Октомврийската революция – насилие, убийства, терор

Време за четене: 5 минути

На 7 ноември се отбелязва годишнината от най-черното събитие на миналия век – Октомврийската революция в Русия, както и 80 години от едно от най-трагичните събития в историята на XX век – масовите репресии в СССР през 1937-1938 г. В изтритата народна памет те фигурират под названието “ежовщина“ (по името на сталинския “нарком“ на НКВД Николай Ежов). За причините и последиците на този “Большой террор“ разказва петербургският кандидат на историческите науки Кирил Александров пред електронното издание Лента.ру, в превод на Анархо портал:

Разстрелна статистика

В какво се състои изключителността на Големия терор през 1937-1938 г.? Нали съветската власт упражнява насилие практически във всяка година от своето съществуване.

Изключителността на Големия терор е в безпрецедентните мащаби на масовите убийства, организирани от ръководните органи на Компартията в мирно време. Предвоенното десетилетие е катастрофално за населението на СССР. За периода от 1930 до 1940 г. жертвите на сталинската социална политика достигат 8,5 милиона души: повече от 760 хиляди са разстреляни за “контрареволюционни престъпления“, около милион разкулачени измират по етапите на разкулачванията и изселванията, близо половин милион затворници загиват в ГУЛАГ. Още 6,5 милиона са жертвите на гладната смърт през 1933 година, която, по оценката на Държавната дума на Русия, е пряко следствие от “насилствената колективизация на селското стопанство“.

Най-голям е броят на жертвите през първите 4 години – от 1930 до 1933 г. – около 7 милиона души. За сравнение общият брой на загиналите в окупираните през войната (1941-1944 г.) територии на СССР се оценява от специалистите-демографи на около 4-4,5 милиона души. При това “ежовщината“ през 1937-1938 г. е пряко и неизбежно следствие от колективизацията.

390379_1454392897_33882.jpg
Сталин и Ежов.

…Осъдените на смърт не са само разстрелвани. Във Вологодското УНКВД например палачите – със знанието на началника-орденоносец, майор Сергей Жупахин – на осъдените на разстрел отсичали главите с топор. В Куйбишевското УНКВД от почти две хиляди екзекутирани през 1937-1938 г. около 600 души са удушени с въжета. В Барнаул осъдените са убивани с чук. В Алтай и в Новосибирска област преди разстрела жените са изнасилвани. В Новосибирския затвор “работниците“ от НКВД се състезавали кой ще убие затворника с един удар в слабините.

За периода от 1930 до 1940 г. в СССР са осъдени и разстреляни по политически мотиви над 760 хиляди души (от които над 680 хиляди — по време на ежовщината). За сравнение в Руската империя за 37 години (1875-1912) по всички параграфи на НК, включително за тежки углавни престъпления и по присъди на военните съдилища от периода на първата руска революция, са екзекутирани не повече от шест хиляди души. За трите години от 1937 до 1939 г. в Германия извънредният съд на райха осъжда 1709 души и произнася 85 смъртни присъди по дела за държавна измяна, шпионаж и други политически престъпления.

Причините за Големия терор

Как мислите, защо пикът на държания терор в СССР е именно през 1937 г.? Вашият колега Олег Хлевнюк счита, че главният мотив на Сталин е отстраняването на потенциално недоволните и класово чуждите хора в навечерието на бъдещата война. Съгласни ли сте с него и ако е така, Сталин постигнал ли е своите цели?

Бих искал да допълня тази гледна точка. В резултат на Октомврийския преврат и победата на болшевиките в гражданската война в нашата страна се установява диктатура на Централния комитет на Компартията. Главната задача на Ленин, Сталин и техните съратници е удържането на заграбената власт на всяка цена, защото загубата ѝ застрашава не само политически, но и физически десетките хиляди болшевики.

Основната маса от населението на СССР тогава са селяните – над 80% според преброяването от 1926 г. През “ситите“ години на НЕП (1923-1925) селото забогатява, расте търсенето на промишлени стоки, но те липсват на пазара, защото болшевиките ограничават личната инициатива, опасявайки се от ръста и влиянието на капиталистическите “елементи“. Цените на дефицитните промишлени стоки започват да растат, а селяните, на свой ред, вдигат цените на продоволствието. Болшевиките обаче не желаят да купуват жито по пазарни цени.

Това довежда до кризите от 1927-1928 г., в хода на които болшевиките се завръщат към практиката на насилствените наряди. С жестоки мерки им се удава, както казва Молотов, “да изпомпят хляба“ от селото, но заплахата от масови вълнения в градовете поради проблеми със снабдяването остава.

0_3d534_a25ceefa_XL.jpg
Кадър на революционните тълпи пред Кремъл.

На Сталин е ясно, че докато съществува свободният и независим селянин, той винаги ще бъде опасност за режима. Затова през 1928 г. той открито нарича селячеството “класа, която поражда и подхранва капиталисти, кулаци и всевъзможни експлоататори“. Най-трудолюбивата част от селяните трябва да се унищожат, ресурсите им да се изземат, а останалите да се закрепостят като безправни държавни ратаи, работещи срещу символична заплата. Само с такава колхозна система, независимо от ниската ѝ рентабилност, партията може да удържи властта.

