Време за четене: 2 минути Знаете ли коя е книгата, издадена у нас с най-малък тираж? Това е "Произведено в Япония" на съоснователя на корпорацията Sony Акио Морита. Преведена е от английски на български през 1988 г. и издадена в тираж 10 (десет) бройки. За вътрешно ползване от висшите държавни и партийни функционери.
Време за четене: 2 минути "Някои, които задълбочено са изучавали астрономия, казват, че Слънцето е многократно по-голямо от самата Земя, а земното кълбо (в старобългарския оригинал "земния кръг" ) е два пъти по-голямо от Луната. Обиколката на Земята е 252 хиляди стадии ( = 46 600 км)".
Време за четене: 3 минути За английския историк Пол Кенеди основна причина за бурния възход на Европа от XIV век насетне е размерът. По-точно малкият размер. Защото Европа, конкретно католическата и протестантската ѝ част, е само един полуостров в най-западната част на огромната Евразия, и в нея нагъсто са наблъскани народи и държави, неспирно ръгащи съседа с лакти.
Време за четене: 6 минути Едно поне 500-годишно българско присъствие в предпланините на Северен Кавказ, а и в самия Кавказ, неизбежно оставя следи в местната топонимия. В централните части на Кавказ тя е по-слабо забележима, докато в предпланините и равнините северно от Източен Кавказ тези дири са много по-ярки. И то като се почне от VII–VIII век и се стигне кажи-речи до наши дни.
Време за четене: 6 минути Зачеването на Велика България или по-точно на „Стара Велика България“, както я зове ромейският хронист Теофан Изповедник (759–817 г.), е твърде неясно и тъмно. Има колебания дали началото на тази първа българска държава в Европа е през 632 или през 635 г. Това начало е поставено чрез отхвърлянето на чужда власт, но коя е тя – историците отново спорят, тъй като според едни изследователи това са западните тюрки, а според други – аварите.
Време за четене: 8 минути „На север от него (от градчето Никопс) са народите на турките и булгхарите, наречени по имената на реките: Купи-булгхар, Дучи-булкар, Олхонтор-блкар, пришълци, Чдар-болкар.“ Това е сравнително добре познат откъс от разширената редакция на арменската география „Ашхарацуйц“ на Ананиа Ширакаци и който липсва в кратката редакция на географията. Той обаче предлага наистина интересна информация.
Време за четене: 4 минути След като преселението на българите на Вунд в Армения не е могло да се случи след 301 г., както и по времето на арменските царе Арташес ІІ (34/33–21/20 г. пр.Хр.) или Аршак І (34–35 г. сл.Хр.), тогава то следва да е станало някъде между 35 г. и 301 г. сл. Хр. Като се има предвид и фактът, че сириецът Мар Абас Катина, когото Мовсес Хоренаци изрично посочва като източник на българските сведения, е живял през III век, обхватът на търсенето трябва да бъде допълнително стеснен.
Време за четене: 4 минути „Разпускайки западните множества, самият той (цар Валаршак) слязъл в богатите на трева места, близо до границата на Шарай, наричан от древните Безлесен и Горен Басеан и [който] по-късно вследствие на преселението на Влъндур на булкара Вунд, които се установили по тези места, бил наречен по неговото име Вананд.
Време за четене: 5 минути На 24 май за пореден път върви медийно оплакване, че от Русия отричат българската свързаност на делото на светите братя Кирил и Методий и българската роля за съхранението и разпространението на глаголицата, а впоследствие и на кирилицата. Истината е, че немалка заслуга за тези изопачавания и откровени кражби на история има самата българска наука, която до 2020 г., когато ВМРО успя да наложи промяна във формулата, упорито наричаше 24 май „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“.
Време за четене: 2 минути Руската война в Украйна, въпреки употребата на съвременни оръжия, е всъщност война от средновековен тип. Ударната сила на нашественика е съставена от наемници, тъй като собственото население не е достатъчно надеждно, мотивирано и военно подготвено. Вероятно такива ще са войните на бъдещето, поне що се отнася до нападащата страна.
Време за четене: 6 минути Това съобщава първата половина от прочутия „Именник на българските владетели“. Той е открит през 1861 г. от руския учен Андрей Попов. Именникът е известен в три късни преписа: Уваров (от XV век) и Погодинов и Московски (от XVI век) и от откриването си насам е бил обект на многобройни изследвания и интерпретации от филологическа, календарна, езиковедска и историческа гледна точка. Голяма част от тези интерпретации представляват ни повече, ни по-малко насилие върху съхранената от Именника информация, целящо да я вкара в предварително зададени рамки. Хронологията в Именника е най-пострадалият елемент при тези занимания с него.
Време за четене: 2 минути Остготското кралство в Италия е унищожено от Източната римска империя по-малко от век след създаването му. Същата е съдбата и на Вандалското кралство на територията на днешните Тунис и Алжир. Бургундското кралство е завзето от франките приблизително по същото време. Вестготското кралство в Испания оцелява най-дълго – до началото на VII век, когато е ликвидирано от арабите, но през цялата си история то страда от политическа и териториална нестабилност.
Време за четене: 2 минути Голям (при)смех върви днес в социалните мрежи по повод паническото американско изнасяне от Кабул. Мислите, че Америка съвсем е свършила парите или пък армията ѝ окончателно се е изджендърила? Или пък изветрелият Байдън напълно е скъсал с реалността и го е ударил на сляп пацифизъм? Не, приятели. Америка все още има барут в барутницата си и при нужда може да го използва.
Време за четене: 5 минути Изненадващо е, че такива все пак съществуват, въпреки че последните групи българи напускат района в посока на Европа през 586 г. Става дума за топоними, тоест названия на селища, местности, реки, планини и др. подобни, съдържащи като корен името на българите или пък звучащи познато и родно за ухото на съвременника.
Време за четене: 4 минути С прозвището „дядо Иван“ българският народ нарича през Възраждането ласкаво Русия, към която храни надежди за освобождение от турския ярем. Традиционно за първообраз на този персонифициран образ на Русия се приема или московският цар Иван III (1462–1505 г.), или Иван IV (1533–1584 г.), известен с прякора Грозни, т.е. Страшни.
