Петър Голийски

Доц. д-р Петър Голийски е преподавател в специалност „Арменистика и кавказология“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Поддържа в свободното си време Фейсбук страницата "История в кратце", в която публикува неголеми научно-популярни материали, написани на достъпен и за неспециалисти език, в които ще се хвърля светлина върху спорни, малко известни или напълно неизвестни моменти върху средновековната и древната история на българите.
Корица на юбилеен сборник от материали за църковното честване на 1100 години от кончината на св. Константин Кирил Философ, Синодално издателство, 1971 г.

Де да бяха само руснаците!

Време за четене: 5 минути На 24 май за пореден път върви медийно оплакване, че от Русия отричат българската свързаност на делото на светите братя Кирил и Методий и българската роля за съхранението и разпространението на глаголицата, а впоследствие и на кирилицата. Истината е, че немалка заслуга за тези изопачавания и откровени кражби на история има самата българска наука, която до 2020 г., когато ВМРО успя да наложи промяна във формулата, упорито наричаше 24 май „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“.
Преживяване с римската армия и колесница, Хиподрум, Джераш, Йордания, 2010 г. Снимка: yeowatzup

От Рим до Рим

Време за четене: 2 минути Руската война в Украйна, въпреки употребата на съвременни оръжия, е всъщност война от средновековен тип. Ударната сила на нашественика е съставена от наемници, тъй като собственото население не е достатъчно надеждно, мотивирано и военно подготвено. Вероятно такива ще са войните на бъдещето, поне що се отнася до нападащата страна.
На снимката: цитираната тук част от текста на Именника по Уваровия препис .

Авитохол и началото на българската държавност в Европа

Време за четене: 6 минути Това съобщава първата половина от прочутия „Именник на българските владетели“. Той е открит през 1861 г. от руския учен Андрей Попов. Именникът е известен в три късни преписа: Уваров (от XV век) и Погодинов и Московски (от XVI век) и от откриването си насам е бил обект на многобройни изследвания и интерпретации от филологическа, календарна, езиковедска и историческа гледна точка. Голяма част от тези интерпретации представляват ни повече, ни по-малко насилие върху съхранената от Именника информация, целящо да я вкара в предварително зададени рамки. Хронологията в Именника е най-пострадалият елемент при тези занимания с него.
Детайл от мраморен саркофаг, показващ битка с германските племена, 180-190 сл. Хр., от via Tiburtina. Снимка: Jean-Pol GRANDMONT

Защо България оцеля, а държавите на готи, вандали и авари не успяха?

Време за четене: 2 минути Остготското кралство в Италия е унищожено от Източната римска империя по-малко от век след създаването му. Същата е съдбата и на Вандалското кралство на територията на днешните Тунис и Алжир. Бургундското кралство е завзето от франките приблизително по същото време. Вестготското кралство в Испания оцелява най-дълго – до началото на VII век, когато е ликвидирано от арабите, но през цялата си история то страда от политическа и териториална нестабилност.
Афганистанските талибани разпространиха тази пропагандна снимка, наподобяваща победното издигане на знамето на САЩ в Иво Джима, облечени с пленено американско оборудване.

Афганистан още е полезен за САЩ

Време за четене: 2 минути Голям (при)смех върви днес в социалните мрежи по повод паническото американско изнасяне от Кабул. Мислите, че Америка съвсем е свършила парите или пък армията ѝ окончателно се е изджендърила? Или пък изветрелият Байдън напълно е скъсал с реалността и го е ударил на сляп пацифизъм? Не, приятели. Америка все още има барут в барутницата си и при нужда може да го използва.

Следите от българите върху картата на средна Азия

Време за четене: 5 минути Изненадващо е, че такива все пак съществуват, въпреки че последните групи българи напускат района в посока на Европа през 586 г. Става дума за топоними, тоест названия на селища, местности, реки, планини и др. подобни, съдържащи като корен името на българите или пък звучащи познато и родно за ухото на съвременника.
На илюстрацията: „Презвитер Йоан от Индиите“, изображение върху испанска морска карта от XVI век. Вижте по-малко

Кой е „Дядо Иван“, освободител от турско иго?

Време за четене: 4 минути С прозвището „дядо Иван“ българският народ нарича през Възраждането ласкаво Русия, към която храни надежди за освобождение от турския ярем. Традиционно за първообраз на този персонифициран образ на Русия се приема или московският цар Иван III (1462–1505 г.), или Иван IV (1533–1584 г.), известен с прякора Грозни, т.е. Страшни.

Българите по двата бряга на р. Аму Даря

Време за четене: 6 минути Защо обаче Ибн Хордадбех и Йакут ал Хамави локализират старите български земи южно от река Аму Даря (Окс), в древната област Тохаристан, известна преди това като Бактрия, докато Михаил Сирийски и Вардан Аревелци посочват като български територии, намиращи се на север от реката? Разминаването се дължи на това, че тези автори са разполагали със сведения за различни групи българи.
Азербайджан, победа, Армения, Нагорни Карабах

Географията е учителка сурова

Време за четене: 4 минути По всичко личи, че Втората карабахска война между Армения и Азербайджан приключи. Ще си позволя да напиша няколко думи за това, което според мен ще последва в обозримо бъдеще. През нощта на 9 срещу 10 ноември арменският министър-председател Никол Пашинян оповести, че с руско посредничество е подписано ново споразумение между воюващите страни.

Страната на българите, североизточно от Самарканд

Време за четене: 4 минути Географията на Вардан е запазена в кратка и разширена редакция (версия). Кратката редакция е дело на самия Вардан Аревелци, докато разширената съдържа поне 2 пласта от по-късни добавки. В кратката редакция Вардан ни е оставил един пасаж, който е от изключителна важност за българската история:

Българите в Азия – „Книгата на пътищата и страните“ на Абул Касим Ибн Хордадбех

Време за четене: 5 минути Когато отворят учебниците си на глава "Произход и ранна история на българите", българските ученици и студенти от десетилетия получават следния кратък, ясен и учудващо самоуверен отговор: древните българи (мнозина все още ги наричат упорито "прабългари") са били тюрки, роднини на хуните, и са тръгнали към Европа от земите на планината Алтай и Минусинската котловина, родината на всички тюрки.