Добивът на природен газ чрез фракинг в Тексас, САЩ, изглежда така. Снимка: Donald Giannatti, Unsplash
Фракингът за шистов газ е безопасен и даже е полезен за околната среда, защото употребата на газ води до по-чист въздух и по-малко смърт от рак на белите дробове, както и редица други болести на дихателните пътища.
Да повторя, фракингът е БЕЗОПАСЕН.
Фракингът работи.
Няма даже да коментираме геополитическото значение на шистовата революция за САЩ. В рамките на десетилетие САЩ се превърна от огромен вносител на нефт и газ в огромен износител.
В началото на 2000-те години комбинацията от хидравлично разбиване („фракинг“) и хоризонтално сондиране отвори достъп до огромни запаси от шистов нефт и газ, които преди това бяха нерентабилни. За съжаление, тази технология бе използвана само в САЩ, е в Европа, включително в България, тя бе демонизирана и се разпространяваха какви ли не лъжи. Специално у нас срещу опитът България да има енергийна независимост застана коалиция от зелени, русофили и комунисти. Изцяло съм убеден, че Русия е давала пари на организаторите, за да продължи страната ни да внася и съответно купува руски газ.
Този технологичен пробив доведе до драстичен скок в производството – от около 5 милиона барела на ден през 2008 г. до над 13 милиона на ден до 2024 г. – което превърна Съединените щати в най-големия производител на петрол в света.
До 2019 г. Америка се превърна в нетния износител на петрол, което драстично промени глобалната енергийна динамика и намали зависимостта от вноса от нестабилни региони като Близкия изток. Според Международната енергийна агенция, това изобилие от петрол и газ, произведени в страната, укрепи енергийната сигурност на САЩ и осигури буфер срещу международни сътресения, като например натиск от производителите на нефт Русия или Иран.
От икономическа гледна точка, шистовият бум донесе значителни ползи за потребителите, работниците и индустриите. По-ниските цени на природния газ – с приблизително 47 % по-ниски отколкото биха били без шистовия газ – се превърнаха в икономии от около 74 милиарда долара годишно, от които се възползваха домакинствата, бизнеса и електроразпределителните компании.
Съветът на икономическите съветници изчисли, че подобренията в разходите за енергия на домакинствата са донесли около 2500 долара или 4200 лева годишно на средностатистическо четиричленно семейство, със значителни положителни ефекти за домакинствата с по-ниски доходи. Освен това, индустрията е стимулирала създаването на работни места, като според оценки, развитието на шистовия газ е подкрепило създаването на 600 000–1,7 милиона преки и непреки работни места, включително възстановяване на производството и нефтохимическите съоръжения.
Проучване на Уортън дори приписва 2,5 трилиона долара печалба на американския пазар на акции (2012–2014 г.) на увеличеното производство на шистов газ и неговите последици за енергоемките индустрии.
България има проблем със зависимостта на внос на нефт и газ от трети страни, което води до скъпо отопление и от там по-масово ползване на наистина опасните и карциногенни дърва и въглища. Кога ще започне добив на собствени находища на газ?
Кога ще започнем да имаме собствен енергиен сектор, който да дава работа – високоплатена – на десетки хиляди български мъже в малки градове, за да могат да гледат семействата си?
Кога ще започнем да имаме по-евтин газ за икономиката ни, за да поевтинее всичко и да сме по-богати?
Оставям ви с цитат от екологичните ползи от фракинга от едно от най-сериозните изследвания по въпроса:
„Откриваме големи и точно оценени ефекти от фракинга: производството на въглища е намаляло средно с 28%, а качеството на атмосферния въздух се е повишило средно с 4% поради изместването на въглищата до 2012 г.
Нашият пространствено диференциран анализ на въздействието обаче показва значителна хетерогенност в географското разпределение на ползите за качеството на въздуха. Качеството на местния въздух се е повишило с 35% в района на най-голямо изместване на въглищата. Изчисленията на базата на метода „back of the envelope“ показват, че фракингът е довел до ползи за здравето в размер на около 17 млрд. долара годишно. За да поставим тази полза в контекст, трябва да отбележим, че Hausman и Kellogg (2015 г.) оценяват преките ползи от 25 млрд. долара годишно за пазара на електроенергия вследствие на фракинга.
Следователно оценената от нас косвена непазарна полза представлява допълнителни 68% от този годишен пазарен излишък.
Обърнете внимание, че тази косвена екологична полза от фракинга е много по-голяма в сравнение с оценените досега екологични разходи. В резултат на това намираме доказателства за значителна косвена непазарна екологична полза, дължаща се на фракинга, като използваме стандартни оценки на стойността на статистическия живот (ССЖ). Тази оценка обаче не отчита други непазарни разходи като изтичане на метан, щети върху местните пътища, земетресения и всякакви други външни фактори.
Библиография
Fracking, Coal, and Air Quality, Reid Johnsen, Jacob LaRiviere, and Hendrik Wolff, University of Chicago Journal, Volume 6, Number 5, https://doi.org/10.1086/704888
Shale Gas: A Review of the Economic, Environmental, and Social Sustainability, Jasmin Cooper, Dr. Laurence Stamford, Prof. Adisa Azapagic, First published: 06 April 2016, https://doi.org/10.1002/ente.201500464
Environmental Public Health Dimensions of Shale and Tight Gas Development, Authors: Seth B.C. Shonkoff, Jake Hays, and Madelon L. Finkel, Publication: Environmental Health Perspectives, Volume 122, Issue 8, Pages 787 – 795, https://doi.org/10.1289/ehp.1307866
Pan, Shubiao, Ye Zhang, Peili Lu, Demin Yang, Yongkui Huang, Xiaochuan Wu, Pei He, and Dongxin Guo. 2025. „Environmental Impacts of Shale Gas Development on Groundwater, and Flowback and Produced Water Treatment Management: A Review“ Sustainability 17, no. 11: 5209. https://doi.org/10.3390/su17115209
Richard S. Middleton, Rajan Gupta, Jeffrey D. Hyman, Hari S. Viswanathan, The shale gas revolution: Barriers, sustainability, and emerging opportunities, Applied Energy, Volume 199, 2017, Pages 88-95, ISSN 0306-2619, https://doi.org/10.1016/j.apenergy.2017.04.034.
