Ако някога сте играли която и да е от игрите от изображението, знаете за какво говоря.
През 90-те и началото на 2000-те години в България още доминираха компютърните клубове, а хлапетата давахме и последните си джобни за „още половинка, шефе“, преди, след и по време на училище.
Компютърните клубове бяха задимени места, в които се пиеше и алкохол, вземаха се и наркотици, даже знам и за убийство в един такъв точно до 127-мо училище, в което учех. Тогава всички родители и учители порицаваха това занимание, но не всичко беше лошо. Компютърните клубове бяха мястото за социализация на младежта преди интернет и социалните мрежи да погълнат физическото общуване.
Компютърните игри имаха и доста позитивни страни. Освен забавление с връстници, някои от тях имаха и съвсем образователна роля.
Разбира се, някои компютърни игри като най-популярната в онези години Counter Strike или Worms си бяха чисто и стопроцентово забавление, с минимално допринасяне до някакви позитиви. Но пък ето пет много любими мои игри, които ще се опитам да аргументирам, че не са били просто загуба на време:
1. Age of Empires II
Age of Empires II е игра в жанра Real Time Strategy или стратегия в реално време и изглежда ето така:
Пусната още през далечната 1999 г. като продължение на хита от 1997, Age of Empires II започва скромно… с едва 13 цивилизации. После обаче явно разработчиците са си казали „айде още малко“ – и добавили още 5 в The Conquerors, още 5 в The Forgotten, още 4 тук, още 4 там… и така, докато стигнем до внушителните 44 цивилизации. Да, 44! Почти колкото роднини на една българска сватба.
Всяка цивилизация идва със собствени сгради, единици, технологии и дори гласове, защото няма как да е същото, ако селяните ти не звучат като истински хора, които са станали в 5 сутринта да секат дърва.
А удоволствието да играеш с българите? Безценно.
Строиш си крепост, пускаш конницата напред и гледаш как врагът изпада в паника, докато твоето его расте по-бързо от популационния лимит.
Кампанията те хвърля директно в исторически битки, с реалистични армии, карти и герои. Можеш да проследиш живота на велики личности и, без да се усетиш, научаваш повече история, отколкото от 40 минути в клас (и то без да ти звъни звънецът накрая).
Ако пък ти е скучно сам, мултиплейърът е там, за да ти напомни колко бързо може да загубиш, ако за 3 секунди се разсееш. Минаваш през четири епохи – от ранното Средновековие до Ренесанса, отключваш барут, компаси и всякакви неща, които карат врага да съжалява за решенията си.
Освен че е адски забавна, играта те учи да балансираш ресурси, да реагираш бързо и да вършиш 10 неща едновременно: умения, които по-късно ще използваш… например докато си на работа и едновременно пишеш в чат, пиеш кафе и се правиш, че работиш.
И най-важното, играта подобри английския на цяло едно поколение. Защото тогава нямаше преводи. И ако искаш да разбереш какво, по дяволите, прави Loom – учиш. Няма мърдане.
2. Empire Earth II
Empire Earth II е от онези бижута, които с времето малко сме позабравили. За разлика от Age of Empires, която и до днес се цъка масово, EE някак тихомълком изчезна от радара през последното десетилетие. И причината не е, че играта не струва – просто издателите ѝ не ѝ обръщат онова внимание, което Microsoft и до днес щедро излива върху AoE феновете.
Първата игра от серията включва цели 14 епохи, обхващащи около 500 000 години – от праисторическите хора с камъни и пръчки до далечното бъдеще с технологии, които звучат като научна фантастика.
Освен това играта предлага 21 нации от различни времена и кътчета на света. Кампанията включва 4 мисии, които те разхождат през ключови исторически моменти – от Древна Елада и Македония, през безкрайните войни между Англия и Франция (включително нормандските завоевания), до германците в Първата и Втората световна война. И за финал – един бонус сценарий от бъдещето, в който Русия решава, че светът ѝ принадлежи.
3. Command and Conquer: Red Alert 2 и продължението Yuri’s Revenge
C&C: Red Alert 2 също е стратегия в реално време, но този път забравяме за мечове и катапулти и скачаме директно във втората половина на XX век – сиреч Студената война… ама с лазери, психически войници и делфини и гигантски сепии. Да, точно така.
Играта е странен, но гениален микс – малко реална история, малко „ами ако беше станало така…“ и доста „чакай, това наистина ли току-що гръмна сателит с лазер от космоса?“.
