На 21 май 1997г. Иван Костов стана министър-председател на Република България след масови протести срещу поредния провал на социалистите на власт.
Какво завари:
1. Месечна инфлация от 300%.
2. Обезценена национална валута 3000 лева = 1 долар
3. Валутен резерв на страната около 200 милиона долара, като при ниво 1,2 милиарда долара, премиерът от БСП Андрей Луканов обяви спиране на плащанията по външния дълг защото резервът е паднал „… под нивото на възможния минимум“.
4. Растяща безработица, достигаща да 16 % официално и над 25% реално заради неработещите, но нефалирани предприятия.
5. Средна работна заплата 35 000 лв. = 12 долара.
6. Средна пенсия 18 000 лв = 6 долара.
7. Тотална изолация чрез Шенгенския списък заради високата корупция и престъпност в България по това време.
8. Прекъснати връзки със светоните финансови институции – МВФ и СБ.
9. Дългове към външни кредитори – над 13 милиарда долара.
10. Пълен блокаж на държавата и разгул на „бригадирското движение “ на мутрите. Който не плащаше рекет, нямаше право на бизнес. От рекета бяха „освободени“ само назначените от БКП/БСП“ бизнесмени“.
Какво остави след себе си Иван Костов?
1. Месечна инфлация 0,2 % и годишна 3%.
2. Национална валута – 2 лева = 1 долар.
3. Валутен резерв – 3,7 милиарда долара.
4. Ниво на безработица под 15% с тенденция към ускорено спадане, което стана през следващите години.
5. Средна заплата 250 лв = 125 долара.
6. Средна пенсия 130 лв = 65 долара.
7. Премахване на Шенгенската изилация и свободно пътуване из Европа.
8. Възстановени връзки със световните финансови институции – МВФ и СБ, както и с Европейската банка. В резултат нарастнало доверие на външния свят към България и рязко увеличаване на външните инвестиции.
9. Външен дълг на България – намален до 9,5 милиарда долара.
10. Прогонване на мутрите от живота на народа и държавата. Започва възстановяване на държавността и повишаване на обществената дисциплина.
11. България се превърна в локален фактор на Балканите при войната в Югославия, като бе защитен българския интерес както спрямо руските желания да преминат руски войски през наше въздушно пространство, така и спрямо американските предложения да бъдат вкарани в страната ни голям брой албански бежанци от Косово.
Днес Иван Костов отдавна не е в политиката и управлението му може и трябва да бъде разглеждано обективно, исторически и без излишни емоции, както и като се преценяват трезно фактите, а не налаганите от социалистите пропаганда за „разрушителната приватизация“ и други измислени грехове на едва второто дясно българско правителство за последния над половин век.
