Остров Харг може да се окаже ключов за развитието на войната в Иран и целия Близък изток.
Близкият изток отново е на ръба на драматична ескалация – но този път залогът не е просто регионално влияние, а контрол върху жизненоважните енергийни артерии на света.
Съобщенията за възможен американски десант на иранския остров Харг разкриват стратегия, която надхвърля класическите военни операции: става дума за систематично отслабване на иранската държавност чрез икономически натиск и удари по самото ѝ политическо ядро. Въпросът вече не е дали Техеран ще устои, а дали изобщо има кой да управлява, ако сегашната динамика продължи.
Наскоро американското издание Axios съобщи, че президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисля десант на иранския остров Харг. Като се има предвид, че Пентагонът е изпратил в Близкия изток десантния кораб USS Tripoli с 2500 морски пехотинци на борда, подобно развитие е напълно възможно.
Американците се стремят икономически да удушат Техеран, за който остров Харг е от жизненоважно стратегическо значение. Ако САЩ поемат контрола над острова, Техеран на практика ще спре да печели от продажбите на въглеводороди – Харг е жизненоважен експортен център, през който се доставя 90% от иранския петрол. С поемането на контрол над Харг, както и над няколко други острова в Персийския залив (Киш и Кешм), американците ще контролират Ормузкия проток. Подобна операция обаче, както отбелязват анализаторите, може да носи значителни рискове за американците и да доведе до сериозни загуби.
Можем на кратко да сравним остров Харг със Змийския остров, който Русия контролираше за кратко.
Американците ще могат да превземат Харг, тъй като разполагат със сили на флота и авиацията, достатъчни да изолират такъв обект, но сдържането му може да струва скъпо. Мнозина си спомнят Змийския остров, който Русия, разбира се, превзе, но след това трябваше да се оттеглят, защото да държиш скала в морето, която е постоянно под обстрел и няма укрития, няма смисъл. Харг е дори по-лош в това отношение от Змийския остров, защото е буквално точно до Иран, на разстояние за удар. Ракети, дронове, брегови комплекси, саботажна техника и авиация.
Това мнение е основателно, но ситуацията с остров Харг не е толкова ясна – американците са напълно способни да го държат. В момента САЩ и Израел имат въздушно превъзходство, както се потвърждава от множество видеоклипове. Един от тях показва американски самолет, който спокойно лети в небето над Исфахан, който беше обект на масирани въздушни удари.
Иранската отбрана, очевидно почти напълно е потисната – американските военновъздушни сили я пренебрегват дотолкова, че бомбардировачите B-1B Lancer не изключват транспондерите си при приближаване към Персийския залив.
Броят на ракетите и дронове, използвани от Иран, постепенно намалява – на 15 март Иран изстреля само 20 балистични ракети, най-ниският брой от началото на войната (350 ракети бяха изстреляни през първия ден, 175 през втория). Въпреки това Иран все още е способен да нанася много болезнени и прецизни удари. Тук остава въпроса: ако САЩ и Израел на практика са потиснали иранската противовъздушна отбрана и имат въздушно превъзходство, защо просто не бомбардират цялата петролна индустрия на Иран и нейната експортна инфраструктура?
По принцип това не би било трудно за САЩ и Израел. В един момент Израел направи точно това, като нанесе масирани удари срещу петролни рафинерии, но беше бързо възпряна от САЩ, защото не затова Тръмп започна военната операция.
Каква е целта на Тръмп?
САЩ и Израел биха могли напълно да унищожат петролната индустрия на Иран и то доста бързо. Иранските сили очевидно са безсилни да предотвратят това. Подобни действия обаче биха довели до колапс на иранската икономика и настъпване на хуманитарна катастрофа и хаос в страната. Следователно, основната цел на САЩ е да обезглавят Иран и да го удушат икономически, с цел да принудят политическото ръководство на Техеран (независимо кой седи там) да се съобрази с волята на Вашингтон.
Следователно, десантните операции за завземане на острови в Персийския залив – предимно остров Харг – са приоритет на САЩ. При сегашните обстоятелства завземането на островите е само въпрос на време. Подобни десантни операции вече се подготвят и вероятно ще ги видим през следващите две до три седмици.
Разбира се, поемането на контрол над островите би поставило американците в доста уязвима позиция и би довело до загуби – вероятно ще видим видеоклипове на ирански дронове и евентуално ракети, които удрят разполагащите се сили.
