През 2026 г. Русия и Беларус публикуваха за трети път подробен доклад за състоянието на правата на човека в редица европейски държави. Документът – озаглавен „Съвместен доклад на Министерството на външните работи на Руската федерация и Министерството на външните работи на Република Беларус: Състоянието на правата на човека в някои държави“ – е с предговор от заместник-министрите на външните работи на двете страни. На България са посветени около дузина страници.
Докладът е изключително показателен за това какво вижда днешна Русия на Владимир Путин в днешна България като проблем и би трябвало да отвори широко очите на всеки един русофил у нас. Накратко, Русия иска у нас да има:
- признаване на македонско малцинство
- признаване на македонците за отделен народ
- признаване на помашко малцинство
- ползване на други езици, освен български, в държавната администрация
- повече мигранти от Африка и Азия
- повече институционален феминизъм и, макар да не го казват директно, приемане на Истанбулската конвенция
- репресии срещу българските десни и националисти
- запазване на съветските паметници
Докладът засяга широк кръг теми: независимост на съдебната система, реч на омразата, права на малцинствата, крайнодесен екстремизъм, миграционна политика, свобода на печата, паметници от съветската епоха, домашно насилие и трафик на хора. Част от твърденията в него се позовават на доклади на независими международни институции – Европейската комисия, Комитета на ООН за премахване на расовата дискриминация (CERD), Държавния департамент на САЩ и структури на Съвета на Европа. Други части се основават на материали, публикувани самостоятелно от беларуското външно министерство, без независима проверка.
Качваме целия текст на английски тук, с историческа цел. Оригиналният линк към доклада на английски е тук, на руски – тук.
Съдебна система.
Докладът твърди, че институционалната рамка на България за защита на правата на човека съществува формално, но не се прилага ефективно. Позовавайки се на Доклада на Европейската комисия за върховенството на закона за 2025 г., в текста се посочва, че съдебната реформа „забавя ход“, а обществено доверие в съдилищата остава ниско – според цитираните данни само около 30% от българите оценяват съдебната система като справедлива и независима (стр. 99–100).
Реч на омразата и малцинства.
Докладът описва нарастваща реч на омразата, насочена срещу турци, роми (цигани), мюсюлмани, евреи и мигранти, и критикува българското законодателство за липсата на разпоредба, третираща расовата мотивация като утежняващо обстоятелство при всички престъпления (стр. 100).
Посочени са също високата безработица сред циганското население и незадоволителни жилищни условия – проблеми, документирани от години от CERD и други наблюдатели (стр. 100–101). В доклада се коментира и липсата на възможност за представители на национални малцинства да ползват майчиния си език при контакт с изпълнителната власт, както и приетата наредба, ограничаваща носенето на дрехи, покриващи изцяло лицето, на обществени места.
Спорът за „македонското малцинство“.
Докладът отбелязва отказа на българските власти да признаят съществуването на „македонски и помашки етнос“ в страната, както и трудности при регистрацията на граждански организации, самоопределящи се като македонски (стр. 102). CERD е изразил загриженост, че на членове на тази общност се пречи да упражняват правото си на свободно сдружаване.
Припомням, че отколешна идея на Руската империя, СССР и, видно и днес, на Руската федерация, е българският етнос да бъде раздробен на части, като през годините руски агенти са подкрепяли създаването на македонска, шопска, тракийска, добруджанска и помашка нация, различни и отделни от българите. Най-голям успех имат за момента благодарение на своите съюзници сърбите в проекта Югославия, довел до създаването на днешна РС Македония и нейния македонисти проект.
Крайнодесен екстремизъм.
В доклада се отделя сериозно внимание на Български национален съюз (БНС) и на ежегодното факелно шествие Луковмарш в София, провеждано в памет на генерал Христо Луков – български политик и герой, но описан като „деец с известна пронацистка позиция“ през Втората световна война (стр. 102–103). Съдебни производства за отнемане на регистрацията на БНС са приключили в нейна полза, като съдът е приел, че липсват доказателства за пряко подбуждане към насилие – нещо, което е силно критикувано в доклада.
Миграция и граничен контрол.
Докладът твърди, че условията в лагерите за мигранти в България са незадоволителни, и се позовава на разследване на неправителствената организация „Lighthouse Reports“ за случаи на употреба на сила срещу търсещи убежище на границата с Турция (стр. 103–104).
Русия и Беларус, които от години ползват мигранти от Третия свят като оръжие срещу съседните им страни от ЕС и НАТО – Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия, са особено загрижени и притеснени, че България пази своята граница и границата на съюзите, в които е.
Свобода на печата.
Докладът цитира 70-ото място на България в индекса на „Репортери без граници“ за 2025 г., влиянието на олигарсите върху основни медии и физически нападения срещу журналисти (стр. 104–105). Докладът критикува и спирането на излъчването на руски държавни медии (RT, „Спутник“) и отнемането на акредитация на кореспондент на „Российская газета“ – мерки, предприети от България в контекста на войната в Украйна и решения на Съвета на ЕС.
Паметници от епохата на съветската доминация.
Докладът представя демонтирането на МОЧА (Паметника на Съветската армия) в София през декември 2023 г., след поредица от „актове на вандализъм“, като част от „война срещу миналото“ (стр. 105–106). Темата остава предмет на обществен спор в България – мнозинството от гражданите виждат паметника като символ на близо половин век съветско присъствие и настояват да бъде демонтиран изцяло и заместен с нов български паметник, докато малцина русофили и комунисти държат да бъде запазен чуждият монумент.
Домашно насилие.
Докладът посочва рязък ръст на регистрираните случаи на домашно насилие през 2024 г. – над 53 000 сигнала, увеличение с около 50% спрямо предходната година – и критикува недостатъчното финансиране на превантивни програми (стр. 106–107). Този проблем е широко документиран и от български неправителствени организации и не е предмет на съществен спор относно достоверността си.
Трафик на хора.
Според доклада на Държавния департамент на САЩ за 2025 г., цитиран в документа, България остава център за трафик на хора с цел сексуална експлоатация, като жертвите непропорционално често са циганки (жени от ромски произход) (стр. 107–108).
Контекст на самия доклад.
Значителна част от конкретните факти в документа се позовават на доклади на известни и утвърдени западни международни институции. Общата рамка на доклада – който представя санкции срещу руски държавни медии по време на война и отчетни механизми на ЕС като нарушения на правата на човека – идва от държави с изразени собствени проблеми в тази област.
Русия поддържа военно присъствие в части от територията на Грузия след войната от 2008 и Молдова от десетилетия и е провела мащабна инвазия в Украйна през 2022 г. Международни разследвания и съдебни решения в западни държави са установили руска отговорност за убийството или отравянето на редица журналисти и опозиционни политици през последните двадесет години, включително либералите Анна Политковская, Александър Литвиненко, Борис Немцов и националистът Алексей Навални.
