Манифестация на 1 май 1984 г. – и строй като за пример.
Вървя си онзи ден из уличките на софийските потайности и засичам един стар познайник – популярен в социалните мрежи русофил с когото много често в неотдавнашото минало сме се шегували и иронизирали по повод на неолибералните глупости, как мнозина от евро-атлантиците са по-големи комсомолци от оригиналните комунистически в поведенеито си.
Въобще, как в Запада има мека цензура срещу инакомислещите и как голяма част от административно-обслужващия персонал се е изродил до такава степен да казва открито на черното бяло, но – разбира се – всеки нормален човек вижда много лесно през кухите лозунги и технически коректен език прозиращата груба действителност.
Знаейки, че събеседникът ми е добре стъпил на земята, въпреки пристрастията си, реших да го подпитам как вижда ситуацията с настоящата война на Путин в Украйна. Още преди да успея да довърша въпросът си, човекът не особено вежливо ме прекъсна и поправи: „СВО“.
На очуденият ми поглед получих обяснение: „Специална военна операция. Така е правилно да се казва. Война щеше да бъде, ако украйнците имаха право според международното право да се защитават, а те сега нямат такова право. Освен това действията им са незаконни.“
На този етап не знаех човекът отсреща сериозен ли е или просто го играе дебил, за да се засмеем.
Опитах се да се усмихна, но отсреща не последва реципрочен отгвоор. Затова сериозно казах: „Но все пак има военни действия и ги започна Пут…“, обаче преди да довърша възражението си дойде новата порция:
„Това бяха очевидни провокации на Запада, години наред, не знам защо не го виждаш? Години наред подстрекаваха фашисткият режим в Киев, в училищата учеха внучетата да ритат бабите си по главите. Руснаците едвам търпяха.“
Бях смаян. Човекът, с който години наред сме се шегували с недъзите на неолибералния строй, сам се оказваше изключително недъгав и дори по-нелицеприятен. Нямах възможност дори да отговоря, нито дори да възприема последвалата тирада, включваща обяснения как сега Владимир Владимирович щял яздещ мечка да възстанови Съветския съюз, да се разправи веднъж завинаги с предателите: евреи и националисти, да прекрати издевателствата на световния финансов капитал и да се създаде една система, в която имало повече социална справедливост.
Междувременно ще се намали и броят на бити чуждестранни студенти от индийски произход в Киев.
Останал без думи, на мен ми мина вялата мисъл, че над 80% от изреченото идваше право от реториката на модерните западни леви, които – сигурен бях до вчера – че човекът срещу мен също така ненавижда заради абсурдността и лозунговите клишета.
Но, я чакай малко – Съветският съюз ли? Какъв Съветски съюз? – та нали събеседникът ми русофил беше изключително набожен православен (какъвто съм и самият аз) и бидейки такъв все трябва да си спомня за издевателствата на Ленин, Сталин и останалите болшевики над светата ни църква?
Горкият аз, защо ли въобще отворих темата – Ленин бил евреин и за това били проблемите между комунизмът и църквата, но Сталин поправил нещата. „Така ги поправил, че обърнал църквите на конюшни и разтурил манастирите, а мнозина от верните изпратил в лагери, та останалите органанизирали прословутата Катакомбна църква!“ – вече издразнено възкликнах аз.
Събеседникът ми русофил обаче ме гледаше също толкова искрено неразбиращо. За него аз се бях уловил в мрежите на неолибералната западна пропаганда, как въобще смея да забелязвам. Всичко било просто съвпадения, а проблеми с комунизма въобще нямало.
Костов бил виновен, имало конспирация срещу опита на Жан Виденов да оправи страната ни. А и бил с по-смугъл тен, не каквито подобава да са истинските славяни.
Изпадналият вече в тирада мой събеседник отново ми се напомни, че предстои денацификация на Украйна и след като Владимир Владимирович им покаже къде им е мястото, ще се отвори доста работа и в Прибалтийските републики и България, които ще бъдат следващият фронт за освобождаване от вредните (човекът ги нарече „сатанински“) американски влияния.
Настоящият развой на ситуацията междувременно убедил окончателно русофилът също така, че Георги Марков бил неблагодарник и национален предател, а жертвите на комунизма ги измислили – познайте кои – американците (или по-точно „краварите“), за да ни попречат в космическата надпревара и да съсипят „цъфтежа“ на социалистическия лагер.
И понеже срещата ми с русофила беше навръх годишнина от обесването на Апостола, бях осведомен и относно една нелепа клевета за Васил Левски – „последният не казал наистина прословутата реплика „Всичките народи в нея (свободна България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът“, ами всъщност целял да проведе нещо като байтошовския Възродителен процес.
Освен това славянството имало специална мисия, което щях да знам, ако бях чел повече за Людмила Живкова. Неслучайно е подготвян като космодрум комплексът „Знаме на мира“ в покрайнините на София…
На този етап ми идваше просто да напсувам най-каруцарски човекът отсреща, но някакво странно усещане ме възпря.
Реших да продължа пътя си и да го оставя да си говори. И без друго случващото се като да не беше диалог, а по-вероятно някой посредством 5G технология да беше хакнал стария ми познайник и да го използваше дистанционно за нещо средно между киборг и радио точка за обявления на компартията.
