Превод на български: Стели Симеонова*, научен редактор и бележки Лъчезар П. Томов
Днешната конференция обединява заедно хора, чиито идеи са много различни, но са се сближили само заради своята обща добра воля и равното желание да вършат добро. Да, аз нямам съмнение, те всички ще се съгласят лесно, че дори когато нямат същото мнение, те са в съответствие един с друг, заради своята обща цел на внимание. И това е единственото нещо, което има значение.
Наскоро беше възможно, и все още е (възможно) да се прочете на стените на Парижките постери, които обявяват противоречивото обсъждане „Морален конфликт“. Дали този конфликт съществува и нужно ли е съществуването му? Не. Моралността може да се основе на редица причини, някои от които са трансцедентни, те вероятно са най-добрите и със сигурност най-достойните, но именно те са и тези, които са оспорвани. Има поне една, по-честа, с която със сигурност трябва да сме съгласни.
Животът на човека в действителност е продължително страдание; срещу него постоянно се изправят сили, които без съмнение са слепи, но и страшни, и които ще го претоварят незабавно, които ще го накарат да изчезне, които ще го повлекат надолу с хиляди тежести, ако той не успее постоянно да им устоява.
Ако от време на време ние се наслаждаваме на относително спокойствие, то това е защото нашите предшественици са се борили здраво, за да го постигнат. Ако позволим на нашата енергия, нашето отмъщение да се появи, ние ще загубим всички плодове от тяхната мъка, всичко, което те са спечелили за нас. Следователно човечеството е като армия по време на война; всяка войска се нуждае от дисциплина, и не е достатъчно да се подчинява на това само по време на битка. Трябва да се адаптира към това и по време на мирни периоди, защото без това загубата е сигурна и никаква смелост не може да го спаси.
Това, което току що казах е също толкова приложимо към борбата, която човечеството трябва да води за живота. Дисциплината, която човечеството трябва да приеме, се нарича морал. Денят, в който човечеството го забрави, ще бъде запътило се към гибел и въвлечено в бездната на страданието. На този ден също, човечеството ще изпита разпада на морала, ще се смята за по-малко красиво, и по този начин, по-сломено. И трябва да скърбим за това, а не само за страданията, които ще последват, но и защото ще бъде помрачено нещо красиво.
За всичко важно, ние мислим по един и същи начин. Всички знаем накъде трябва да се насочим. Но защо се разделяме, когато настъпи моментът да изберем по-кой път да минем? Ако причините имаха някакво значение, то би било лесно да достигнем съгласие. Математиците никога не спорят, когато става дума да знаеш как се доказва теорема. Но нещо много различно е включено тук. Да работиш в полето на морала чрез разсъждение е похабен труд; по тези проблеми няма довод, на който да не можем да отговорим.
Обясни на войника какви страдания ще са причини загубата и това, че ще застраши личната му безопасност. Той винаги ще заяви, че неговата безопасност ще бъде по-сигурна, ако другите се бият. Ако войникът не отговори това, то той е движен от някаква сила, която заглушава всички аргументи. Това, от което се нуждаем, са сили като тази. Човешката душа е неизчерпаем резервоар от сила, плодовит източник, богат извор на мотивационна енергия. Моралистите, защитниците на добродетелността, така да се каже, канализират тези сили и да ги насочат в правилната посока, точно както инженерите подчиняват естествените енергии и ги пречупват за нуждата на индустрията.
Но и тук е където разликата се появява – в опит да накарат еднакви машини да заработят, могат просто да използват пара или водна мощ. Така че и професорите по морал желаят по свое удоволствие да могат да вкарат в действие едни или други психологически сили. Всеки от тях естествено ще избере силата, която чувства в себе си; тези сили, които могат да дойдат отвън, или тези, които може да е взел назаем от своя съсед, като ще ги манипулира неумело. В неговите ръце те ще бъдат безжизнени и неефективни, той ще се откаже от тях, и ще е прав за това. Това е защото техните оръжия са различни, следователно и техните методи трябва да са различни. Защо трябва те да таят обида един на друг?
Междувременно винаги един и същ морал е този, който се се преподава. Без значение дали преследвате общото благосъстояние или апелирате за състрадание[i], или за усещането на човешкото достойнство, винаги ще завършите със същите предписания, тези, които не могат да бъдат забравени без погиване на нациите, без паралелно умножаващото се страдание и упадъка на човека .
