Снимка: Ergo Zakki, Unsplash
„Властелинът на пръстените“ е едно от най-значимите литературни произведения на миналия век, вдъхновило няколко жанра литература и оказало огромно културно влияние върху на практика целия свят. Естествено, с появата на киното е имало няколко екранизации – някои брутално успешни, като трите филма на Питър Джаксън, други по-умерено успешни. Но знаехте ли, че една от най-популярните групи от 60-те години се е опитала да създаде първата филмова версия, само за да бъдат попарени от именития си съсед?
През 1968 г. проф. Джон Роналд Руел Толкин е живял в Оксфорд и вече е бил издал романа си в три части „Властелинът на пръстените“. Вече е работел по другите книги от поредицата, а произведението се е радвало на небивала слава. Имал е именити съседи – през една къща от него е живеел австрийският физик Ервин Шрьодингер, известен в масовата култура със своите разсъждения за котката си. От другата страна били една група младежи, които дрънкали на китари и явно дразнели своя съсед до там, че да не иска да има нещо общо с тях по каквато и да е линия. Да, става дума за Бийтълс.
Имало едно време, когато „Фантастичната четворка“ – след като завладяла поп класациите – решила да се хвърли в киноиндустрията като направи първата филмова адаптация на „Властелинът на пръстените“ със себе си в главните роли, а за режисьор предложили един от най-добрите в света – самият Стенли Кубрик. Един човек се осмелил да застане на пътя им: Дж. Р. Р. Толкин.
Според Питър Джаксън, който знае нещо за създаването на филми по „Властелинът на пръстените“, Джон Ленън е бил бийтълсът, който най-много се е интересувал от книгата през 60-те години на миналия век. Той е искал да играе Голъм, докато Пол Маккартни е щял да играе Фродо, Ринго Стар – Сам, а Джордж Харисън – Гандалф.
Причината за студения отказ, Маккартни споделил на Джаксън, когато двамата се срещнали на церемонията по връчването на наградите „Оскар“. Към този момент самият Толкин все още притежавал правата за филмиране на този етап, но идеята „Бийтълс“ да го направят не му допаднала. Така че той я уби“, коментира Джаксън пред „Уелингтън Ивнинг Поуст“ през 2002 г.
През 1953 г. Толкин купува къща на Сандфийлд Роуд в Оксфорд – задънена улица по време на преместването му, която по-късно е отворена за движение. В писмо до Кристофър Бретъртън от 1964 г. Толкин се оплаква от „радиото, телевизорите, кучетата, скутерите, моторите и колите от всякакъв размер, освен най-малките“, които вдигат шум „от ранна сутрин до около 2 часа през нощта“.
„Освен това – пише Толкин – в една къща на три врати от нас живее член на група младежи, които очевидно целят да се превърнат в групата Бийтълс“. В дните, когато му се падне да има репетиция при него, шумът е неописуем.“
Оплакванията на Толкин от „групата на Бийтълс“ са особено поразителни, като се има предвид, че той е закупил имота на Сандфийлд Роуд, за да осигури спокойно място за болната си съпруга Едит. В писмо до издателя си от 1953 г. Толкин пише, че преместването в Сандфийлд Роуд е продиктувано от „ултиматума на лекаря“ да намери къща на „висока и суха земя и на тихо място“.
Раздразнението на Толкин от първата гаражна група на Сандфийлд Роуд е разбираемо. Но ако нейните тренировъчни сесии са ни помогнали да предотвратим катастрофата, която щеше да бъде „Властелинът на пръстените“ на Бийтълс, дължим на анонимните ѝ членове немалко благодарности. Също така, настоящото притежание на корпорацията Амазон, целяща да се изгаври брутално с поредицата, ни показва колко е важно авторите да запазят авторските си права от посредствени и по-лоши интерпретации.
