Дойде ли време за нов стандарт на българската азбука?

Време за четене: 5 минути

Изображение: Манифест на инициативата „За българска кирилица“


България е страна, дала на света цели две системи за писменост – глаголицата и кирилицата. И днес кирилицата е важен символ на нашата култура и история. За съжаление през последните десетилетия малко сме позанемарили този културен белег и една група дейци искат това да бъде поправено веднага.

С навлизането на новите технологии, изместили писането на ръка, азбуката преминава от краснопис към машинописен стандарт за разполагане, форма, брой и дори шрифт на азбуката, като целта е да има унифициране и разбиране сред читателите.

Докато тече този процес, обаче, нашата страна попада под чуждо влияние, а именно руско-съветското. Целите на Москва са били създаването на световна комунистическа държава, както и приобщаване на всички „славяни“ към руската култура. Естествено, древен народ като нашия, създал и разпространил кирилицата, докато Русия още не е била на историческата сцена е пречка пред тази идеология. Така на север започва да се налага мита за това как Ленин, Лихачов и прочие са създали кирилицата и тя е руско-съветско откритие, а не че е създадена от българина св. Климент Охридски и разпространявана в продължение на векове от Търновската книжовна школа и нейните последователи из цяла Източна Европа.

След преврата и окупацията на страната ни през 1944 г. започват и промени в българския писмен език, довели до отпадането на редица правила в изписването, както и редица букви – Ѣ, Ѫ и Ѭ. Целите на тази езикова реформа и създаването на този нов правопис са няколко – механично повишаване грамотността на населението чрез опростяване, премахвайки част от „трудната“ граматика, раздалечение на писмеността на българите в България и Македония, както и правене на издаваните преди 1944 г. книги по-трудни за разбиране от повечето читатели. Не е нужно да казвам, че мнозинството от днешните българи, само две поколения по-късно изпитват затруднения да четат на стария правопис въпреки разликата от само три букви.

Така и стигаме до днешния ден и ситуация, при който се водят преговори (!), допускащи съществуването на отделен македонски език, а не диалект заради десетилетното раздалечаване на двете писмени и говорими норми.

Република Северна Македония наскоро прие осъвременен свой езиков стандарт, а в Република България работим със стандарт от 1978 г. – БДС 5237:197 (действащ от 1 януари 1978 г.). В него, както можете да видите на клавиатурата пред себе си, са вмъкнати две букви, които липсват в българската азбука, но съществуват в руската – Э и Ы, заели мястото на Ѣ и Ѫ от машинописната подредба в действие преди правописната реформа от 27.02.1945 г. Дали те са там случайно или като план от дългосрочно неглижиране, сближаване и сливане на българския и руския език може да се дискутира много, но е видно исторически желанието на определени хора както в Москва, така и у нас за създаване на обща държава, в която ние да сме провинция и 16-та република на СССР.

За щастие, искрата на българщината не е угаснала в народа ни и група граждани и интелектуалци повдигат въпроса пред обществото и управляващите, за да имаме писмен стандарт на нашата си азбука, какъвто безспорно заслужаваме. Въвеждането му ще бъде капка историческа и езикова справедливост и ще улесни работата на изследователи, издатели и дори на крайни читатели при работата със стари книги, а живот и здраве, може да отвори вратата към връщане на по-правилния правопис.

Какво предлагат инициаторите?

Необходима е промяна на стандарта с цел усъвършенстването му и привеждането му в съгласие със съвременната езикова и техническа действителност. Във връзка с това, предложението е МТИТС да организира и координира работна група с участието на представители на БАН, Софийския университет, бизнеса и други заинтересовани лица, която да обсъди актуализирането на стандарта БДС 5237:1978. Инициаторите, сред които проф. Антони Стоилов от Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, предлагат да се вземат под внимание добрите идеи, заложени в нереализирания прБДС 5237:2006, и други. Конкретните предложения са:


1. Включване на знака Ѝ

Българското местоимение Ѝ се изписва с тежко ударение с цел различаване от съюза И. Много често то бива неправилно заменено с И или Й. С цел повишаване на грамотността и качеството на машинно набраните текстове, предлагаме знакът Ѝ да бъде поставен на мястото на главния Ь, тъй като нито една дума не започва с него.

2. Включване на пунктуационните знаци долни и горни кавички „“

Включването на българските долни и горни кавички ще спомогне допълнително за правилното съставяне на текстове според нормите на българския език. Предлагаме те да се включат на мястото на символите ~ и `, които се използват рядко в текстовете на български език.

3. Включване на буквите Ѣ, Ѫ и Ѭ

Българският правопис от периода 1878 г. до 1945 г. се използва и днес в научни и специализирани издания, в библиотечни системи и при цитиране на исторически документи; той се използва и в съвременни издания на част от българските емигранти и наследниците им за периодични издания и книги; този правопис се радва на растящ интерес сред младите българи, които го използват за комуникация в интернет. Преподаватели и студенти по българска филология имат нужда от тези букви в учебния процес, и се налага да ползват нестандартни клавиатури.

Включването на буквите Ѣ, Ѫ и Ѭ в българската клавиатура ще облекчи технически работата във всички посочени случаи, ще благоприятства за популяризирането на книги и текстове от периода преди правописната реформа от 1945 г., ще намали разстоянието между днешната правописна култура и тази от преди 1945 г. Предлагаме Ѣ да замени Э, а Ѫ да замени Ы; Ѭ трябва да бъде на трето ниво (виж т. 7), над буквата Ѣ; смятаме за излишно руски букви да присъстват в българската клавиатурна подредба, която не е ергономично приспособена за набор на текстове на руски език.

4. Включване на $ и €

Символите за валути $ и € се използват изключително често и включването им ще улесни потребителите. Могат да се включат на мястото на І и V като основни клавиши.

5. Включване на ударени гласни

При съставяне на научни текстове се налага използването на ударените гласни. Включването им на трето ниво (виж т. 7) над съответните гласни, ще улесни работата със специализирани текстове.

6. Включване на @

Електронната поща на кирилица вече е реалност и е необходимо включване на символа @ на трето ниво над цифрата 2 (виж т. 7), за да се избегне превключването на клавиатурната подредба само заради неговото изписване.

7. Въвеждане на трето ниво в клавиатурната подредба

Традиционно при пишещите машини и при много компютърни клавиатура има само две нива на въвеждане. Нормално (малки букви, числа) и „шифт“ ниво (главни букви, специални знаци). Компютрите позволяват въвеждането на трето и четвърто ниво, като третото ниво се достъпва с клавиша „десен алт“ (AltGr), а четвъртото с „десен алт“ + „шифт“. Това ще позволи да се добавят повече букви и знаци — например клавиш за поставяне на ударение, кирилски букви за други славянски езици (включително отпадналите Э и Ы, за въвеждане на отделни руски думи при нужда) и т.н.

8. Буквите в интернет разширението .ею

До нашето внимание достигна информацията, че в началото на 2009 г. Европейската комисия е отправила питане до МТИТС кои букви на кирилица да се поддържат в домейна .ею, тъй като българският език е официален в ЕС. Освен българската азбука, са били изпратени и Э и Ы като част от нея. Изхождайки от аргументите по-горе, предлагаме Ви да изпратите официално писмо до организацията EURid, и да ги помолите за включване на буквите Ѣ, Ѫ и Ѭ.


Ако смятате, че техните предложения са добри, включете се в отвореното писмо до Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които са отговорните за съществуването на този стандарт и които биха могли да го променят, заедно с Народното събрание, ако има достатъчно голям натиск.

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *