На 21 май 1997 г. Иван Костов стана министър-председател на Република България след масови протести срещу поредния катастрофален икономически, политически и културен провал на БСП. България най-после тръгна по нормален път.
Мнозина са забравили какво направи Иван Костов и какво направи водената от него коалиция от партии ОДС през 1997 г. Още повече хората са забравили какво направи БСП през 1996 г. – хиперинфлация и недостиг на стоки. Голямата грешка беше, че тогава БСП не бе забранена, разформирована, а нейните представители преследвани за престъпленията срещу българския народ, но това е друга тема.
Какво завари Иван Костов при встъпването си в длъжност:
1. Месечна инфлация от 300%.
2. Обезценена национална валута 3000 лева = 1 долар
3. Валутен резерв на страната около 200 милиона долара, като при ниво 1,2 милиарда долара, премиерът от БСП Андрей Луканов обяви спиране на плащанията по външния дълг защото резервът е паднал „… под нивото на възможния минимум“.
4. Растяща безработица, достигаща до 16% официално и над 25% реално заради неработещите, но нефалирани предприятия.
5. Средна работна заплата 35 000 лв. = 12 долара.
6. Средна пенсия 18 000 лв. = 6 долара.
7. Тотална изолация чрез Шенгенския списък заради високата корупция и престъпност в България по това време.
8. Прекъснати връзки със световните финансови институции – Международния валутен фонд и Световната банка.
9. Дългове към външни кредитори – над 13 милиарда долара.
10. Пълен блокаж на държавата и разгул на „бригадирското движение „на мутрите. Който не е плащал рекет, не е имал право на бизнес. От рекета са били „освободени“ само назначените от БКП/БСП „бизнесмени“.
Какво остави след себе си Иван Костов?
1. Месечна инфлация 0,2 % и годишна 3%.
2. Национална валута – 2 лева = 1 долар.
3. Валутен резерв – 3,7 милиарда долара.
4. Ниво на безработица под 15% с тенденция към ускорено спадане, което стана през следващите години.
5. Средна заплата 250 лв = 125 долара.
6. Средна пенсия 130 лв = 65 долара.
7. Премахване на Шенгенската изилация и свободно пътуване из Европа.
8. Възстановени връзки със световните финансови институции – МВФ и СБ, както и с Европейската банка. В резултат нарастнало доверие на външния свят към България и рязко увеличаване на външните инвестиции.
9. Външен дълг на България – намален до 9,5 милиарда долара.
10. Прогонване на мутрите от живота на народа и държавата. Започва възстановяване на държавността и повишаване на обществената дисциплина.
11. България се превърна в локален фактор на Балканите при войната в Югославия, като бе защитен българския интерес както спрямо руските желания да преминат руски войски през наше въздушно пространство, така и спрямо американските предложения да бъдат вкарани в страната ни голям брой албански бежанци от Косово.
Днес Иван Костов отдавна не е в политиката и управлението му може и трябва да бъде разглеждано обективно, исторически и без излишни емоции.
Редно е да се преценяват трезно фактите, а не налаганите от социалистите пропаганда за „разрушителната приватизация“ и други измислени грехове на едва второто дясно българско правителство за последния над половин век.
Всичко , което си писал формално е така , но за мен тези заслуги са дело на всички около Костов. Самият той , в момемти на откровение казва :
„Днес отчитам, че най-големият ми урок и най-голямата ми грешка е, че не извършихме декомунизация. А защо? „Сложен въпрос – опитал съм се да дам отговор тук.“:
„В самото общество нямаше такава нагласа, нямаше мнозинство за такова нещо. Какво означава това? Пълна промяна на учебниците на история, пълна промяна на програмата по българска литература и на някои неща, които учат децата. След това – по друг начин да се обучават и образоват младите българи, те трябва да стават убедени привърженици на демокрацията. Това не означава, че някой не може да носи фланелка на Ернесто Че Гевара, да бъде марксист, комунист, но това не може да бъде общественото образование“, казва Костов и признава, че не е успял да спечели битката за децата.
„Битката за децата, за учениците, за подрастващите остана неспечелена. Те останаха в едно състояние на деидеологизация, което ги прави напълно безпомощни да осмислят света около себе си, бъдещата си роля в този свят. Големият ми дълг е към тях. Не могат децата да бъдат така пуснати в живота, не бива, това е голям проблем… Така няма да бъдат конкурентни европейски граждани, няма да бъдат способни да се борят за добрите позиции, няма да могат да създават високо конкурентна икономика в собствената си страна, няма да бъдат бранители на европейския си дом, на собствения си дом – България.“
От тук произтичат и многото погрешни ходове на правителствата след него. Твърди , че КС е отменил лустрацията , което не е съвсем така : КС отменя само един член / 92/ от Закона за държавния служител. Готовият закон на БЗНС на Мозер / по оонова време коалиционен партньор / просто не е внесен за разглеждане и тук освен Костов , според А.Мозер и президентът Стоянов има определена вина :
Пред Хр.Христов в desebg.com:. Една от засегнатите теми в разговора е отказът на лидерите на СДС по време на управлението на Обединените демократични сили в периода 1997-2001 г., да подкрепят внесения в парламента от техния коалиционен партньор Народен съюз цялостен законопроект на лустрация в България. Г-жа Мозер е един от политиците от Народен съюз тогава и е пряк свидетел на отказа на СДС да подкрепи извършването на лустрация у нас.“
Ще дам и линк : desebg.com/intervu/3607-2018-06-14-07-11-55
Това са особено важни събития , които решават съдбата на цели поколения.