Българите в Азия – „Книгата на пътищата и страните“ на Абул Касим Ибн Хордадбех

Време за четене: 5 минути

Централна Азия днес. Източник на картата

Оригинална публикация

Когато отворят учебниците си на глава „Произход и ранна история на българите“, българските ученици и студенти от десетилетия получават следния кратък, ясен и учудващо самоуверен отговор: древните българи (мнозина все още ги наричат упорито „прабългари“) са били тюрки, роднини на хуните, и са тръгнали към Европа от земите на планината Алтай и Минусинската котловина, родината на всички тюрки. Езикът на древните българи бил тюркски, от т.нар. огурска група, в която влизат също така изчезналите хунски, аварски и хазарски език. Въз основа на тези схващания, възприети като доказани аксиоми, в масовото съзнание на съвременния българин беше набита като с чук представата, че древните българи са били ниски, кривокраки примитиви, с дръпнати очи, които най-добре умеели да се бият и да яздят кон, а в почивките между тези занимания дъвчели конска пастърма и пиели прокиснато кобилешко мляко.

Така очертаният образ на древните ни предци страда от един решаващ дефект – не е подкрепен от данни от писмените паметници. Защото ако древните българи бяха пратени да си правят компания с хуните и тюрките въз основа на някои сходства между няколко думи от езика им от IX век с думи най-вече от съвременния чувашки език (да, с език, документиран чак след XVI век), то писмените данни упорито отказват да работят за тюркската теория за произхода на предците ни. Няма нито един писмен паметник, който дори да намеква за племе или народ „българ/булгар/болгар“ в района на Алтай и/или Минусинск. За други области на Азия обаче изворите не са така мълчаливи. Съществуват поне четири средновековни извора, споменаващи „булгари“ или „бурджани“ в Средна Азия, цели 2500 километра пò на юг от Алтай и Минусинск. Най-ранният от тези извори е „Книгата на пътищата и страните“ на иранеца Абул Касим Ибн Хордадбех.

Българите в Азия според „Книгата на пътищата и страните“ на Абул Касим Ибн Хордадбех

Абул Касим Ибн Хордадбех (ок. 820–912 г.) не е случаен човек. По линията на баща му Абдаллах Ибн Хордадбех той произхожда от богата иранска зороастрийска фамилия от Табаристан (днешен северен Иран), приела впоследствие исляма. Някъде през 70-те години на IX век Абул Касим Ибн Хордадбех се оказва началник на търговското разузнаване на Арабския абасидски халифат, ключов пост, който не само му позволява, но и го задължава да чете и изслушва шпионски доклади, разкази на търговци и да се рови из недостигналите до наши дни архиви на старата персийска империя на Сасанидите. Така през 885 г. се появява неговият географско-исторически труд „Книга на пътищата и страните„. На едно място в него се среща едно изключително важно за нашата история сведение:

§ 11 Владетелите, които Ардашир[1] нарекъл шахове:
Бузург Кушан-шах[2], Килан-шах[3], Буз Ардаширан-шах[4], което значи [владетел] на Мосул, Майсан-шах[5], Бузург Арманийан-шах[6], Азарбазган-шах[7], Сиджистан-шах[8], Марв-шах[9], Карман-шах[10], Бадашваркап-шах[11], Йаман-шах[12], Тазийан-шах[13], Казаш-шах[14], БУРДЖАН-ШАХ, Амукан-шах, Сабийан-шах[15], Мушкиздан-шах (в Хурасан)[16], Аллан-шах (в Муган)[17], Барашкан-шах (в Азербайджан)[18], Куфс-шах (в Кирман)[19], Макран-шах (в ас-Синд)[20], Туран-шах (в [страната] на тюрките)[21], Хиндуван-шах[22], Кабулан-шах[23], Ширйан-шах (в Азербайджан), Райхан-шах[24], Гиган-шах (в ас-Синд)[25], Балашаджан-шах, Давархан-шах (в страната ад-Давар)[26], Нахшабан-шах[27], Кашмиран-шах[28], Бакардан-шах[29], Кузафат-шах – всичко това са имена на владетели.

[Цитирано по: Ибн Хордадбех. Книга путей и стран. Баку, 1986, с. 61].

В горния откъс Ибн Хордадбех изброява онези владетели, които били получили титли от персийския шаханшах (император) Ардашир І (224–241 г.). В края на царуването си той разгромява Кушанската империя в Средна Азия и започва да изгражда система от васали и протекторати по периферията на Персийската империя. Сред тези васални владетели се оказва и някой си Бурджан-шах. БУРДЖАН е традиционната персийска форма на името на българите, нерядко употребявана от мюсюлманските автори успоредно с арабското БУЛГАР (Bulghar). Следователно „Бурджан-шах“ следва да се превежда като „Бурджански/български цар“ или като „Цар на (страната/областта) Бурджан“. Къде обаче са се намирали земите на този бурджански или български цар?

localization_bulgarians_arab_cartographer
Локализация на Бурджан по данните на Хордадбех.

Списъкът на Ибн Хордадбех не се подчинява на стриктна географска логика. Изброяването започва с кушанския император в Средна Азия, станал васал на персите в остатъчните му земи, след което върви на запад към днешен Северен Ирак, Армения, Азербайджан. След това рязко тръгва обратно на изток към Табаристан, Мерв, Керман, Систан (Сакастан). Оттам обаче стрелката се насочва на югозапад към Йемен и Хира. Тогава се появява и Бурджан-шахът, след който стрелката започва да прави зигзаци по картата от земите на Азербайджан към река Инд и Пакистан. С оглед на тази географска несигурност съществуват две възможности.