История – Red Alert 2 ти показва как Студената война може много бързо да стане доста… топла. Има класическото противопоставяне между „Запада“ и комунистическия блок, но с лека промяна. Отборът на СССР е леко международен – вместо типичните източноевропейски държави, тук влизат Ирак, Либия и Куба.
За сметка на това САЩ си събират познатата компания – Франция, Германия, Великобритания, Южна Корея… все едно гледаш геополитически отборен турнир.
География – без да се усетиш, започваш да разпознаваш знамена и да знаеш къде се намират държавите. А и научаваш важни неща като това, че някои градове изглеждат много по-добре… преди да ги сринеш със супер оръжие.
Английски език и технологии – тук вече става сериозно. Ако не разбираш английски, просто натискаш копчета и се надяваш на най-доброто. Ако разбираш – вече си генерал. А ако си от по-любопитните, започваш да ровиш в .ini файловете, да променяш правила, да правиш танкове безсмъртни… и неусетно да влизаш в IT сферата. Реално, половината програмисти са тръгнали от „я да видя как да направя това оръжие по-OP“.
4. Rome: Total War
Rome: Total War и продължението ѝ Barbarian Invasion ни връщат назад във времето – чак в златните години на Римската република и империята, когато „дипломацията“ често се решава с легиони. Това е стратегия, която комбинира глобална карта (където мислиш като император) и епични битки в реално време (където вече се чувстваш като генерал… докато армията ти не избяга).
История – играта дава доста добра представа за възхода на Рим и сблъсъка му с други велики сили – Картаген, гърци, галски племена, траки, скити, германи и още куп народи, които или стават част от римската държава… или изчезват по неприятен начин. Другата интересна механика е съревнованието между трите римски фамилии – Юлии, Брутии, Сципиони, Сената на Рим SPQR и неминуемата гражданска война, която ще роди империята.
А Barbarian Invasion обръща нещата – тук вече Рим не е нападателят, а онзи, който се опитва да оцелее, докато варварите идват от всички посоки като непоканени гости на купон.
География – картата е буквално учебник по античен свят – Европа, Северна Африка, Близкия изток. Започваш да разпознаваш региони, градове и кой с кого граничи… особено когато някой съсед реши да ти прати армия „за поздрав“.
Геймплей и умения – тук вече не става само с кликане. Трябва да мислиш за икономика, политика, лоялност на генералите (защото, изненада – могат да те предадат), и тактика на бойното поле. А в Barbarian Invasion трудността скача – бунтове, упадък, нашествия… всичко, което може да се обърка, се обърква.
Бонус ефект – освен че ставаш експерт по „как да подредиш легиони“, започваш да научаваш и доста история, без изобщо да усетиш. И да, пак си упражняваш английския – защото ако не разбираш какво става, има голям шанс просто да изгубиш половин империя… за 5 хода.
5. Battlefield 1942
Battlefield 1942 е първата от цялата велика серия игри Battlefield. Играта те хвърля директно в хаоса на Втората световна война – без много обяснения, без много милост и с доста експлозии. Това не е стратегия, а чист екшън, където вместо да командваш армии, си просто един войник… който се опитва да оцелее поне повече от 30 секунди.
История – играта пресъздава ключови битки от Втората световна война – Нормандия, Сталинград, Северна Африка, Тихоокеанския фронт. Можеш да си на страната на Германия, Италия, Япония, САЩ, СССР, Великобритания, Франция. Не е учебник, но ти дава доста добра представа кой срещу кого се бие и колко бързо нещата могат да станат сериозни.
География – картите те разкарват из целия свят – от плажовете на Франция до пустините на Африка и островите в Тихия океан. Без да се усетиш, започваш да свързваш места с реални събития… и с това къде най-често те „снайпват“.
Геймплей и умения – тук вече става дума за реакции, ориентация и малко късмет. Караш танкове, летиш със самолети, управляваш кораби… или просто тичаш и се надяваш да не те видят първи. Играта те учи на екипна работа – защото сам срещу танк… няма много какво да направиш.
Бонус ефект – Battlefield 1942 беше една от игрите, които направиха мултиплейъра масово явление. И естествено – английският пак е там. Защото когато някой ти крещи „GO GO GO!“ в чата, бързо разбираш какво означава… дори и да не си учил много.
