Петър Голийски

Доц. д-р Петър Голийски е преподавател в специалност „Арменистика и кавказология“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Поддържа в свободното си време Фейсбук страницата "История в кратце", в която публикува неголеми научно-популярни материали, написани на достъпен и за неспециалисти език, в които ще се хвърля светлина върху спорни, малко известни или напълно неизвестни моменти върху средновековната и древната история на българите.
Крепостта „Нарън кала“, част от Дербентската укрепителна система, свързана с източнокавказките българи. Снимка: Евгения Перова, Flickr.com

Съдбата на източнокавказките българи през VIII–IX век

По ирония на историята и географията съдбата на двете български групи Чдар-болкар и Дучи-булкар се оказва тясно преплетена не с тази на Велика България на кан Кубрат, а с Хазарската империя и ожесточените войни, който тя е принудена да води с Умайядския арабски халифат.
"Произведено в Япония" е книгата с най-малък тираж в България, която обаче категорично си заслужава прочитането.

„Произведено в Япония“ – книгата с най-малък тираж у нас

Знаете ли коя е книгата, издадена у нас с най-малък тираж? Това е "Произведено в Япония" на съоснователя на корпорацията Sony Акио Морита. Преведена е от английски на български през 1988 г. и издадена в тираж 10 (десет) бройки. За вътрешно ползване от висшите държавни и партийни функционери.
Сред модерните хора е масово разпространено вярването, че всички хора в миналото са мислели, че Земята не е кръгла, а плоска. Поглед върху старобългарската литература ни показва, че това не е фактологично вярно.

Средновековните българи са знаели, че Земята е кръгла

"Някои, които задълбочено са изучавали астрономия, казват, че Слънцето е многократно по-голямо от самата Земя, а земното кълбо (в старобългарския оригинал "земния кръг" ) е два пъти по-голямо от Луната. Обиколката на Земята е 252 хиляди стадии ( = 46 600 км)".
Картини на Томас Кромуел, дългогодишен канцлер на крал Хенри VIII, и Дзиан Шунфу, мандарин по времето на династията Мин.

Китаизацията на Европа

За английския историк Пол Кенеди основна причина за бурния възход на Европа от XIV век насетне е размерът. По-точно малкият размер. Защото Европа, конкретно католическата и протестантската ѝ част, е само един полуостров в най-западната част на огромната Евразия, и в нея нагъсто са наблъскани народи и държави, неспирно ръгащи съседа с лакти.
На картата: топоними, свързани с българи и барсили в Кавказ и северно от него (по Петър Голийски. „Българите в Кавказ и Армения“ (II–X век). София, 2006)

Следите от българите върху картата на Северен Казказ

Едно поне 500-годишно българско присъствие в предпланините на Северен Кавказ, а и в самия Кавказ, неизбежно оставя следи в местната топонимия. В централните части на Кавказ тя е по-слабо забележима, докато в предпланините и равнините северно от Източен Кавказ тези дири са много по-ярки. И то като се почне от VII–VIII век и се стигне кажи-речи до наши дни.
Предполагаеми граници на Велика България в периода да апогея й.

Велика България и нейната гибел

Зачеването на Велика България или по-точно на „Стара Велика България“, както я зове ромейският хронист Теофан Изповедник (759–817 г.), е твърде неясно и тъмно. Има колебания дали началото на тази първа българска държава в Европа е през 632 или през 635 г. Това начало е поставено чрез отхвърлянето на чужда власт, но коя е тя – историците отново спорят, тъй като според едни изследователи това са западните тюрки, а според други – аварите.
Кавказките планини в днешна северна Грузия. Снимка: Joni Jiniani, Unsplash

Българите северно от Кавказ от средата на V до края на VI век

„На север от него (от градчето Никопс) са народите на турките и булгхарите, наречени по имената на реките: Купи-булгхар, Дучи-булкар, Олхонтор-блкар, пришълци, Чдар-болкар.“ Това е сравнително добре познат откъс от разширената редакция на арменската география „Ашхарацуйц“ на Ананиа Ширакаци и който липсва в кратката редакция на географията. Той обаче предлага наистина интересна информация.
Копие от печатно издание на Хоренаци от 1913 г. Почервененото гласи буквално: "във веригата на великата планина Каукас, в страната на булгхарите".

Българите северно от Кавказ според арменските извори – II

След като преселението на българите на Вунд в Армения не е могло да се случи след 301 г., както и по времето на арменските царе Арташес ІІ (34/33–21/20 г. пр.Хр.) или Аршак І (34–35 г. сл.Хр.), тогава то следва да е станало някъде между 35 г. и 301 г. сл. Хр. Като се има предвид и фактът, че сириецът Мар Абас Катина, когото Мовсес Хоренаци изрично посочва като източник на българските сведения, е живял през III век, обхватът на търсенето трябва да бъде допълнително стеснен.
На снимката: страници от препис от XI век на „История на арменците“ на Мовсес Хоренаци (482 г.).

Българите северно от Кавказ според арменските извори – I

„Разпускайки западните множества, самият той (цар Валаршак) слязъл в богатите на трева места, близо до границата на Шарай, наричан от древните Безлесен и Горен Басеан и [който] по-късно вследствие на преселението на Влъндур на булкара Вунд, които се установили по тези места, бил наречен по неговото име Вананд.
Корица на юбилеен сборник от материали за църковното честване на 1100 години от кончината на св. Константин Кирил Философ, Синодално издателство, 1971 г.

Де да бяха само руснаците!

На 24 май за пореден път върви медийно оплакване, че от Русия отричат българската свързаност на делото на светите братя Кирил и Методий и българската роля за съхранението и разпространението на глаголицата, а впоследствие и на кирилицата. Истината е, че немалка заслуга за тези изопачавания и откровени кражби на история има самата българска наука, която до 2020 г., когато ВМРО успя да наложи промяна във формулата, упорито наричаше 24 май „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“.
Преживяване с римската армия и колесница, Хиподрум, Джераш, Йордания, 2010 г. Снимка: yeowatzup

От Рим до Рим

Руската война в Украйна, въпреки употребата на съвременни оръжия, е всъщност война от средновековен тип. Ударната сила на нашественика е съставена от наемници, тъй като собственото население не е достатъчно надеждно, мотивирано и военно подготвено. Вероятно такива ще са войните на бъдещето, поне що се отнася до нападащата страна.
На снимката: цитираната тук част от текста на Именника по Уваровия препис, споменаваща Авитохол.

Авитохол и началото на българската държавност в Европа

Това съобщава първата половина от прочутия „Именник на българските владетели“. Той е открит през 1861 г. от руския учен Андрей Попов. Именникът е известен в три късни преписа: Уваров (от XV век) и Погодинов и Московски (от XVI век) и от откриването си насам е бил обект на многобройни изследвания и интерпретации от филологическа, календарна, езиковедска и историческа гледна точка. Голяма част от тези интерпретации представляват ни повече, ни по-малко насилие върху съхранената от Именника информация, целящо да я вкара в предварително зададени рамки. Хронологията в Именника е най-пострадалият елемент при тези занимания с него.