Петър Голийски

Доц. д-р Петър Голийски е преподавател в специалност „Арменистика и кавказология“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Поддържа в свободното си време Фейсбук страницата "История в кратце", в която публикува неголеми научно-популярни материали, написани на достъпен и за неспециалисти език, в които ще се хвърля светлина върху спорни, малко известни или напълно неизвестни моменти върху средновековната и древната история на българите.
Учението на богомилите е сред най-големите гордости за някои съвременни българи.

Защо Църквата обяви война на богомилите?

Богомилите и произлезлите от тях сектанти били преследвани от Църквата, защото отричали светската и духовната власт, църковните обреди и символика и изобщо подривали устоите на обществото в онези негови делнични елементи, които го държали в едно цяло.
Крепостта „Нарън кала“, част от Дербентската укрепителна система, свързана с източнокавказките българи. Снимка: Евгения Перова, Flickr.com

Съдбата на източнокавказките българи през VIII–IX век

По ирония на историята и географията съдбата на двете български групи Чдар-болкар и Дучи-булкар се оказва тясно преплетена не с тази на Велика България на кан Кубрат, а с Хазарската империя и ожесточените войни, който тя е принудена да води с Умайядския арабски халифат.
"Произведено в Япония" е книгата с най-малък тираж в България, която обаче категорично си заслужава прочитането.

„Произведено в Япония“ – книгата с най-малък тираж у нас

Знаете ли коя е книгата, издадена у нас с най-малък тираж? Това е "Произведено в Япония" на съоснователя на корпорацията Sony Акио Морита. Преведена е от английски на български през 1988 г. и издадена в тираж 10 (десет) бройки. За вътрешно ползване от висшите държавни и партийни функционери.
Сред модерните хора е масово разпространено вярването, че всички хора в миналото са мислели, че Земята не е кръгла, а плоска. Поглед върху старобългарската литература ни показва, че това не е фактологично вярно.

Средновековните българи са знаели, че Земята е кръгла

"Някои, които задълбочено са изучавали астрономия, казват, че Слънцето е многократно по-голямо от самата Земя, а земното кълбо (в старобългарския оригинал "земния кръг" ) е два пъти по-голямо от Луната. Обиколката на Земята е 252 хиляди стадии ( = 46 600 км)".
Картини на Томас Кромуел, дългогодишен канцлер на крал Хенри VIII, и Дзиан Шунфу, мандарин по времето на династията Мин.

Китаизацията на Европа

За английския историк Пол Кенеди основна причина за бурния възход на Европа от XIV век насетне е размерът. По-точно малкият размер. Защото Европа, конкретно католическата и протестантската ѝ част, е само един полуостров в най-западната част на огромната Евразия, и в нея нагъсто са наблъскани народи и държави, неспирно ръгащи съседа с лакти.
На картата: топоними, свързани с българи и барсили в Кавказ и северно от него (по Петър Голийски. „Българите в Кавказ и Армения“ (II–X век). София, 2006)

Следите от българите върху картата на Северен Казказ

Едно поне 500-годишно българско присъствие в предпланините на Северен Кавказ, а и в самия Кавказ, неизбежно оставя следи в местната топонимия. В централните части на Кавказ тя е по-слабо забележима, докато в предпланините и равнините северно от Източен Кавказ тези дири са много по-ярки. И то като се почне от VII–VIII век и се стигне кажи-речи до наши дни.
Предполагаеми граници на Велика България в периода да апогея й.

Велика България и нейната гибел

Зачеването на Велика България или по-точно на „Стара Велика България“, както я зове ромейският хронист Теофан Изповедник (759–817 г.), е твърде неясно и тъмно. Има колебания дали началото на тази първа българска държава в Европа е през 632 или през 635 г. Това начало е поставено чрез отхвърлянето на чужда власт, но коя е тя – историците отново спорят, тъй като според едни изследователи това са западните тюрки, а според други – аварите.
Кавказките планини в днешна северна Грузия. Снимка: Joni Jiniani, Unsplash

Българите северно от Кавказ от средата на V до края на VI век

„На север от него (от градчето Никопс) са народите на турките и булгхарите, наречени по имената на реките: Купи-булгхар, Дучи-булкар, Олхонтор-блкар, пришълци, Чдар-болкар.“ Това е сравнително добре познат откъс от разширената редакция на арменската география „Ашхарацуйц“ на Ананиа Ширакаци и който липсва в кратката редакция на географията. Той обаче предлага наистина интересна информация.