Енергийната криза в Европа променя геополитиката

Време за четене: 3 минути

Снимка: Krzysztof Hepner, Unsplash

Оригинална публикация – Europe’s Energy Crisis Is Reshaping Geopolitics, OilPrice.com


Енергийната криза в Европа подхранва голямо геополитическо пренастройване. Международната агенция по енергетика (МАЕ) предупреждава, че в момента преживяваме „глобална енергийна криза с безпрецедентна дълбочина и сложност“ и че „няма връщане назад към предишното положение“. Финансовата уязвимост на Европа заплашва да дестабилизира не само някои от най-задлъжнелите европейски държави, но и развиващите се страни и нетните вносители на енергия по света.

Енергийната криза в Европа е свързана не само с енергията. Тя е и стимул за голямо геополитическо пренастройване в световен мащаб.

Никой не знае как точно ще изглеждат световните енергийни и политически пейзажи, когато прахът се уталожи (което, между другото, ще стане след години), но е гарантирано, че те ще бъдат значително по-различни от тези, които бяха в деня преди Русия – исторически най-големият износител на петрол и природен газ за Европейския съюз – незаконно да нахлуе в Украйна.

В тазгодишната годишна енергийна прогноза на Международната агенция по енергетика (МАЕ) се предупреждава, че в момента преживяваме „глобална енергийна криза с безпрецедентна дълбочина и сложност“ и че „няма връщане назад към начина, по който нещата са били“ преди безпрецедентните двойни сътресения, предизвикани от пандемията от нов коронавирус и войната на Русия в Украйна. Заедно тези събития вече пренастроиха търговията с енергия в световен мащаб, но шоковите вълни за световната икономика едва сега започват.

Мнозина гледат на сегашния енергиен дефицит на Европа като на своеобразно геройство, тъй като Европейският съюз пое огромен икономически удар, за да наложи енергийни санкции на Кремъл – единственият вид санкция, която би могла наистина да осакати руската икономика с надеждата да се сложи край на войната в Украйна.

„В борбата за подпомагане на Украйна и за противопоставяне на руската агресия Европа показа единство, смелост и принципна готовност да понесе огромни разходи“, коментира в своя статия от ноември списание Economist.

Освен възхищение, действията на Европа предизвикват и сериозна загриженост.

Цените на природния газ в момента са шест пъти по-високи от средните стойности, а нови модели показват, че 10% увеличение на реалните цени на енергията е свързано с 0,6% увеличение на смъртните случаи през типичния зимен сезон – това се равнява на над 100 000 допълнителни смъртни случая на възрастни хора в Европа през следващите месеци.

Не само Европа трябва да поеме тези разходи. Финансовата уязвимост на Европа заплашва да дестабилизира не само някои от най-задлъжнелите европейски държави, но и развиващите се страни и нетните вносители на енергия по целия свят. Както винаги, най-много ще загубят бедните, а световният юг неминуемо ще понесе огромно бреме от енергийната война, с която не е имал нищо общо.

Макар че опустошителните последици от пировата енергийна война между Русия и Европа вече тежат на потребителите по света, през следващата година тепърва ще се влошават.

В наскоро публикуваната водеща годишна прогноза на ОИСР се предвижда „значително забавяне“ на световната икономика през 2023 г. до 2,2 %, а след това „леко възстановяване през 2024 г.“ до около 2,7 %. За икономиката на Съединените щати, която досега беше сравнително защитена от кризата, перспективите са още по-мрачни.

ОИСР прогнозира, че американската икономика ще нарасне само с 1,8% през тази година (в сравнение с 2,2 % за световната икономика), а през следващата година – с едва 0,5%, след което ще се „възстанови“ леко и през 2024 г. ще достигне слаб растеж от 1%. Ясно е, че се насочваме към „брутално икономическо свиване“, което ще бъде сериозен стрес тест за Европа, нейните съюзници и врагове.

„Нарастват опасенията, че преструктурирането на световната енергийна система, американският икономически популизъм и геополитическите раздори застрашават дългосрочната конкурентоспособност на Европейския съюз и на страните, които не са негови членове, включително Великобритания“, пише Economist за трайните последици от кризата. „В риск е не само просперитетът на континента, но и здравето на трансатлантическия съюз.“

Много европейски лидери остро критикуват протекционистките и националистически енергийни стратегии на Съединените щати, включително неотдавнашния Закон за намаляване на инфлацията, който предвижда 400 млрд. долара за стимулиране на произведената в САЩ енергия, производство и транспорт.

Настоящата криза изведе на преден план икономическата уязвимост на Европа

Дългогодишното разчитане на евтини изкопаеми горива от страна на един нестабилен и агресивен авторитарен режим се оказа опасна динамика, което не е изненадващо. Но отдалечаването от руското влияние вече тласка много страни още повече в обятията на Китай, рискувайки същия вид уязвимост и бъдещи енергийни шокове, ако тази страна реши да упражни властта си върху многобройните редкоземни минерали и други вериги за доставка на чиста енергия, които тя контролира почти изцяло. Западът позволи на Китай да го изпревари и да го изпревари в иновациите по отношение на технологиите за чиста енергия, а преминаването към евтина чиста енергия ще бъде почти невъзможно в близко бъдеще, без да се присламчи към Пекин.

Докато Съединените щати и Китай обикалят в кръг и се придържат към протекционистични политики, ориентирани към вътрешните пазари, Economist отбелязва, че Европа, „с нейното странно настояване да спазва правилата на Световната търговска организация за свободна търговия, изглежда като издънка“.

Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *