Хляб и зрелища и търсенето на врага

Време за четене: 2 минути

Икономическата криза, чийто повод е пандемията на китайския коронавирус COVID-19, настъпва. Отляво и отдясно се чуват буквално всякакви идеи какво да се направи, като едно от предложенията в редица страни е за еднократно или краткосрочно раздаване на пари на гражданите. Няколко факта и размишления за тази идея за временен или постоянен Безусловен базов доход, което явно ще се опитат да ни набутат в настоящата криза в светлината на историята.

Panem et circenses или „хляб и зрелища“ е способ, с който всеки диктатор от Цезар насам успешно укрепва властта си посредством някаква форма на социални плащания към безработните маси. За да бъдат напълно подчинени същите тези маси следва да бъдат забавлявани безплатно и предвид отложеното световно първенство по футбол възможни алтернативни забавления са намиране на общ враг, който да служи като плашило, после на следващ, после нов и така до пълното атомизиране на обществото.

Първите, срещу които обществото беше насъскано (не)очаквано бяха християните. Това се случва от една страна защото липсват големи маси евреи, които традиционно са изкупителната жертва в подобни ситуации, а и населението с мюсюлманско изповедание по ред причини не никак търпи толкова критики. От друга страна християните са и онези, които роптаят срещу програмата на глобализацията, правата на малцинствата, хомосексуалистите, абортите, биха забелязали сюжета на програмата „Хляб и зрелища“ и още твърде много (не)удобни неща.

Безусловният базов доход е чудесен начин едно общество от свободно да се превърне в зависимо. Свободният човек се грижи за себе си и семейството си през труда си, а чакащият подаяния зависи от настроението и политическата програма на непознати хора.

Политическата система на модерния Запад в която съществува идеологическо „пакетиране“ на определени позиции създава риска да избираме между хляб и нарушаване на свободите ни или гладна смърт (при сведена до нефункциониране икономика) и отстояване на позиции.

Тоталитарните системи от ХХ век ни научиха, че подобна система не просто, че не работи, но и че участниците в нея се превръщат в излишно бреме, от което всесилната държава бързо се отървава под друг благовиден предлог. Хора, които се издържат от милостта на държавата не просто че не могат да бъдат свободни, не след дълго няма да могат да бъдат и живи.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.