Време за четене: 2 минути Голям (при)смех върви днес в социалните мрежи по повод паническото американско изнасяне от Кабул. Мислите, че Америка съвсем е свършила парите или пък армията ѝ окончателно се е изджендърила? Или пък изветрелият Байдън напълно е скъсал с реалността и го е ударил на сляп пацифизъм? Не, приятели. Америка все още има барут в барутницата си и при нужда може да го използва.

Време за четене: 5 минути Изненадващо е, че такива все пак съществуват, въпреки че последните групи българи напускат района в посока на Европа през 586 г. Става дума за топоними, тоест названия на селища, местности, реки, планини и др. подобни, съдържащи като корен името на българите или пък звучащи познато и родно за ухото на съвременника.

Време за четене: 6 минути Защо обаче Ибн Хордадбех и Йакут ал Хамави локализират старите български земи южно от река Аму Даря (Окс), в древната област Тохаристан, известна преди това като Бактрия, докато Михаил Сирийски и Вардан Аревелци посочват като български територии, намиращи се на север от реката? Разминаването се дължи на това, че тези автори са разполагали със сведения за различни групи българи.

Време за четене: 4 минути Географията на Вардан е запазена в кратка и разширена редакция (версия). Кратката редакция е дело на самия Вардан Аревелци, докато разширената съдържа поне 2 пласта от по-късни добавки. В кратката редакция Вардан ни е оставил един пасаж, който е от изключителна важност за българската история:

Време за четене: 5 минути Когато отворят учебниците си на глава „Произход и ранна история на българите“, българските ученици и студенти от десетилетия получават следния кратък, ясен и учудващо самоуверен отговор: древните българи (мнозина все още ги наричат упорито „прабългари“) са били тюрки, роднини на хуните, и са тръгнали към Европа от земите на планината Алтай и Минусинската котловина, родината на всички тюрки.