внимание и на това, което каза управителят на Руската централна банка Елвира Набиулина, че руската икономика свършва резервите и ще трябва да се трансформира. Тоест, положението е доста сериозно. А от тази ситуация,  ние трябва да си водим бележки за методите на икономическа война, които глобалистите ползват.

Колкото и да предположим, че са надути цифрите на украинската пропаганда, РФ със сигурност има значителни загуби – и човешки и в техника. Да – използва предимно стара техника, но и тези загуби струват скъпо. Новата техника е още по-скъпа. Именно заради цената модерното въоръжение е ограничено. Не се знае и каква част от по-модерните високотехнологични оръжия ще е в състояние да произведе и възстанови Русия, особено след санкциите. Тъй като не произвежда всички компоненти за тях самостоятелно. Да не забравяме и че преди настоящата война в Украйна, РФ ползва съвременни оръжейни системи и в Сирия.

РФ не е СССР и в демографски план, както споменах, човешките загуби, колкото и да е обезценен живота на войниците, също водят до значително отслабване на боеспособността. Особено ако трябва да се прибягва до наборници. Трябва да се има предвид и съветския модел на армията – добре обучени и окомплектовани са специалните елитни части, докато голяма част от войската е слабо обучена и подготвена. Можем да предположим, че Украйна също е понесла значително по-големи загуби в техника и жива сила, отколкото е склонна да признае. Но въпреки това, волята за съпротива е огромна. И за разлика от Русия, получава международна поддръжка.

Тук е момента да кажа, че ако не беше ролята на консервативна, антилиберална Полша, то нещата нямаше да се развият така. Бързите действия на поляците, с доставки и поддръжка за Украйна, на практика принудиха Запада да заеме страна. За това, че позицията на ЕС в началото е била Украйна да се предаде, не мисля че Зеленски лъже.

Ако РФ все пак опита да окупира цяла Украйна (не е сигурно, че може да си позволи да концентрира такъв голям военен и човешки ресурс там) и успее, то това ще е пирова победа, защото няма да е в състояние да задържи дълго тази територия и платената цена ще има дълготрайно тежки последици. Вероятно ще се насочи към контрол на “републиките”, тази част на войната вече започна, но как ще се развият нещата от там насетне е трудно да се каже. 

Руската армия, разбира се не бива да бъде подценявана, въпреки всичко казано до тук. Но дори Игор Стрелков, който още от 2014 г. е един от водачите на операцията на РФ в Украйна признава, че положението на руските сили не е розово. Поради това не бива да се изключва и вероятност за използване на тактическо ядрено оръжие от РФ.

С голяма сигурност може да се предположи, че интереса на САЩ ще е конфликта да е продължителен и изтощителен.

Но и САЩ и РФ са в траен и необратим упадък. Конкретно РФ изгуби страшно много в стратегически план. Не просто европейското направление на експанзията на влияние, но и може да кажем славянски свят без Сърбия (Беларус се държи в тази орбита единствено заради Лукашенко). А в Европа една от линиите на работа на руската агентура бе опит да прокарват влияние, ползвайки прокси организации, мислейки че могат да привлекат подкрепата на европейските националисти (и първоначално имаха известен успех с някои движения). Но това, което ги провали още преди войната, от една страна бяха предупрежденията на руските националисти в изгнание. От друга – това се провали заради имперската арогантност на емисарите. Защото да изпращаш свои хора, които на конгреси на европейски националисти държат речи, как Русия ще властва над Европа, а всички малки европейски братя трябва да се подчиняват, е сигурен начин да се закопаеш. На подобно нещо съм бил пряк свидетел в Германия. Но тази ирационална арогантност, в която са възпитавани от деца е сравнима с тази на един близкоизточен народ и дори бих казал, че американската такава и отстъпва. Тази арогантност е един от безспорните фактори РФ да се забатачи в сегашното положение.

Друга линия, по която се опита да мобилизира подкрепа Кремъл бе да се спечелят симпатиите на православната общност. Разбира се, тук държавата се опитва да ползва религията като инструмент, докато властовия елит начело на страната са същите окултисти и содомити, като своите на западни колеги. Тук отново, след частичен първоначален успех, генерално се провалиха. Особено лоша шега може да им изиграят разпространявани в началото на войната пророчества (за които не е потвърдено дали са действителни или изфабрикувани от ФСБ) на светогорски старци, за ролята на русите и освобождаване в бъдеще на Константинопол. Защото може да се интерпретира и като препратка към историческа Киевска Рус, която е днешна Украйна. Така че този нож с две остриета може да има обратен ефект.

Ако РФ запази сегашния курс, най-вероятния сценарии е да се превърне в нова Северна Корея. А в малко по-дългосрочен план – просто в придатък на Китай, към който ще е принудена изцяло да се преориентира. Защото и в момента грубо коло 13% от износа е ориентиран към Китай, а 23% е вноса. Китай има огромен глад за ресурси и ще изсмуче руските такива, но също така е вероятно и да освои демографски територии, тъй като тази експанзия върви бавно и в момента. Може да се предположи, че колкото повече се засилва тази зависимост, толкова повече китайците ще експлоатират РФ. Чисто демографски РФ върви към азиатизация и ислямизация, при запазване на настоящите тенденции.

Това, което би вкарало РФ с главата напред в китайския капан е същата тази арогантност, която споменах. Защото Дугин е достатъчно арогантен да си мисли, че преориентирайки се към Азия, Русия, с нищожната си икономика може да доминира Китай и да задава тона на един подобен съюз. Напълно игнорирайки огромната икономическа мощ на Китай и това, че е във възход и там е мобилизиран сериозен и доста прагматичен интелектуален потенциал.
Друг сценарии е да има промяна на върха в Кремъл (разбирай другите кагебейци да сменят курса, което не изключва и възможност Путин внезапно да почине) и политиката коренно да се промени. При такъв ход има вероятност страната да навлезе в подобен на Елциновия период и РФ може да има съдбата на Югославия. Какво би се получило от Русия след навлизане в подобен сценарии е доста трудно да се предвиди. Но отново – Китай е много вероятно да се възползва от такова отслабване, най-ефективно от всички.

