Античният логически парадокс „Крокодилът“ и кореспонденцията на Цар Симеон

Оригинална публикация The crocodile paradox (crocodile sophism) citied in a letter of Bulgarian Tzar Symeone ( Xth century)

Както е известно, кореспонденцията между цар Симеон и Лъв Магистър (Лъв Хиросфакт) включва 14 писма, от които три са Симеонови (срв. Кузнецов 1900; Златарски 1908; Дуйчев 1943; Извори 1961). Тези три писма са единствените епистоларни текстове, създадени лично от цар Симеон и запазени до днес., и те до голяма степен могат да хвърлят светлина върху начина, по който Симеон е водел своята кореспонденция.

В светлината на данни, получени от тях, могат да се тълкуват косвените свидетелства за преписката на Симеон, засвидетелствувани и в другата полемика с него: писмата на Николай Мистик до българския владетел съдържат ценни данни за съдържанието на несъхранените в тозе случай Симеонови писма (срв. Текстовете и коментара към тях у Златарски, 1).

Кореспонденцията е вид диалог между съвременници; такъв диалог се води в определен културен контекст. Един прочит след десет века (какъвто е случаят с кореспонденцията между Симеон и Лъв Магистър) може да бъде адекватен само относително, доколкото успява да възстанови културния контекст, в който се води диалогът.

В текста на първото Симеоново писмо съществува един тъмен момент, който е свързан с културна реминисценция и се обяснява единствено чрез един от известните в древността логически парадокси, интерпретиран от Симеон за целите на неговия отговор.

Този момент засяга условието, което Симеон поставя за освобождаването на византийските пленници и което само по себе си изглежда загадъчно: условието е да се разпознаят неговите намерения:

По-миналата година твоят цар се показа премного достоен за учудване, като ни съобщи за слънчевото затъмнение и времето му: той посочи не само месеца, седмицата и деня, часа и минутата, но също така и колко време ще трае това затъмнение. Казват, че той знае и много други неща за движението и хода на небесните тела. Ако това е истина, разбира се, той знае и за пленниците; и понеже знае, той би могъл да ти каже дали ние ще ги пуснем или ще ги задържим. И тъй, обади ни едно от двете и ако познаеш нашата скрита мисъл, то като награда както за предсказанието, тъй и за пратеничеството, Бог ни е свидетел, ще получиш пленниците.

(цит. По Извори, 1961, с.176)

Схемата на условието, което поставя Симеон (ще пуснне пленниците, ако познаят какво е решил да прави с тях) е изградена върху популярния в древността логически парадокс “крокодилът”. В съвременната логика на този парадокс обръща внимание още Ст. Клини: “В старата “дилема на крокодила” крокодил е откраднал дете.

Крокодилът обещава на бащата да върне детето, ако бащата познае дали крокодилът ще върне детето или не. Какво трябва да направи крокодилът, ако бащата каже, че крокодилът няма да му върне детето ?”(Клини, 1957, с. 42).

Както още сочи Клини, с приведения парадокс е свързана и една гатанка, спомената от Сервантес в “Дон Кихот”. Това е свидетелство за популярността на парадокса в културата на Западноевропейския Ренесанс. През античността парадоксът е изложен в Лукиановия диалог “Продажба на животни”, където Хризип плаши с него неизкушения във философията купувач:

Хризип: Внимавай сега. Имаш ли дете?

Купувачът: Защо?

Хризип: Ако, както си играе край реката, го види и го грабне крокодил, но обещае да ти го върне, ако отгатнеш какво е решил относно връщането на детето, какво ще кажеш, какво е решил?

Купувачът: Труден въпрос. Не зная какво да отговоря, за да го получа. Но, заклевам се в Зевс, отговори и ми спаси детето, докато крокодилът не го е глътнал.

(цит. по изданието Лукиан, 1971, с. 421)

Може да се добави, че логическият парадокс “крокодилът” е изложен още от известния историк на логиката К. Прантъл, който се е позовал и на две места у Диоген Лаертски (Прантъл 1855, с. 493).

Като се е запознал с писмото на Симеон, Лъв Магистър без съмнение е направил аналогията между Симеоновото условие и логическия парадокс “крокодилът”. В следващите си писма до Симеон той показва насоченост към античната логика и направо се позовава на Аристотел (Извори 1961, с. 178). Лъв Магистър не е можел да отговори като “купувачът” от диалога на Лукиан “Труден въпрос, не зная какво да направя, за да ги получа”. Отговорът му показва, че той е решил да използва двусмислен израз, който да може да се разчете и като отрицание, и като утвърждение.

Симеон обаче не е бил разположен да откликне на подобни търсения на отговор на неразрешимия логически парадокс. Дал веднъж да се разбере, че той вижда себе си в позицията на “крокодила”, той в следващите си писма препотвърждава своята позиция.

Използването на логическия парадокс “крокодилът” в кореспонденцията на цар Симеон не е само любопитен факт. Той хвърля директна светлина върху личността на българския цар, който ни се представя като изтънчен познавач на античната логика и който – без да се колебае – иронизира византийската ученост в кореспонденцията си с човек, смятан от мнозина за най-образованата личност на своето време.

ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ

Дуйчев 1943: Ив. Дуйчев. Из старата българска книжнина, І, София, 1943.

Златарски 1908: В. Н. Златарски. Известията за българите в хрониката на

Симеона Метафраста и Логотета, СбНУ, ХХІV, 1908

Извори 1961: Гръцки извори за българската история. Т. ІV. София, 1961.

Клини 1957: Ст. Клини. Введение в метаматематику (пер. с англ.). Москва, 1957.

Кузнецов 1900: И. Кузнецов. Писмата на Лъва Магистра и Романа Лакапина – СбНУ ХVІ и ХVІІ, София, 1900.

Лукиан 1971: Лукиан.Диалози (прев. от старогръцки). София, 1971.

Прантъл 1855: C. Prantl. Geschichte der Logik in Abendlande. Erster Bund, Berlin, 1957 (Photomechdnischer Nachdruk der Ausgabe von 1855)