Модерна страна без модерно здравеопазване е нонсенс – трябва да има адекватна структура. Снимка: Natanael Melchor, Unsplash
От месец вървят протести и спорове, обединени под името – възнагражденията на работещите в здравеопазването.
Обществото не разбира защо всяка година плащаме още и още, за да има качествено работещо здравеопазване, а и работещите в системата и нейните ползватели са все по-недоволни.
Системното решение на тези проблеми не е в колективния трудов договор, не е в записан в закон задължителен доход за работещите, не е и в псуване на медиците.
Системното решение е промяна на структурата на системата. Какво имам предвид:
В България има над 340 болници и всяка година стават повече. Това за нас означава следното – веднага след като в Здравната каса влязат повече пари от нашите вноски, тя сключва договор с нова болница и новите пари отиват там, а във вече съществуващите болници финансовото положение остава същото. Съответно, възможността им да увеличават доходи на работещите, да инвестират в модерна апаратура и медикаменти, да ни лекуват по-качествено и да се развиват, остават същите, въпреки повечето пари, които ние даваме.
Такава политика би имала смисъл, ако новите болници се разкриваха там, където няма налични такива, там където има обективна обществена нужда за това. Реалността е, че няма нито един такъв случай. Нови болници се разкриват само там, където има предостатъчно вече налични.
Съответно ограниченият кадрови ресурс е разпръснат на 340 места и на нито едно от тях той не е достатъчен. Тази недостатъчност за нас означава влошено качество на лечението ни, а за работещите претоварване и доходи неотговарящи на тежестта на работата им.
Причините за това са ясни за всички и са свързани с това, че касата не е защитник на здравните потребности на обществото, а се е превърнала в спонсор на бизнес проекти.
Какво е решението:
Касата сключва договор със 100 (сто) болници, вместо сегашните 340.
Това трябва да са болниците, които гарантират качество, комплексност на лечението, многопрофилност на дейностите и 24 часова спешност по всички специалности, които поддържа, разпределени равномерно на териториален принцип. За такъв качествен подбор има обективни и незаобиколими критерии.
За нас това означава гаранция, че когато на една сграда пише болница, там ще ни лекуват тогава, когато възникне нашето страдание и от това от което страдаме.
За работещите означава, че кадровия ресурс ( сестри и лекари) концентриран само на тези места ще бъде достатъчен и няма да има претоварване на хората за покриване на дефицити. Означава, че и финансовият ресурс ще бъде концентриран там, при отпадане на нуждата да се харчи за присъщи разходи на 340 места и за генериране на печалба на тези 340 места. Така техните възнаграждения ще бъдат космически, в сравнение със сегашните, без нужда от още пари, които да наливаме в системата.
Касата и сега има задължение да прави такъв селективен подбор, ( преди 10 години съм го записал в нормативната уредба и е действащо изискване) но не го прави поради гореописаните причини.
Това е решението! За него е нужно само разбиране за проблема и политическа воля да бъде наложено!
Всичко останало, за което се говори сега, е като да лекуваш тумор с аналгин. Или казано по-просто да създаваме мимолетно усещане, че сме по-добре, докато организмът се разпада.




Спрете да говорите за спекула