Едната е споменатият Бурджан-шах да е бил вожд/владетел на някакви българи в Източен Кавказ. Този вариант е възможен, доколкото към 237 г. арменският цар Трдат/Тиридат ІІ е принуден да сключи сепаративен мир с персите и вероятно да приеме някаква форма на подчинение заедно с други владетели от Задкавказието.
Другата възможност е споменатият Бурджан-шах да е бил някой владетел, чиято държавица възникнала върху развалините на разсипаната от персите Кушанска империя в Средна Азия. Този вариант се подкрепя от едно сведение, оставено от писалия през 20-не години на XIII век Йакут ал-Хамави (ал-Руми). В своето съчинение „Муджам ал-Булдан“ („Речник на страните“) той прави следното любопитно изброяване на области в Средна Азия:

Четвъртата [зона или климат] започва от земите на Китай, Тибет и Хотан и включва тези селища, които са между тях. Тя минава през планините на Кашмир, Болор, БУРДЖАН, Бадахшан, Кабул, Гур, Харат, Балкх, Тухаристан, Марв, Кухистан, Низабур, Кумис, Джурджан, Табаристан, ал-Райи, Хумм, Хамадан, Азербайджан, Мосул, Харран, Азаз, ат-Тугур, островите Кипър, Родос и Сицилия и оттам до Заобикалящото море, преминавайки проливите между Испания и земите на Магриб.

[Цитирано по Табаков, Димитър. Хоризонтът на познанията. Българите през вековете. София, 1999, с. 203-204].

За разлика от Ибн Хордадбех, страните у ал-Хамави са изброени коректно спрямо реалното им географско местоположение. Страната Бурджан се намира на север или северозапад от Болор (днес Балтистан) и Кашмир, но преди Бадахшан, Кабул и Балх. Тоест, съдейки по сведенията на ал-Хамави, страната Бурджан най-вероятно е обхващала района на градовете Баглан, Ишкамиш, Кундуз, Хулм и древния Варну (виж оградения с червено сегмент на картата). Тя излязла на политическата сцена на Средна Азия след разпадането на Кушанската империя под ударите на персите през 30-те години на III век. Дотогава страната Бурджан била скривана под нейната политическа „шапка“ редом с множество други народи и племена.
Йакут ал-Хамави обаче не е последният средновековен автор, който пише за територии в Средна Азия, населени с българи. През XII–XIII век към темата започват да проявявят интерес и някои източнохристиянски автори.

Следва продължение.

Бележки

[1] Персийският шаханхаш Ардашир І (224–241 г.).

[2] Великият Кушан-шах, владетел на целия Мавераннахр. Титла, създадена специално за поставените от сасанидските шахове управители на завзетите по времето на Ардашир части от Кушанската империя.

[3] Шах на Гилян.

[4] Титла на владетеля на Мосул.

[5] Владетел на областта ас-Савада в сасанидско време.

[6] Великият цар на Армения.

[7] Владетелят на Азербайджан.

[8] Владетелят на Сакастан, Систан.

[9] Владетелят на Мерв.

[10] Владетелят на Кирман.

[11] Владетелят на Бадашваркан. Бадашваркан е досасанидското название на Табаристан южно от Каспийско море.

[12] Владетелят на Йемен.

[13] Арабският цар на Хира.

[14] В редакция Б – Карас-шах.

[15] Владетелят на сабейците, т.е. на жителите на северномесопотамския град Харран.

[16] Титла на шаха в Хорасан.

[17] Титла на шаха в Муган, Азербайджан.

[18] Титла на шах в Азербайджан.

[19] Титла на шаха в Кирман/Керман, Иран.

[20] Титла на царя на Макран в ас-Синд в района на река Инд.

[21] Владетелят на царството на тюрките Туран между реките Инд и Хилменд. Възможно е обаче да става дума за областта близо да Калат в Белуджистан.

[22] Титла на един от владетелите на Индия.

[23] Титла на владетелите на Кабул, извеждащи потеклото се от кушанските императори.

[24] Титла на владетел в Индия.

[25] Един от владетелите в ас-Синд.

[26] Владетел на ад-Давар, област между Систан (Сакастан) и Гур.

[27] Може би владетел на Нахшеб в Средна Азия (П.Г.).

[28] Владетелят на Кашмир.

[29] Може би владетелят на Парадан, област близо до Квета в днешен Пакистан.

Поредица БЪЛГАРИТЕ И СРЕДНА АЗИЯ

1. Българите в Азия според „Книгата на пътищата и страните“ на Абул Касим Ибн Хордадбех

2. Планината Имеон и „скитите“ на Михаил Сирийски

3. „Страната на българите“ североизточно от Самарканд

4. Българите по двата бряга на река Аму Даря

5. Следите от българите върху картата на Средна Азия

Facebook Comments

4 Comments

  1. Бурджан по никакъв начин не означава БЪЛГАРИ.
    Има достатъчно истински изследвания на употребата на това име. Изследвания от истински учени, а не от папагали.
    Г-н Голийски да си гледа работата, българи в Азия не е имало

  2. гар/перс/-планина ,бурз/перс./-планина,Бурджан-планинска страна,Бурджан=Дагестан,Бурджан=Гарчистан
    Гарчистан е в южен Тохаристан
    Болгар-Голяма планина

  3. гар/средноперсийски-пехлевийски/-планина
    борз,бурз/староперсийски-авестийски/-височина,планина

  4. Аспаруховите прабългари са имали владение на територията на днешен Дагестан с име Бурджан.Бурджан е ираноезичен вариант на Дагестан,което означава планинска страна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.