Тоест, без “великия прелом“ от 1929 би бил невъзможен Големият терор през 1937 г.?

Да, колективизацията е неизбежна: Сталин и съратниците му я обясняват с интересите на индустриализацията, но в действителност те се борят преди всичко за собственото си оцеляване в селската страна. Болшевиките разкулачват близо милион селски стопанства (5-6 милиона души), заточват и изселват от родните им места над четири милиона селяни. Селото отчаяно се съпротивлява: по данни на “органите“ на ОГПУ през 1930 година в СССР има 13 453 масови селски размирици (в това число 176 бунта и 55 въоръжени въстания). Общо в тях участват почти 2,5 милиона души – три пъти повече, отколкото в Бялото движение по време на гражданската война.

Властта успява да сломи селската съпротива, но под повърхността протестът против “щастливия колхозен живот“ продължава и представлява голяма опасност. Освен това, през 1935 и 1936 г. от затворите и концлагерите започват да се завръщат осъдените в началото на 30-те години селяни. Около 60% от разстреляните по време на ежовщината са селяни – колхозници и еднолични стопани, бивши разкулачени “на отчет“ в “органите“. Главната цел на ежовщината в навечерието на голямата война е да се сподавят протестните настроения против колективизацията и колхозната система.

Бериевата “либерализация“

Кои са другите пострадали от сталинските репресии, освен селяните?

За врагове на народа се обявяват членовете на всички други политически партии, анархисти, белогвардейци и белоемигранти, кулаци и непмани, “буржоазни спецове“, вредители, дворяни, търговци, казаци, бивши офицери, участници в опозиционните фракционни групировки, представители на духовенството. При равнодушието на огромното болшинство от православното население на болшевиките се удава почти напълно да унищожат най-голямата Православна църква в света.

GULAG-stalin.jpg

Защо много палачи впоследствие сами стават жертви на терора? Сталин страхува ли се да стане заложник на своите спецслужби?

Неговите действия се определят от криминалните му наклонности, от стремежа да управлява болшевишката партия като мафиотска организация, в която всички ръководители са обвързани със съучастията си в убийствата; и накрая от готовността да унищожи не само истинските и мними врагове, но и членовете на техните семейства. Както пише чеченецът Абдурахман Авторханов, самият той кадър на номенклатурата на ЦК ВКП(б) през 1937 г.: “Сталин беше гениален политически престъпник – държавните престъпления се узаконяваха от самата държава, за която той имаше повече основания от “Краля Слънце“ да каже: “Държавата това съм аз“. От амалгамата на криминалност и политика се роди уникумът, наречен сталинизъм“. В сталинската система изпълнителите на масовите престъпления бяха обречени: техните организатори ги ликвидираха като ненужни съучастници. Затова например е разстрелян не само гореспоменатият майор от НКВД Сергей Жупахин, но и генералният комисар Николай Ежов.

Мащабите на репресиите сред чекистите обаче не трябва да се преувеличават. От 25 хиляди чекисти през март 1937 г., за всичките им престъпления, включително криминални и битово разложение, до средата на август 1938 г. са арестувани 2273 души. През 1939 г. са уволнени 7372 сътрудници, от които са арестувани само 937 чекисти, служили при Ежов.

Известно е, че когато Берия оглавява НКВД на мястото на Ежов, масовите арести биват прекратени, а някои подследствени даже са пуснати на свобода. Как мислите, защо в края на 1938 г. имаме подобно “размразяване“?

Първо, на страната е необходима глътка въздух след двугодишния кървав кошмар. Ежовщината изтощава всички, включително чекистите. Второ, през есента на 1938 г. се променя международната обстановка. Амбициите на Хитлер могат да провокират война между Германия и западните демокрации, а Сталин иска да извлече от това стълкновение максимална изгода. Затова цялото внимание се съсредоточава навън. Настъпва “Бериевата либерализация“, но това не значи, че болшевиките се отказват от терора. През 1939-1940 г. за “контрареволюционни престъпления“ в СССР са осъдени 135 695 души, в това число 4201 – на разстрел.

Откъде властите черпят кадри за този гигантски репресивен апарат?


От края на 1917 г. болшевиките водят в Русия непрекъсната социална война. Обществото се държи в постоянно напрежение. Масово се мобилизират лумпени в репресивните органи, за които преследването на мними, явни или потенциални врагове открива възможности за кариера. Типичен пример е бъдещият министър на КГБ генерал-полковник Виктор Абакумов, издигнал се по време на ежовщината.

Печални резултати

Какви са последиците от събитията през 1937-1938 г.?

Сталин и неговите подчинени унищожават милиони невинни хора. Ако се броят и близките им, това са десетки милиони съсипани съдби. В тази обстановка сред многомилионния народ цари лъжа, страх, двуличие, приспособенчество. Тежки загуби понасят научните, стопанските, военните кадри, дейците на културата и изкуството, унищожен е огромен човешки потенциал – всичко това отслабва обществото и страната.

… В перспектива делото на Сталин претърпява пълен политически банкрут. Ленин създава съветската държава, Сталин я прави вездесъща, но тя не просъществува и 40 години след смъртта му. В исторически измерения това е нищожен срок…

Сподели
Война и мир
Война и мир

One comment

  1. Не е имало революция – прочетете „Златото на партията“ -Игор Бунич

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *