Казакът Леонид, избрал Галиче пред Русия

Време за четене: 2 минути

На илюстрацията е Леонид от Ростов на Дон. Роден през 1801 г., той воювал в руско-турската война от 1828 г. и останал в с. Галиче, Врачанско. Моя далечна прадядушка. Гражданин от Ростов на Дон (бивш украински град) и елитен солдат с кепи (френска военна шапка). От свободен руски поданик към български селянин. Защо не се е завърнал във великата православна Московия? Защото явно северозападна България под турците била по-добра за живот, отколкото Донщина и всички останали земи под московска власт.

Може би… врачанци, а и въобще българите като цяло, тогава са показвали повече уважение към другоселци и са ги гостоприемствали. Може би, когато Леонид е дезертирал от военната си служба на балканския фронт през 1828 г. и се е заселил в Галиче, той е предупредил неуките български селяни за живота отвъд Дунава, за крепостничеството в Русия и за българите, отишли в Бесарабия и Украйна. Как те са били „гостоприемствани“.

Славянофили и любители на тюрмата на народите Московия да си направят изводите.

82304829_604672647031781_4237207300198105088_n
Внукът на Леонид, носещ побългареното му име.

Сега за убитите мюсюлмани и хвърлянето им под клисурата – това е възможно да е дело на Иван – синът на Леонид. А внукът на Леонид, който е син на Иван, се е казвал Лило – побългарена версия на Леонид, и носи фамилията Казашки. В моето семейство, внукът винаги е кръстен на дядо си. Този мой прадядо е възможно да е взел участие в обсадата на Плевен, или в някакъв местен бунт през 1876-1878 г.

Щом моя прадядо казак се е отказал да служи на Москва, в замяна за по-добър живот и е решил да остане тук, да помага на българските селяни от Галиче, значи има някакъв принос в строежа на България, макар и десетилетия преди княжеството да се образува. Той сигурно тогава не е знаел, че българите са били на път да станат свободни и независими от Османската империя.

Още преди да науча това за прадядо ми казака, четох една много интересна книга на Асен Димов „Дядо Иван – мит или действителност„. По тази книга с историческия материал относно крепостничеството и положението на българите, украинците и казаците съм стигнал до това заключение защо моят прадядо, елитен военен и гражданин на Ростов на Дон в южна Русия, би се заселил в окупираната от мюсюлмани България.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.