Георги Драганов, редактор на сайта „Война и мир“, гостува в подкаста „Трети Март 1918“, където разговорът се фокусира върху една от най-актуалните теми на европейската политика – миграционната криза и ролята на Русия и Беларус в нея.
Повод за разговора е официален съвместен доклад на Москва и Минск, който според Драганов разкрива значителни противоречия между публичната реторика на двете държави и реалните им политически действия.
В разговора Драганов обръща внимание на начина, по който руско-беларуската пропаганда представя България. Сред основните теми е критиката към страната ни заради охраната на границата с Турция и твърденията за нарушаване на правата на мигранти и малцинства. Според него особено показателно е, че Москва и Минск заемат позиции, които по отношение на редица вътрешнополитически въпроси в България звучат сходно с тези на западни леви и марксистки организации.
Една от централните теми е и митът за Русия като „естествен съюзник“ на българските патриоти и консерватори.
Драганов противопоставя на тази идея разбирането за съюзничество, основано на реални общи интереси, като посочва Хърватия и Румъния като примери за държави, с които България има значително повече естествени допирни точки.
Гостът коментира и миграционния натиск по границите на Европейския съюз, като обръща внимание на действията на Русия и Беларус спрямо Полша и балтийските държави. Според него зад привидно противоречивите позиции – от една страна, критика към България за охраната на границата, а от друга, използване на мигранти за натиск върху други европейски държави – стои обща политическа логика.
В заключение разговорът стига до по-широкия въпрос за руското влияние в Европа. Драганов определя като част от тази политика опитите за внасяне на разделение между европейските общества, включително чрез противопоставяне на самите граждани и чрез споровете около съветските паметници и историческата памет. Основната му теза е, че България трябва да оценява отношенията си с другите държави през призмата на собствените си национални интереси, а не през идеята за вечни и предварително зададени съюзници.












