На илюстрацията: „Презвитер Йоан от Индиите“, изображение върху испанска морска карта от XVI век. Вижте по-малко

Кой е „Дядо Иван“, освободител от турско иго?

Време за четене: 4 минути С прозвището „дядо Иван“ българският народ нарича през Възраждането ласкаво Русия, към която храни надежди за освобождение от турския ярем. Традиционно за първообраз на този персонифициран образ на Русия се приема или московският цар Иван III (1462–1505 г.), или Иван IV (1533–1584 г.), известен с прякора Грозни, т.е. Страшни.

Българите по двата бряга на р. Аму Даря

Време за четене: 6 минути Защо обаче Ибн Хордадбех и Йакут ал Хамави локализират старите български земи южно от река Аму Даря (Окс), в древната област Тохаристан, известна преди това като Бактрия, докато Михаил Сирийски и Вардан Аревелци посочват като български територии, намиращи се на север от реката? Разминаването се дължи на това, че тези автори са разполагали със сведения за различни групи българи.

Азербайджан, победа, Армения, Нагорни Карабах

Географията е учителка сурова

Време за четене: 4 минути По всичко личи, че Втората карабахска война между Армения и Азербайджан приключи. Ще си позволя да напиша няколко думи за това, което според мен ще последва в обозримо бъдеще. През нощта на 9 срещу 10 ноември арменският министър-председател Никол Пашинян оповести, че с руско посредничество е подписано ново споразумение между воюващите страни.

Страната на българите, североизточно от Самарканд

Време за четене: 4 минути Географията на Вардан е запазена в кратка и разширена редакция (версия). Кратката редакция е дело на самия Вардан Аревелци, докато разширената съдържа поне 2 пласта от по-късни добавки. В кратката редакция Вардан ни е оставил един пасаж, който е от изключителна важност за българската история:

Планината Имеон и „скитите“ на Михаил Сирийски

Време за четене: 4 минути Хронографията на патриарх Михаил Сирийски е запазена в един-единствен ръкопис на сирийски език, препис от 1598 г. Ето какво съобщава той за най-ранната история на българите.

Българите в Азия – „Книгата на пътищата и страните“ на Абул Касим Ибн Хордадбех

Време за четене: 5 минути Когато отворят учебниците си на глава „Произход и ранна история на българите“, българските ученици и студенти от десетилетия получават следния кратък, ясен и учудващо самоуверен отговор: древните българи (мнозина все още ги наричат упорито „прабългари“) са били тюрки, роднини на хуните, и са тръгнали към Европа от земите на планината Алтай и Минусинската котловина, родината на всички тюрки.