В САЩ вътрешното напрежение само ще продължава да расте и ще дестабилизира страната. Едно от възможните следващи действия за да забавят това е да хвърлят в хаос Европа, но това няма да разглеждаме сега.

Големият победител от настоящата ситуация е Китай. Двете последни стари империи от миналия век – САЩ и РФ (наследила СССР) са в залез, ЕС като тотално либерален проект няма бъдеще и единствено Китай е във възход. В голяма степен именно заради огромната глупост на Запада. Защото Западът изнесе производството си там и даде достъп на комунистически Китай до високи технологии, каквито сам никога не би бил в състояние да разработи. И е мит, вероятно умишлено прокарван от китайската агентура, че Пекин няма намерения за световна доминация. Най-малкото, апетита идва с яденето. А Китай има всички предпоставки да се превърне не само в регионален, но и в световен хегемон, който да има свой прочит на НСР. При това с потенциал за такъв тоталитарен строй, пред който Съветския съюз в най-мрачните му периоди ще изглежда като пионерски лагер. Тестваната система за социален контрол в Китай само загатва какво може да се разгърне. Дори в момента отново се експериментира, под претекст за нови мерки срещу ковид – много внимателно следете какво се случва там, особено технологичната част на контрола. И освен всичко казано, тук имаме съвсем друга основа на целия мироглед, напълно чужда на европейското разбиране за човечност (което все пак не малко хора в обществата ни, дори при тоталитарна власт, успяха да запазят). Китай може да се превърне в нова огромна заплаха. Това, което донякъде ни помага е, че за момента сме по-далеч от хватката му.

За съжаление, засега няма изглед ЕС да направи завой от самоубийствената либерална политика, дори при настоящата ситуация. Тук отново, европейските лидери с голямата си глупост, но и алчност, сами се вкараха в зависимост от руския газ и закопаха европейската енергетика с идиотщината на Зелената сделка. Последната е крайно наложително да бъде отменена и ядрената енергетика трябва да е основен приоритет.

Отслабването на тези международни фактори и настъпващата криза ще са възможност за националистите в Европа. Трябва ясно отхвърляне на двата противоборстващи модела – либералният и неосъветския. Това означава мобилизация на националните движения и по-засилено сътрудничество помежду им. След войната, в самата Украйна, вероятно отново ще има противопоставяне по линия либерализъм / национализъм, но националистическите структури имат шанс да излязат с доста по-сериозни позиции от преди войната. Което би създало още един център със силно националистическо влияние в Европа. Благодарение на действията на консервативна Полша, на практика бе изчистено цялото напрежение между украинци и поляци, от конфликтните моменти в историята им. И в контекста на настоящата геополитическа ситуация превърна проекта за Междуморието от екзотична идея във все по-реално изглеждаща възможност.  Някой геополитически анализатори сочат, че САЩ са заинтересовани от възникването на съюз като Междуморието, защото би прекъснал възможността от по-сериозно обвързване между Русия и Германия. Но в сегашната ситуация с ултралиберална и антинационална Германия и неосъветска, антинационална Русия, това е повече от необходимо и за националните сили в Европа. Отделно, визията на националните сили в Европа и тази на САЩ за същността на подобен съюз са тотално различни.

Една от линиите, които трябва да се следва е паралелно сближаване на националистите с вижданите като по-умерени консервативни и десни движения, вкарването им в наша орбита и изграждането на общ фронт срещу ляво-либералните мрежи. Единствената алтернатива за народите в Европа е тя да се въздигне като едно обединение на свободните нации, като антипод на либералния ЕС. Една империя от нов тип, водена от националистите, стъпила на културата и традициите, които са издигали цивилизацията ни до висотите, познати от историята. Една крепост, която да е гарант за запазването на нашата кръв, традиции, култура и вяра. Един път към духовен просперитет. И това сътрудничество и възраждане ще започне именно от Източна Европа, защото тук народите все още са доста по-здрави и запазени в морално, етично и културно отношение. Проекти като Междуморието (в чието ядро трябва да са истинските традиционни ценности) ще са правилна стъпка в тази посока, но разбира се, целта е реконкиста на целия континент. Какво място ще заемат българските националисти, зависи от това колко ще сме активни в тези процеси. А това не е работа, която някъде напред в бъдещето. Времето за действие, за изграждане на структури на европейско ниво е сега. От наша страна, като организация, правим каквото е според силите ни. 

Може да изглежда като непосилна задача, като нещо невъзможно, но алтернативата за Европа трябва да изградим ние. Иначе ще сме вечно жертва на една или друга глобалистка световна империя, до заличаване на народите на Европа. Задачата е трудна, но не е невъзможна, напротив. Дори бих казал, че основите на този градеж вече са поставени.

Сподели
Default image
Пламен Димитров

Пламен Димитров е водач на софийската структура на БНС. Също така, той отговаря за международните контакти на Организацията. След учредяването на Съюз “Крепост Европа” (обединил националисти от шест европейски държави) през 2019 г., е и един от официалните му представители. В периода 2012 - 2019 г. е комендант на Луковмарш. Завършил е средно образование с профил “Биология с английски език”, следвал е “Политическа социология” в Нов български университет. В професионален план е мениджър във фирма, занимаваща се с търговия на специализирана екипировка в сферата на сигурността.

Leave a Reply