Какъв е бил старият език на българите?
Време за четене: 5 минути Старият език на българите е бил хунски – пишеше в историите докъм средата на ХХ век. После доуточниха, че всъщност бил тюркски.
Доц. д-р Петър Голийски е преподавател в специалност „Арменистика и кавказология“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Поддържа в свободното си време Фейсбук страницата "История в кратце", в която публикува неголеми научно-популярни материали, написани на достъпен и за неспециалисти език, в които ще се хвърля светлина върху спорни, малко известни или напълно неизвестни моменти върху средновековната и древната история на българите.
Съдбата на източнокавказките българи през VIII–IX век
Време за четене: 6 минути По ирония на историята и географията съдбата на двете български групи Чдар-болкар и Дучи-булкар се оказва тясно преплетена не с тази на Велика България на кан Кубрат, а с Хазарската империя и ожесточените войни, който тя е принудена да води с Умайядския арабски халифат.
„Произведено в Япония“ – книгата с най-малък тираж у нас
Време за четене: 2 минути Знаете ли коя е книгата, издадена у нас с най-малък тираж? Това е "Произведено в Япония" на съоснователя на корпорацията Sony Акио Морита. Преведена е от английски на български през 1988 г. и издадена в тираж 10 (десет) бройки. За вътрешно ползване от висшите държавни и партийни функционери.
Средновековните българи са знаели, че Земята е кръгла
Време за четене: 2 минути "Някои, които задълбочено са изучавали астрономия, казват, че Слънцето е многократно по-голямо от самата Земя, а земното кълбо (в старобългарския оригинал "земния кръг" ) е два пъти по-голямо от Луната. Обиколката на Земята е 252 хиляди стадии ( = 46 600 км)".
Китаизацията на Европа
Време за четене: 3 минути За английския историк Пол Кенеди основна причина за бурния възход на Европа от XIV век насетне е размерът. По-точно малкият размер. Защото Европа, конкретно католическата и протестантската ѝ част, е само един полуостров в най-западната част на огромната Евразия, и в нея нагъсто са наблъскани народи и държави, неспирно ръгащи съседа с лакти.
Следите от българите върху картата на Северен Казказ
Време за четене: 6 минути Едно поне 500-годишно българско присъствие в предпланините на Северен Кавказ, а и в самия Кавказ, неизбежно оставя следи в местната топонимия. В централните части на Кавказ тя е по-слабо забележима, докато в предпланините и равнините северно от Източен Кавказ тези дири са много по-ярки. И то като се почне от VII–VIII век и се стигне кажи-речи до наши дни.
Велика България и нейната гибел
Време за четене: 6 минути Зачеването на Велика България или по-точно на „Стара Велика България“, както я зове ромейският хронист Теофан Изповедник (759–817 г.), е твърде неясно и тъмно. Има колебания дали началото на тази първа българска държава в Европа е през 632 или през 635 г. Това начало е поставено чрез отхвърлянето на чужда власт, но коя е тя – историците отново спорят, тъй като според едни изследователи това са западните тюрки, а според други – аварите.
Българите северно от Кавказ от средата на V до края на VI век
Време за четене: 8 минути „На север от него (от градчето Никопс) са народите на турките и булгхарите, наречени по имената на реките: Купи-булгхар, Дучи-булкар, Олхонтор-блкар, пришълци, Чдар-болкар.“ Това е сравнително добре познат откъс от разширената редакция на арменската география „Ашхарацуйц“ на Ананиа Ширакаци и който липсва в кратката редакция на географията. Той обаче предлага наистина интересна информация.
Българите северно от Кавказ според арменските извори – II
Време за четене: 4 минути След като преселението на българите на Вунд в Армения не е могло да се случи след 301 г., както и по времето на арменските царе Арташес ІІ (34/33–21/20 г. пр.Хр.) или Аршак І (34–35 г. сл.Хр.), тогава то следва да е станало някъде между 35 г. и 301 г. сл. Хр. Като се има предвид и фактът, че сириецът Мар Абас Катина, когото Мовсес Хоренаци изрично посочва като източник на българските сведения, е живял през III век, обхватът на търсенето трябва да бъде допълнително стеснен.
Българите северно от Кавказ според арменските извори – I
Време за четене: 4 минути „Разпускайки западните множества, самият той (цар Валаршак) слязъл в богатите на трева места, близо до границата на Шарай, наричан от древните Безлесен и Горен Басеан и [който] по-късно вследствие на преселението на Влъндур на булкара Вунд, които се установили по тези места, бил наречен по неговото име Вананд.
Де да бяха само руснаците!
Време за четене: 5 минути На 24 май за пореден път върви медийно оплакване, че от Русия отричат българската свързаност на делото на светите братя Кирил и Методий и българската роля за съхранението и разпространението на глаголицата, а впоследствие и на кирилицата. Истината е, че немалка заслуга за тези изопачавания и откровени кражби на история има самата българска наука, която до 2020 г., когато ВМРО успя да наложи промяна във формулата, упорито наричаше 24 май „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“.
От Рим до Рим
Време за четене: 2 минути Руската война в Украйна, въпреки употребата на съвременни оръжия, е всъщност война от средновековен тип. Ударната сила на нашественика е съставена от наемници, тъй като собственото население не е достатъчно надеждно, мотивирано и военно подготвено. Вероятно такива ще са войните на бъдещето, поне що се отнася до нападащата страна.
Авитохол и началото на българската държавност в Европа
Време за четене: 6 минути Това съобщава първата половина от прочутия „Именник на българските владетели“. Той е открит през 1861 г. от руския учен Андрей Попов. Именникът е известен в три късни преписа: Уваров (от XV век) и Погодинов и Московски (от XVI век) и от откриването си насам е бил обект на многобройни изследвания и интерпретации от филологическа, календарна, езиковедска и историческа гледна точка. Голяма част от тези интерпретации представляват ни повече, ни по-малко насилие върху съхранената от Именника информация, целящо да я вкара в предварително зададени рамки. Хронологията в Именника е най-пострадалият елемент при тези занимания с него.
Защо България оцеля, а държавите на готи, вандали и авари не успяха?
Време за четене: 2 минути Остготското кралство в Италия е унищожено от Източната римска империя по-малко от век след създаването му. Същата е съдбата и на Вандалското кралство на територията на днешните Тунис и Алжир. Бургундското кралство е завзето от франките приблизително по същото време. Вестготското кралство в Испания оцелява най-дълго – до началото на VII век, когато е ликвидирано от арабите, но през цялата си история то страда от политическа и териториална нестабилност.
Афганистан още е полезен за САЩ
Време за четене: 2 минути Голям (при)смех върви днес в социалните мрежи по повод паническото американско изнасяне от Кабул. Мислите, че Америка съвсем е свършила парите или пък армията ѝ окончателно се е изджендърила? Или пък изветрелият Байдън напълно е скъсал с реалността и го е ударил на сляп пацифизъм? Не, приятели. Америка все още има барут в барутницата си и при нужда може да го използва.