САЩ далеч не са „шампионите“ по публични стрелби

Време за четене: 3 минути

Снимка: Kenny Luo, Unsplash


Многократно тиражираното твърдение, че САЩ са водещата страна по брой на публични стрелби е сред основните движещи сили на дебата в обществото им за контрола върху огнестрелните оръжия. Много от хората обясняват масовите стрелби с това, че голяма част от населението притежава оръжия, пишат в свой анализ за New York Post Джон Лот и Майкъл Вайсър*.

Нещото, за което сме убедени, е че има модел на масовите стрелби в тази страна, който няма паралел в друга страна.’’

Това бяха думите на президента Обама. За да подкрепи тази теза, администрацията му цитира дотогава още непубликувания доклад на криминолога Адам Ланкфорд.

Твърденията на Ланкфорд бяха щедро и напоително отразени от медиите по целия свят. Нещо повече, те още биват цитирани, включително в някои масови български медии. Твърдейки, че е събрал данни за всички масови стрелби от 1996 г. до 2012 г., Ланкфорд отдава на САЩ цели 31% от стрелбите в световен мащаб, въпреки че са само 5% от населението.

Това обаче дори не се доближава до реалността. Цялата тази история трябва бъде предупреждение за академичните злоупотреби и как доказателствата биват подбирани, за да отговарят на първоначалната идея. А идеята за академичност кара мнозина да не поставят под съмнение тезата.

Проучването на Ланкфорд съобщава, че в продължение на 47 години има 90 масови престрелки в САЩ и 202 в останалата част на света. Ланкфорд не е представил списък със стрелбите, нито дори броя на случаите по страна или година. Мнозина, сред които Джон Лот и Майкъл Вайсър, са поискали от Ланкфорд неговия списък само за да им бъде отказано. Той също отказва да предостави списък с източниците и езиците, които е ползвал, за да компилира случаите.

Тези пропуски са важни, тъй като изводите на Ланкфорд могат да бъдат оборени, ако той не е включил чуждестранните случаи заради недостатъчно отразяване и езиковата бариера.

Ланкфорд цитира доклад от 2012 г. на нюйоркската полиция, за който той твърди, че е „почти изчерпателен и обхваща последните десетилетия„. Също така твърди, че е допълвал информацията, следвайки „същия метод на събиране на информация, използван от полицията„. Но докладът на нюойркската полиция предупреждава, че собствените му проучватели „са ограничили техните интернет търсения до сайтове използващи английски, което създава силно отклонение при разследването на международни инциденти„, и така подценява бройката на чуждестранните масови стрелби.

Има ли проучването на Ланкфорд същия проблем?

Наскоро бе публикуван нов доклад от Центъра за предотвратяване на престъпленията (Crime Prevention Research Center), за който бяха събрани случаи, използвайки същата дефиниция на масова публична стрелба като използваната от Ланкфорд – стрелба на публично място, при която загиват четирима или повече души. Двете изследвания показват значителни разлики между картината, която описват:

Карта на броя убити с огнестрелно оръжие при масова публична стрелба. Подробните данни по страни, включително и самите случаи, са достъпни тук.
Карта на броя убити с огнестрелно оръжие при масова публична стрелба. Подробните данни по страни, включително и самите случаи, са достъпни тук.

Изследователите от Центъра за предотвратяване на престъпленията (ЦПП) не са открили достатъчно надежден начин, за да опишат случаите, при които четирима и повече души са били убити с огнестрелно оръжие при инцидент в Африка или в много други части на света през 60-те, 70-те, 80-те и дори 90-те години и това е причината новото проучване да се фокусира върху по-скорошен период между 1998 и 2012 г. от 47-те години, които Ланкфорд изследва.

Данните на Ланкфорд спестяват огромна част от чуждестранните случаи. Изследователите от ЦПП откриват 1423 случая извън САЩ. Наблюдавайки период от време едва една трета от този на Ланкфорд, те откриват 15 пъти повече случаи.

Дори когато използват възможно най-благосклонните към тезата на Ланкфорд условия, като например изключвайки всички случаи на бунтове или борба за територия, неговата оценка за дела на стрелбите в САЩ пада от 31% на 1,43% от световните. Те също така отговарят за 2,1% от убийствата и 2,88% от нападенията. Всички тези проценти са в пъти по-малко от процента на световното население, от което САЩ са 4,6%.

От 86 страни, в които има идентифицирани масови стрелби, САЩ е на 56-то място на глава на населението и на 61-во място по смъртност при престрелките. Норвегия, Финландия, Швейцария и Русия имат поне 45% повече смъртност в масовите престрелки от САЩ.

Когато данните на Ланкфорд бъдат ревизирани, отношението между притежание на оръжия от гражданите и масовите престрелки просто изчезва.

Таблицата на Ланкфорд вляво и таблицата на Crime Prevention Research Center показват къде стои САЩ в съотношението оръжия на глава на населението и брой масови убийства с огнестрелно оръжие.
Таблицата на Ланкфорд вляво и таблицата на Crime Prevention Research Center показват къде стои САЩ в съотношението оръжия на глава на населението и брой масови убийства с огнестрелно оръжие.

Нещо повече – въпреки че американските граждани са абсолютни световни шампиони по брой притежавани оръжия на глава от населението, масовите убийства са изключително концентрирани в няколко урбанизирани области на страната.

Вероятно е съвпадение, че в тези градове притежанието и носенето на оръжие на публични места са изключително ограничени.

Как е възможно това? Едната възможност за това е, че оръжията не само правят възможни масовите стрелби, но и позволяват на собствениците на оръжия да предотвратят такива инциденти. Другото е, че културата на притежание и употреба на оръжие, а не самата му липса, е по-голям фактор за стрелбите.

Медиите трябва да бъдат предпазливи за изследователи, които не дават възможност на други да разгледат техните данни. Най-малкото защото до момента данните показват, че страхът от въоръжени граждани е силно преувеличен.


* Джон Лот (John Lott) е президент на Crime Prevention Research Center. Майкъл Вайсър (Michael Weisser) е професор по история в Columbia University.

Сподели
Любомир Цанев
Любомир Цанев

Любомир Цанев е роден на 03.02.2000 г. Има дългогодишен опит в сферата на маркетинга, като кариерният му път започва като content writer в TrendyNews, продължава като маркетинг специалист в De Ondernemersschool, където отговаря за стратегиите и изпълнението за маркетинга и продажбите на англоезичния пазар на фирмата и понастоящем е мениджър маркетинг и продажби за ИИ бранда BUL-AI. Има интерес към икономиката, философията, психологията и иновациите в технологичния сектор, както и към историята, като е член на „Царско историческо общество“ към фонд „Цар Борис и Царица Иоанна“. В медията „Будна Варна“ е колумнист в категория „Технологии и иновации“.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *