Плакатът на събитието. Снимка: Организаторите
На 20 март 2025 г. в столичната галерия Little Bird Place бе открита изложбата на талантливия визуален артист Йохана Траянова, озаглавена „Организъм“.
Фотографиите, които те карат да изгубиш представите за време, пространство, тежнения и ежедневен етикет, този път решиха да разкрият пред българите онзи метафизичен свят на женската душа.
Куратори на изложбата са Радослав Механджийски и Теодора Константинова, а музикалната среда е дело на Деян Цвятков. В съпътстващата програма на експозицията са включени авторски тур на 29 април и финисаж на 6 април.
Още с влизането в творческото пространство на улица „11-ти август“, зрителят навлиза в подобаваща обстановка на тишина (постигната чрез чистия бял цвят на помещението) и пуризъм в детайла чрез няколкото оголени тухли. На самото откриване за атмосферата спомогна и присъствието на много семейства, някои от които посетиха събитието с децата си.
Г-жа Траянова пише за своята изложба:
„Няма как да има изцяло чисто начало. Така както няма как да има изцяло независим край. Организъм е метафоричен нов вид, който проследява всичко, останало ни от нашите предци – наследените ни от тях черти, емоционални отпечатъци, несбъднати мечти, травми, дори понякога начертани пътища – които те са извървяли, а ние трябва да извървим наново, решавайки дали да поемем същия път или да прокараме нов там, от където те не са се престрашили да минат.
[…] Всичко, което ни се случва също не е нова форма, проявяваща се за първи път. Всичко е било изживяно, в съзнанието, в живота, “текло” е в телата на нашите предци – при нас идва отново, за да го изживеем наново – техните мечти, страхове, да проведем техните битки. Дали ще се поддадем на мечтата и този път ще я сбъднем, ако някой преди нас не е имал куража да го направи? Ще завием ли в друг път, по който не са минали нашите… баба? Майка?“,
Във фотографиите присъства преди всичко непоклатима стабилност.
Стабилност в заимоотношението между Анима и Анимус. Както пишат кураторите, „Този феномен на унаследяване на физически, емоционални и поведенчески характеристики прокарва директни линии на взаимодействие, на първо място, между нас и предците ни – а, ако се допитаме до теориите за колективното несъзнавано (Карл Юнг) или морфическия резонанс (Рупърт Шелдрейк), то подобни архетипи могат да се коренят и в по-голямото семейство на социалната общност или историята на човешкия род.“
Т.нар. „наследство“ и „предци“ – фотографии – са подредени хармонично и последователно. Прави впечатление с какъв успех се предава посланието, че в самото „наследство“ („децата“) текат мотивите на бащинството и майчинството.
Топлият цвят на тухлите, част от постоянната декорация на пространството, успява да се съедини с фотографиите, създавайки впечатление за една символична женственост.
Поставяйки върху тази стена четири от рамките с организми, все така внимателно подбрани, г-жа Траянова и кураторите позволяват на творението и помещението, именно в тази точка, да въплътят в себе си контраста между женствеността и не толкова женствените мотиви на четирите фотографии, тоест е оставено място за метаморфоза вследствие на съпоставянето, едно естествено явление в природата.
Хронологичното последование: сътворение на душата – въплъщение (раждане) – израстване – тишина (смърт) не е непременно спазено във всички фотографии, тоест е споделен природният фактор на непоследователността, разчупвайки мъртвите представи за човешкия живот, който е изпълнен с много повече катаклизми и откровения, отколкото признава науката.
Цветовете се преливат естествено и не са натрапчиви в своите констатации.
Изрезките са достатъчно свободни и не създават внушение за ограниченост в перфектния разрез.
По думите на г-жа Траянова, всички фотографии от горните редове в подредбата на рамките са „родители“, а на долните са „децата“. Преклонение пред предците и кръвта, не толкова идеалистично, колкото естествено и изискано от самата ни природа.
Светлината пада подходящо, така че не замъглява произведенията и не рефлектира в съзнанието разсейващи елементи.
Рядко можем да станем свидетели на подобна чистота, изпипаност и естетика в изложбите, които подтикват ума и душата към толкова важни послания. Йохана Траянова ни предоставя с цялото си творчество едно не само свежо и силно дарование, но и съвсем ново творческо самочувствие, изразено в една съвършено нова форма, която е в контраст с цялото ни епигонско визуално-пластично изкуство в България и Европа.
С риск да прозвуча сервилно, не мога да не отбележа, че всяка фотографска изложба на г-жа Траянова, която съм посещавал, е действително храм, за чието великолепие може да се съди само влизайки вътре в него, а не съзерцавайки го отвън.
Думите, които навремето литературният критик Иван Радославов пише на великия поет Теодор Траянов във връзка със сборника „Освободеният човек“, могат да окачествят и изложбата „Организъм“:
