Фани Попова-Мутафова
„Защо този, който събира най-светлите качества на племето, този, който е белязан да води към успех съдбините му – винаги трябва да падне задушен от клеветата, завистта и омразата на близките, своите люде?“
Така завършва „Солунският чудотворец“ на Фани Попова-Мутафова. Като ек през времето тази част ще остане да звучи над нашето българско „племе“.
Съвременен проблем в литературните програми е липсата на автори като Фани Попова-Мутафова и Яна Язова, а за тяхна сметка слагането на крадци като Николай Хайтов. Така младото поколение остава с впечатлението за малкия брой български прозаици, като то познава предимно Иван Вазов.
Това явление е вследствие на дългото управление на комунистите, които буквално или преносно убиват хората, които изпъкват в обществото. За да преборим забравата и да покажем, че помним, днес ще ви разкажем за Фани Попова-Мутафова.
Фани Попов-Мутафова е родена на 16 октомври 1902 г. в Селви – така нарича Севлиево, със средновековното му име. Тя израства в семейство на офицера Добри Петков, който е и преподавател във Военното училище. Фани още като дете има възможността да обиколи Европа – в частност Франция и Италия. Тя споделя, че още преди да тръгне на забавачница се научава да чете на италиански.
В гимназията среща чаровния Чардаш – Чавдар Мутафов. По това време той изнася сказки за модернистичната литература с прожекционен апарат. Съвременниците му го определят като един от най-интелигентните сказчици. Любовта между двамата е посрещната с насмешка от пресата, която намеква за Фани като „някаква с осмокласнишки ум“.
През 1922 г. след завършването си Фани се жени за Чавдар и двамата заминават за Мюнхен, където Фани учи музика, а Чавдар архитектура.
През този период (1922-1925 г.) младата авторка се среща с редица български личности, които оставят ярка диря в културната история – Райко Алексиев, Николай Лилиев, Константин Щъркелов и др.
Чавдар запознава Фани с Гео Милев, като я представя като Малката маркиза. Писателката с голям интерес слуша разговора между Чавдар и Гео, които говорят за Шагал, Пикасо и др. През 1925 г. пътищата им се разделят, когато повторно двойката заминава за Германия, а Гео Милев е убит. В Мюнхен се ражда и синът им Добри Мутафов.
В периода 1925-1927 г. Фани Попова-Мутафова е член на литературния кръг „Стрелец“, а година по-рано е и нейният дебют. Чавдар Мутафов е неумолим неин критик, като това подготвя младата писателка за бъдещите читатели и литературни критици.
Най-пъстрият творчески период на Фани са 30-те години. След като младата двойка се връща обратно в България, Чавдар остава без работа и това стимулира Фани да започне засилена дейност по тетралогията за Асеновци. В тези книги Фани съживява личностите на Петър, Асен, Калоян, Иван Асен II и много други. В царството няма къща, в която да няма поне един роман на писателката.
През 1939 г., когато България си връща Добруджа, Фани Попова-Мутафова е увлечена от национал-социалистическите идеи. Тя започва да пише за жената и нейното място в обществото. Също така величае Хитлер. Тук може да се открие сходство с норвежкия писател Кнут Хамсун, носител на Нобеловата награда, който също е привърженик на нацизма в Германия.
След 9 септември 1944 г. Фани е осъдена на 7 години строг тъмничен затвор и 10 хиляди лева глоба за „антиболшевизъм“, „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“.
За терора, на който е подложена, разбираме от нейна съкилийничка. Добрина Добрева описва мизерията първо на следствието, където са набутани няколко жени в една малка стая. Преди да бъдат хвърлени вътре, те биват питани често за неща, които не знаят, докато са насилвани от новодошлите на власт. Посреднощ жените са викани на разпит, след който се връщали целите посинени. След следствието Фани е преместена в затвора, където лежи няколко месеца.
Новата власт смачква смелата писателка. Тя е наблюдавана изкъсо, романите ѝ биват редактират, като отпадат цели глави. Забранено е дори на сина ѝ да следва в университет, а за да се стопли, гори книгите си. Налага ѝ се да дава трудовете си на доближени до властта некомпетентни автори, които ги издават с имената си отгоре.
Последната „радост“ на Фани Попова-Мутафова е работата ѝ с Павел Павлов – български театрален режисьор и писател. Те поставят на сцената на Сълза и смях „Солунският чудотворец“, като представлението има голям успех.
В края на житейския си път Фани е оставена да агонизира в държавна болница с още 20 човека. Нейният жизнен път трябва да служи за пример на какво е способна диктатурата и защо трябва да бягаме от нея.
