Комисията за превенция и защита от дискриминация каза тежката си дума по повод КЦ „Иван Михайлов” от Битоля. „Добрата” новина за окрилените антибългари съобщи битолската Жана д’Aрк, бившата шефка и настоящ член на антидискриминационния орган Весна Бендевска. Същата Бендевска, която гордо участва в антибългарския и антиевропейски протест срещу т.нар. Френско предложение и измисленото от няколко про-руски глави тук уж „побългаряването“ на РС Македония.
Разбира се, в извънработно време г-жа Бендевска може да присъства на каквито си иска протести, но примерът с този е повече от очевиден, тъкмо за това, какво е отношението на антидискриминаторката към част от гражданите на страната, които, въпреки всичко са запазили българското си национално самосъзнание.
Комисията препоръча на Културен център „Иван Михайлов“ Битоля да премахне всички неприемливи елементи в името, устава и програмата си, които предизвикват безпокойство, като същото важи и за посоченото в становището „спорно съдържание“ на страницата им в социалната мрежа „Фейсбук“.
Членовете, семействата, привържениците и почитателите на Съюза на борците от НОБ и Антифашистката война 1941-1945 г. македонския народ и членовете на всички етнически общности в македонското общество“ се явяват дискриминирани и обезпокоени в случая. Край на цитата.
Становището на антидискриминаторите идва два дни след атаката срещу друг български клуб, а именно „Цар Борис III“ в Охрид. Почитателите на образа и делото на предпоследния български цар ги очаква същата съдба. И те ще бъдат докладвани от безсмъртните борци срещу фашизма в РС Македония и тогава Комисията ще им препоръча да си сменят името и да внимават какво пишат в социалната мрежа „Фейсбук“. И ако вече са написали нещо, което може да се определи като притеснително за „представителите на всички етнически общности“ ще трябва да го изтрият.
Посланието е ясно. В РС Македония има място само за формалните български сдружения, които имат тесен контакт с правителството, независимо дали то е в ръцете на СДСМ или ВМРО-ДПМНЕ. В социалната мрежа Twitter те вече рекламираха/използваха една такова сдружение, създадено преди повече от дузина години и което е нямало проблем с опити за палеж или счупване на табела с мотика.
Българите в РС Македония имат право да бъдат българи само ако плюят върху проактивната политика на България по отношение на РС Македония и разбира се, ако са против вписването на българите в Конституцията на страната. Защото различията между македонци и българи са схоластични. Българите тук са македонци, но не етнически, а македонците са македонци, които поради закостенялата българска държавна политика не могат да опознаят по-добре България и да се осъзнаят като българи. Да забравят схоластичните различия. Няма логика, но поне никой не е обезспокоен.
Българите в Република Македония дори нямат право да решават как да се наричат сдруженията им. Държавата има комисия, която да мисли за това. Българите тук и в България трябва да се срамуват от „противоречивите“ Иван Михайлов и цар Борис III, защото кандидатите за влизане в ЕС, които не са излезли от комунистическото единомислие, са сънували, че единият е бил „сътрудник“ на фашистите, а другият „васал“ на Хитлер.
Едно нещо трябва да е кристално ясно, проблемът не е в имената на сдруженията, нито в това, кога членовете им са се самоосъзнали като „македонски българи“, проблемът е, че тези сдружения не са под прякото или косвено ръководство на властимащите. Проблемът е в българския бизнесмен Врабевски, защото той помага на тези сдружения да съществуват. Проблемът е, че първите хора на тези сдружения нямат синове и дъщери, които да бъдат приети на „държавна работа“, а в замяна на това, да бъдат използвани като пионки, чиято дейност започва и завършва с рубриката „На този ден“.
Нямало да бъде проблем едно българско дружество примерно, да носи името на поета и комита Пейо Яворов. Никой нямало да възрази или да се оплаче! Наистина ли е така? Някой изобщо вярва ли в това? Няма ли да се намери още един безсмъртен борец против фашизма, който да се окаже огорчен, защото някой някъде е написал, че българинът Яворов от Чирпан се е борил рамо до рамо с брат си българина от Кукуш Гоце Делчев?
Това може да се приеме, но как ще се приеме фактът, че поетът Яворов е най-близък сътрудник на Тодор Александров? Възможно ли е антидискриминаторите да си затварят очите или да се направят на глухи? Няма логика, нали? Освен ако в XXI век българите от Република Северна Македония не поддадат и не македонизират загиналия в началото на XX век Делчев за всеобщо спокойствие и за да се чувстват щастливи късно събудилите се титани на мисълта в РСМ. , които след българското вето, се сетиха, че българите са им били братя, които са им забили нож в гърба. Само пълен глупак може да повярва в това.
Стигнахме до там, тези, които са били обект на палеж, да бъдат обявени за дискриминатори и насилници. Същото очаква и хората на „Цар Борис III“ утре. Комисията, която трябва да защитава българите (и всички останали) от дискриминация, влиза в ролята на цензор и кръстник, обикновено в ущърб на същите тези българи. Защото, както казва Буяр Османи, имената на Ванчо Михайлов и цар Борис III не са в интерес на българската общност в РС Македония. В интерес на българската общност е да се срамува от Михайлов, но такъв филм няма да се показва в близко бъдеще в киносалоните из РС Македония.
Тук е уместно да напомним, че вече няма вето от българска страна за РС Македония, а РС Македония като държава има едно условие, което трябва да изпълни, преди да започне същинските преговори с ЕС. В този ред на мисли изявленията на министъра на вътрешните работи Оливер Спасовски, че е за намиране на механизми за забрана на регистрацията на всякакви клубове, които преди всичко накърняват националните чувства на македонския народ, не помагат по никакъв начин, съществуващите клубове да бъдат бъдат обект на нападения, докато РС Македония се опитва да се представи като демократична държава. Министър Спасовски, като шеф на МВР, трябва да успокоява обстановката, а не индиректно да казва на разгорещените „патриотични“ глави „ходете палете и чупете“, защото тези сдружения, накърняват чувствата ви.
Въпросът, който възниква от само себе си след решението на антидискриминаторите, че дискриминираните и обижданите са дискриминатори, е следният:
Трябва ли следващата клечка кибрит и запалителна течност, гарнирани с мотика, да се насочат срещу човек, за да спре героизацията на вандали като Алабаковски и онзи от кочанското село Оризари? Сигурно някой трябва да пострада или да умре, за да разберат институциите в държавата, че проблемът не е в имената, въпреки че самата власт иска да прокара тази теза, а в хората, които са решили, че вече не искат да шептят.
Няма отказване и няма връщане назад. Въпреки цялото лицемерие и въпреки всички атаки! Изживяваме последните дни на антибългарския македонизъм. Този край ще доживеят и безсмъртните борци срещу фашизма, но тогава няма да има кой да им обърне внимание, заради тревогата им около името на Иван Михайлов. Духът му е жив и никое съдебно решение не може да промени това. Така че горе главите!
