Правописната реформа от 1899 г.

Книжовният живот на българите през Възраждането е свързан с появяването и разпространението на книги, списания и вестници. Всяка книга, всяко списание, всеки вестник, издавани на български език, има свой правопис и своя граматика.

Старият правопис и ползите от него днес

Правописът, използван в България до 1944 г, е бил етимологичен в по-висока степен от днешния и се е наричал Иванчевски. В сравнение с настоящия, Иванчевският правопис се отличава с използването на „ѣ“ и „ѫ“ на етимологичните им места и поставянето на краесловни ерове („ъ“ и „ь“ накрай словата, завършващи на съгласна).