Липсващите преходни обреди днес

Време за четене: 5 минути

Снимка: Charif Hamza, Unsplash

Гост автор: Светослав Александров

Напоследък все повече се замислям за преходните обреди – т.е. обреди, които се изпълняват в дадено общество, за да маркират преминаването на човек от една житейска фаза в друга. Особено са ми интересни иницииациите за встъпване в зрялост, които в исторически план са били характерни за всяка една човешка култура, от най-дълбока древност. За племенните общества това е било да отидеш сам в саваната и да убиеш собственоръчно див звяр. За по-съвременните общества обредът за зрялост е бил казармата.

Държа да отбележа, че в тази статия няма да правя апологетика на социалистическата казарма. Ясно е, че връщането на наборната военна служба няма да е факт в близко бъдеще, просто защото икономиката няма да го позволи. Нито ще се обявя в подкрепа на ужасните ритуали, свързани с физически осакатявания, които все още се практикуват в някои страни. По-скоро в тази статия ще обърна внимание как с отпадането на различните преходни обреди, независимо от техния характер, как с избора на все повече хора да избират индивидуалистичен начин на живот, нашето общество се променя все повече и повече – при това без да е задължително да е в позитивна насока.

Независимо за коя човешка култура говорим, всички преходни обреди имат някои сходства. За всички тях са характерни общо три фази.

1. Подготовка към прехода и откъсване от обществото. Подготовката обикновено представлява голям празник. В не чак толкова далечното минало са се организирали бурни тържества по изпращането на войниците. След това задължително младият човек трябва да се отдели от своята общност, от семейството и приятелите си. Както обяснява психотерапевтът Джонатан Надлман, човек трябва да усети, че му предстои предизвикателство, с което трябва да се справи сам.

2. Преходен период. По време на този период човекът бива подложен на тестове, които трябва да проверят неговите знания, кураж, или издръжливост. Изпитанията задължително трябва да са трудни и да оставят възможност за провал.

3. Триумфално завръщане и повторно въвеждане в обществото. След като младият човек завърши изпитанията, той вече не е дете и бива посрещан от общността си като достоен неин член.

chris-geirman-421715-unsplash.jpg
Снимка: Chris Geirman, Unsplash

Преходният обред има двойна функция: показва на обществото, че на този човек могат да му се поверят отговорности. При племенните общности – ако си доказал, че сам можеш да ловуваш, значи няма да си в тежест на останалите, да ядеш на техен гръб и имаш способността да се грижиш самостоятелно за жена и деца. В по-нови времена: родителите на момчета, които не са били в казармата, не са могли да ги оженят. Втората функция на преходния обред е да даде увереност на самия човек в неговите способности и признание от общността.

Днешното общество е различно. Хората отдавна не разчитат на собствените си ловни умения, за да изхранват семействата си. Войните също са различни и прекалено високотехнологични, та не се налага изпращането на млади момчета за пушечно месо. Казармените извращения са достатъчно силен аргумент за да не си помислим изобщо да връщаме наборната служба. Но в индивидуалистичното съвремие ние се отказваме и от други преходни обреди, съвсем не само свързани с встъпването в зрялост. Наблюдаваме все по-засилени тенденции сред младите хора да не създават семейства, да не раждат и отглеждат деца. Възможността да водим такъв индивидуалистичен живот се счита за най-голямото постижение на демократичното общество.

Преходните обреди се разглеждат като пречка пред личностното израстване и след като бъдат премахнати, рядко се въвеждат отново. Мисля, че единственият случай, за който се сещам през последните години, бе връщането на държавните зрелостни изпити. Така абитуриентството вече не е само ядене, пиене и готовност да се гмурнеш в живота – но и преди да се повеселиш на бала, минаваш през едно по-сериозно изпитание. Връщането на матурите се случи след много зор и протести и когато това наистина стана, имаше множество шествия и манифестации от противниците под надслова „Не на матурите!“, а освен това си спомням, че поддръжниците им пуснаха една телевизионна реклама в хорър стил. Както и да е, промяната устоя. Да видим докога.

Но дали с отказа от преходните обреди не изхвърляме бебето с водата? Основният проблем, който възниква в днешно време, е че липсва ясно очертана граница кога човек официално престава да е дете и се превръща в зрял човек. Наистина, кога става това? Когато завърши средното си образование? Когато вземе шофьорска книжка? Това са леки изпитания в сравнение с тези, през което бащите ни, дядовците ни и всички преди тях са преминавали.

Има и още един проблем, свързан с вътрешния стремеж на всеки съвременен млад (а и не само) човек да бъде признат. Че кой не желае да получи одобрение от другите? В едно класическо общество, което има ясна йерархия и отговорност на всеки индивид към него, проблемът е решен именно поради наличието на преходни обреди. Когато преминеш изпитанията на общността, ти си вече стопроцентово признат от нея. Щом си признат, няма нужда от това допълнително да се себедоказваш, както и да изпитваш съмнения в собствените си способности.

В индивидуалистично общество, обаче, първо, на всеки му пука само за себе си и на никого не му пука за теб. Няма я самата общност, която да има амбициите да начертае границите между детството и зрелостта. Второ, липсват старейшините, които да те съветват и да ти помогнат да преминеш тези граници. И колкото и да е клиширано, в модели се превръщат обществените личности и телевизията. В отсъствие на преходен обред, който да изпита твоите способности и да култивира личното ти доверие в тях, нормално е да се обърнеш към външен фактор. А обликът, който ни е представен от масмедиите и филмовата индустрия, е крайно песимистичен. И ако младият човек се отдаде на злоупотреба с наркотици и алкохол, или по-лошо – започне да търси себеизява чрез насилие, той вече се превръща в заплаха за себе си и останалите.

Британската организация A Band of Brothers (ABOB) си е поставила за кауза да помага на мъже, които имат проблеми със закона. Начинът, който се утвърждава като работещ и помагащ на хората да излязат от престъпната система, същевременно започвайки да водят нормален живот, е чрез менторство… и чрез преминаването на преходен обред. Обясняват своите цели:

„Повечето традиционни култури са приели виждането, че мъжеството е постижение, а не предположение, съответно са инициирали процеси, които днес са известни като преходни ритуали. Повечето общества са разбрали, че ако на младите мъже не бъдат осигурени възможности да открият своите ограничения, идентичности и начини да се себедокажат, те ще създадат свои собствени преходни ритуали и общността ще страда от това. Ако огънят, който гори в сърцата на тези млади мъже, не се насочи умишлено и любящо към огнището на общността, той ще изгори самата структура на културата“.

Написах тази статия с надеждата да излезем от повърхностните спорове, които най-често се водят около темата за връщането на казармата и дали тя е нещото, което те прави мъж. Надявам се със статията да предизвикам по-задълбочена дискусия за това доколко преходните ритуали са необходими за здравословното съществуване на общността и как такива могат да функционират в нашето съвремие, съобразно неговите специфики.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.