Столицата на цар Петър I Преслав е голям средновековен град. Снимка: Петър Голийски
Отговорът е – не. Страната се развива възходящо икономически, облагодетелствана от ниските и натурални данъци, както личи от „Български анонимен апокриф“ от XII век. През Х век България все още контролира Трансилвания с нейните залежи от каменна сол и недоизгребани от римско време сребърни и златни мини, които са източникът на икономическата ѝ мощ, позволил на държавата да презастрои Плиска като каменен град и да построи кажи-речи от нулата великолепната столица Преслав.
През Х век България е и пълнокръвен участник в разрастващата се международна търговия по Дунава, както се разбира от „Повесть временных лет“.
Притежава и изградена административна машина с добре подготвени чиновници, за което съобщава мюсюлманинът ал-Бекри през XI век. През IX–X век тази ефективна администрация и строгото спазване на законите се оказват ключов фактор България да се превърне в притегателен център за съседни племена, които, както съобщава т.нар. Готски топарх около 1003 г., с охота се присъединявали към нея и доброволно ѝ се подчинявали.
Така че през Х век България, макар и не свръхсилата от времето на Симеон, е превъзходна европейска сила, не по-слаба от една Франция например. Обаче в този красив светъл пейзаж има и едно тъмно петно – армията на Петрова България. Ставала ли е за нещо при положение, че от 927 до 971 г. не успява да спечели нито една война и нито една битка?
Първата българска империя е военна, а не цивилна държава и е добре да осъзнаем този факт. Между 750 и 860 г. тя е почти постоянно на военна нога и не само удържа на страховития ромейски натиск и минава в контранастъпление, но и се превръща в сила, с която могъщите франки предпочитат да не се забъркват. Защо тогава армията на Петрова България се оказва толкова кекава и не успява да защити държавата от външни неприятели, което в края на краищата довежда и до рухването ѝ? Отговорът е, че Петровата, а и Симеоновата армия преди това, са армии в преход или трансформация. По-точно армии, които не успяват да извършат нужната трансформация.
През 820 г., при Омуртаг, България успешно отразява маджарската заплаха от североизток.
Седемдесет години по-късно българската армия е разпердушинена от маджарите и Симеон е принуден да наеме печенежки контингенти, за да се справи с маджарите. Защо печенежки? Защото в края на IX век печенегите имат военна система и тактика като маджарската. Която българите са изоставили/изгубили и военната им машина е настроена за противопоставяне на ромейския неприятел, но не е ефективна срещу бившите степни братовчеди.
По абсолютно същата причина армията на Петър се оказва безпомощна срещу маджарските нашествия през Х век. За разлика от България, Германия, която е непосредствено застрашена от маджарите, успява се адаптира бързо и в отговор на заплахата създава първата в Западна Европа тежка кавалерия, която смазва маджарите при река Лех през 955 г. Парадоксално, половин век по-късно вече уседналите в Панония маджари се виждат принудени в лицето на своя крал свети Ищван да се признаят за васал на папата с надеждата това да ги защити от тежката германска кавалерия, на която леките маджарски конни стрелци не можели да противостоят.
Същият проблем, тоест липсата на тежка конница (освен двойно по-малката ѝ численост), армията на Петрова България има и с Киевска Русия, която ѝ нанася смъртоносен удар през 969 г.
През IX–XI век Киевска Русия е най-голямата напаст в Източна Европа, държава-бандит, срещу която съседите ѝ се оказват практически безпомощни. Ядрото на армиите ѝ е съставено от скандинавци (викинги), мъже, които столетия са селектирани с една основна цел – да убиват.
За един период от 150 години русите търпят само 2 (словом две) сухопътни поражения, като и двете са срещу тежка и дори свръхтежка кавалерия. Едното е през 913 г. срещу хорезмийските наемници на служба при хазарите, а другото е против ромейските катафракти на Йоан Цимисхий през 970–971 г. По същото време България не разполага с тежка кавалерия, подобна на хорезмийската или на ранните германски рицари. Но изглежда че, съдейки по „Чудото на свети Георги с българина“, процесът на формирането ѝ е бил започнал още през последната четвърта на IX век.
Внимателният прочит на „Чудото“ показва, че към началото на управлението на Симеон в България вече има средно тежка конница, рекрутирана от заможното селско население. Уви, тя се оказва неефективна срещу българските врагове от Х век. Ала ако България разполагаше с достатъчно време, най-вероятно през XI век тази средна конница е щяла да прерасне в тежка кавалерия, способна да отрази всякакви руски и маджарски заплахи. За съжаление през Х век маджарите, русите и ромеите спипват Първата българска империя и нейната армия във фазата на незавършена военна трансформация и това предопределя гибелта ѝ.
