Нито една партия и политическа сила не е рушила толкова паметници, храмове, църкви, манастири, сгради, колкото БКП и комунистите.
Когато се заговори, че съветските и комунистически паметници е задължително да бъдат демонтирани, свалени, унищожени и заменени с български такива, винаги се намира по някой, който да ги защити с аргумента „това е история“. Историята, безспорно трябва да се пази, но и да се познава.
След насилствената смяна на властта на 9 септември 1944 г. започва процес на физическо унищожаване на елита на Царство България и на заличаване на историческата памет за него под формата на унищожаване на редица паметници. И ако за някои от тях, като Мемориала на I и VI пехотен полк имаме частични успехи по възстановяването им, за много паметници няма снимки, документи, а даже и спомени – и така те са безнадеждно изличени.
Но не само паметниците са били враг на комунистите, а и християнството и по-точно православието.
Тук ще си позволя да споделя един непълен списък с църкви и манастири, унищожени от БКП под благовидни предлози или директно и грубо.
– църквата „Свети Спас“ или „Възнесение Господне“ е православен български средновековен храм, чиито останки днес са в центъра на българската столица София, до пл. „Св. Неделя“ в сутерена на „Булбанк“.
На 30 март 1944 година храмът е бомбардиран и полуразрушен при англо-американска бомбардировка над София. В оцелялата старинна половина продължава да се извършва богослужение до началото на строежа на бившата Външнотърговска банка (днес Булбанк), в началото на 1980-те години, когато е унищожена и оцелялата част. Запазен е само старият храм, който обаче е заключен и не е достъпен за граждани, туристи и поклонници заради близостта до трезора на банката.
– църквата „Света Богородица“ в с. Яна (Софийско), строена през Х в. и разрушена от комунистите през 1948 г.
– Черквата-паметник „Свети Илия“ е построена с дарения от цяла България за 50-годишнината от победата в Сръбско-българската война.
Проектът за унищожената църква е заимстван от храм-паметника „Св. Александър Невски“ и е строена непосредствено след него. След 1944 г. храм-паметникът дълго време не се поддържа и е подложен на разруха, като в крайна сметка от него остават само входът и 2 купола. Черквата е окончатолно срутена през 1965 г. и руините стоят през следващите 20-на години. Кметският наместник на село Гургулят Филип Герасимов през 2012 г. казва за онова време: „Комунистите не я искаха и хвърляха бомби, за да я съборят. На един даже му е откъсната ръката от експлозия. Беше много красива черква.“
На нейно място от Народната Република през 1985 г. издигат Пантеона „Майка България“, който е много красив и също пази паметта за българската победа над сърбите, но в неутрален, национален и не-християнски вид, не зачитайки волята на българите да почетат именно с църква. За щастие, в наше време има нов храм със същото име в село Гургулят.
– старинният възрожденски храм „Св. Неделя“, наричан още „Огняна“ или „Топла“, намиращ се в центъра на гр. Стрелча, разрушен през 1969 г.
– църквата „Св. Николай“ в с. Железна, община Чипровци, разрушена през 1944 г. по време на „революционния подем и ентусиазъм“
– манастирът „Св. Йоан Предтеча“ в гр. Ахтопол, системно поругаван и оскверняван след 9.IX.1944 г., напълно разрушен в средата на 60-те години
– Габровският девически манастир „Св. Благовещение“, разрушен до основи през 1959 г.
– църквата „Вси Светии“ в Русе, разрушена през 1975 г.
На 12 януари 1965 г. храмът е предаден на Градския съвет, а целият му инвентар е демонтиран и пренесен в църквата „Св. Троица“. На 16 април 1975 г. са извадени и пренесени костите на тримата доростоло-червенски митрополити, погребани във „Всех Святих“. Полагат ги в „Св. Троица“.
На 28 февруари 1978 г., по повод 100-годишнината от Освобождението на България, е открит Пантеонът на Възрожденците в Русе. Той е построен на мястото на разрушения храм „Всех Святих“. Лично първият секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков присъства на откриването. За щастие, през 2017 г. църквата е построена наново.
– църквата „Рождество Богородично“ в с. Голям извор, Хасковско, разрушена през 1981 г.
– параклисът „Въздвижение на Светия Кръст Господен“ в кв. Младост, София, разрушен през 1970 г. В продължение на десетилетия така Младост остава без нито една действаща църква, което ще бъде поправено едва през 2013 г. с откриването на храма „Рождество Христово“.
– църквата „Св. Димитър“ в с. Пастух, Кюстендилско, разрушена след 1944 г. Местен комунистически лидер използва камъните от храма, за да си построи къща…
– Горнобанският манастир „Св. св. Кирил и Методий“, който е част от Софийската Света Гора, е превърнат в казарма през 1945 г.
– Манастирът „Св. Марина“ край с. Каран Върбовка, Русенско, е превърнат в пионерски лагер
– Раковишкият манастир „Света Троица“, Видинско, също е превърнат в казарма, застава на гранични войски
– През 1953 г. уж заради строежа на яз. Студена до Перник е взривена църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в с. Попово.
– Софийската духовна семинария е превърната в Дворец на пионерите.
Чак след опразването на семнарските сгради, използвани от XI военна болница, а после и от щаба на Съветската армия, всички класове са събрани и учебните занятия започват през ноември 1947 г. в собствената сграда на Семинарията в София. През септември 1950 т. обаче отново са прекъснати: Софийската духовна семинария се слива с Пловдивската. Обединени под името Софийска духовна семинария, двете духовни училища са преместени на гара Черепиш, защото междувременно с правителствено решение сградите на Софийската духовна семинария са предоставени за Дворец па пионерите и се ползват за такъв чак до 1990 г. Само храмът продължава да функционира като енорийски и затова е отделен от комплекса – сгради с желязна ограда и самостоятелен вход.
Открадната сграда е върната на Семинарията след Министерско постановление през 1990 година.
И още много конкретни примери има за неуважението на БКП към православието, християнството и българските традиции. Днес е особено важно да помним какво точно са правили, кога и как и да не допускаме лицемерно и двулично отношение от тези хора.
За четене
Българската православна църква и паметта за мъчениците и изповедниците на вярата, пострадали от комунистическия режим, Борис Маринов, Двери.бг
Какво ли е усещането да си демократ в САЩ?