Тогава защо всички тези мъже, биещи се със същия враг, но с различни оръжия, толкова рядко си спомнят, че те са другари? Защо някои понякога се радват за загубата/гибелта на други. Забравят ли че всяка от тези загуби е триумф за вечния противник, намаляването на общото наследство? Твърде много се нуждаем от всичките си сили, за да сме в състояние да пренебрегнем някоя, следователно не отхвърляме никого, освен омразата.
Със сигурност омразата е сила, при това една доста могъща, но ние не трябва да я употребяваме, защото кара всичко да изглежда по-малко, защото е като очилата за опера, които могат да се използват само в едър план[ii]. Дори от нация към нация омразата е подла, и не омразата е тази, която ражда герои. Не знам дали отвъд нечии граници, се смята за печелившо да си патриот в името на омразата, но това ще е в противоречие с расата и инстинктите ни. Френската армия винаги се е борила за някого или нещо, и никога срещу някого. И са се били не по-малко успешно.
Във вътрешните си афери, различните страни забравят за великите идеи, които някога са били тяхната чест и техният смисъл за съществуваме, и си спомнят само омразата, ако някой каже „Аз съм против това“, а друг отговори „Аз съм против онова“, хоризонтът веднага се смалява, все едно облаците са слезли и замъгляват върховете. Най-гнусните средства са използвани, те не отклоняват нито от употребата на клевета, нито от употребата на информатори, и тези, които са изненадани от това стават подозрителни. Виждаме как се издигат хора, които притежават интелигентност, достатъчна само да лъжат, и с такова сърце, че да са способни единствено да мразят. И души, които в никакъв случай не са вулгарни, но за сметка на това те бавно започват да се строяват зад същото знаме, заделят за тях съкровища на окуражаване, и от време на време на възхищение. И гледайки тези противоположни омрази, ние се въздържаме от желанието си да видим загубата на една, защото ще е триумф за други.
Омразата е способна на всичко това, и това е точно това, което не искаме. Следователно ни позволете да се помирим, позволете ни да се опознаем един другиго, и по този начин да се уважаваме, за да можем да преследваме общия си идеал. Позволете ни да се защитаваме срещу налагането на еднакви методи върху всичко; това е неосъществимо и нещо повече – нежелано. Еднообразието е смърт, защото е врата затворена за прогрес, и всичките ограничения са стерилни и омразни.
Мъжете са различни; някои са бунтовнически настроени, те могат да бъдат вдъхновени от една единствена дума и да останат незаинтересовани към всичко останало. Не знам дали тази решаваща дума няма да е тази, която ще кажеш, и бих ти забранил да я казваш! …Но тогава ти виждаш опасността: тези мъже, които не са получили същото образование, са призовани да се сблъскат с живота, като в следствие от тези повторяеми сблъсъци техните души ще бъдат изкривени и променени; вероятно ще сменят вярата си. Какво ще стане, ако тези нови идеи, които те възприемат, са именно тези, които бившите им учители са предали като несъвместими с морала?. Може ли този умствен навик да бъде загубен за ден? В същото време, техните нови приятели не само ще ги научат да се откажат от всичко, за което са милеели, ами и да го ненавиждат. Те няма да задържат достойните си идеи, които са оформили душите им с този нежен спомен, който надживява вярата. Техните морални идеи рискуват да бъдат отнесени в общата разруха. Прекалено стари да получат ново образование, те ще загубят плодовете на старото!
Тази опасност ще бъде заобиколена или поне отслабена, ако се научим да говорим само с уважение към всички искрени усилия на тези, които работят заедно с нас, и това уважение би било по-лесно ако се познавахме един друг по-добре.
И точно това е целта на Лигата на моралното обучение. В днешната сесия, лекциите, които току що чухте, доказват адекватно, че е възможно да притежаваш пламенна вяра и да отдаваш дължимото на вярата на своя съсед, и това, че накрая, когато всичко е казано и направено, въпреки че нашите униформи са различни, ние сме, така да се каже, само различните части в същата армия, биещи се рамо до рамо.
Бележки
[i] “appeal to pity”- логическа заблуда, argumentum ad misericordiam, при която се използва чувството за съжаление, или вина, за да се убеди някого в
[ii] Оперните очила имат увеличение 3-5 пъти, което позволява да се поддържа голяма зрителна област, т.е. да може да се вижда цялата сцена.
*Стели Симеонова е ученичка в 12-ти клас в НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“. През следващата учебна година е приета да учи в RUG (Грьонинген, Нидерландия), където ще следва медийни науки в опит да завърши с кариера като журналист.
Заинтересувана е от (но не ограничено до) – публикуване на статии, превеждане, професионално писане, както и резюмиране и правене на ревюта на книги. Мечта и е да публикува книга.