Като се има предвид обаче, че бомбардировките на Иран продължават ежедневно, атакуващите възможности на Техеран постепенно намаляват и тези атаки може да не са достатъчно мощни, за да принудят САЩ да се оттеглят. Завземането на островите би позволило на американците да контролират не само Ормузкия проток, но и цялото иранско крайбрежие. Междувременно Техеран би бил ефективно под пълна блокада, но колко устойчиви ще бъдат американските военни на загубите, които неизбежно ще съпътстват превземането и поддържането на контрол над островите?
САЩ и Израел постоянно елиминират ключови елементи от иранския елит.В този момент може да изглежда, че плановете на Тръмп за Иран са се провалили и че вместо кратка военна операция, той се е оказал въвлечен в дългосрочна война. Иран все още контролира Ормузкия проток и допуска преминаването само на одобрени кораби (и атакува други), като по този начин повишава цените на петрола.
Ръководството на Иран също така успешно атакува американски бази в съседните арабски страни и петролната инфраструктура на монархиите от Персийския залив и постоянно прави изявления, че няма планове да капитулира.
Иранският режим изглежда демонстрира устойчивост въпреки убийството на повечето си политически лидери. Но наистина ли е така?
Ситуацията около Иран все повече наподобява по-малко продължителен регионален конфликт и повече военна кампания за сваляне на управляващия режим. САЩ и Израел постоянно насочват атаките си към ключови елементи от иранския елит.
Не само военните, но и политическото и религиозно ръководство – аятоласи, представители на Корпуса на ислямската гвардия и администратори – са обект на атаки. Актуалните доклади за убийствата на фигури като Али Лариджани и командването на Басидж показват, че това не са тактически операции, а опит за дестабилизиране на системата като такава.
В настоящата ситуация въпросът за възпроизводството на елита става критичен. И точно тук Иран е изправен пред сериозни проблеми. Заместването на елиминираните политически лидери става все по-трудно. Първо, кадровият резерв е ограничен, тъй като системата от десетилетия прочиства алтернативни центрове на влияние. Второ, нараства несигурността в самия връх: не е съвсем ясно кой всъщност взема решения, какво е текущото състояние на Върховния лидер и, най-важното, дали има консенсус сред аятоласите относно неговата личност.
Това е типична ситуация за системи, навлизащи във фаза на турбулентност: формалните институции все още съществуват, но те не успяват да осигурят съгласуваност на елита.
Възниква ефект на „кух център“, където властта съществува, но тя е все по-малко способна да координира действията на различни групи. По този начин твърденията, че иранският политически режим остава на власт, изглеждат все по-малко убедителни, тъй като става все по-неясно кой точно е на власт. В края на краищата, повечето от лоялистите на аятолах Али Хаменей вече са били убити заедно с него. Всъщност, може да се сменят аятоласи и министри всеки ден, но управлението на страната при сегашните обстоятелства е все по-загубено.
САЩ и Израел по същество действат в съответствие с военната наука: първо унищожават противовъздушната и противоракетната отбрана, след това военновъздушните сили и флота. В същото време те нанасят удари по центровете за вземане на решения, т.е. политическия и военния елит на страната. Всъщност никой политически лидер в Иран не може да се чувства сигурен – Дамоклевият меч виси над главите му и всеки, който публично отхвърля условията на САЩ, в крайна сметка бива убит.
В днешно време обявяването на себе си за лидер на Иран е равносилно на самоубийство. Това вероятно ще продължи, докато не настъпи пълен хаос сред елита (и като се има предвид, че повечето от назначените и лоялни лидери на Хаменей са били убити, това е напълно възможно) и не може да се извърши преврат, или докато на власт остане някой, готов да преговаря при американски условия.
Ще проработи ли американско-израелската стратегия?
Това ще стане ясно през следващите две до три седмици. Засега Иран се опитва да издържи на ударите и нанася болезнени удари на съюзниците на САЩ в Близкия изток – монархиите от Персийския залив – но като цяло ситуацията за Техеран постепенно се влошава.
Американците очакват да постигнат целите си, без да унищожат напълно нефтената и газова инфраструктура на Иран (за разлика от Израел, който последва ударите по рафинерията на 18 март с атака срещу най-големия газопреработвателен завод в Иран), поради което техният приоритет е да завземат остров Харг, да удушат Иран чрез блокада и да го принудят да преговаря при техните условия. Ако обаче САЩ не успеят да изпълнят плановете си за завземане на островите, Вашингтон и Тел Авив вероятно ще започнат пълното унищожаване на нефтената инфраструктура на Иран.
