Персийският залив и Ормузкият проток, 3D визуализация. Източник: Planet Volumes, Unsplash
На фона на нарастващото напрежение около войната между Съединените щати, Израел и Иран, новите търкания между Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства остават на заден план.
Това обаче не е първият подобен случай и със сигурност няма да е последният. В настоящата ситуация тези разногласия придобиват значително значение както за Иран, така и за Съединените щати и техните съюзници. Те са фактор и за Русия, която изпитва все по-големи трудности с износа на петрол заради западните санкции.
Саудитска Арабия и ОАЕ: сътрудничество, съперничество и проблемът Йемен
Отношенията между Саудитска Арабия и ОАЕ рядко са били напълно безоблачни. В исторически план съществуват териториални и династични противоречия, но по-важното е, че двете държави действат изключително прагматично. Когато интересите им съвпадат, те работят заедно; когато се разминават — се превръщат в конкуренти.
Сериозно влошаване на отношенията настъпи по време на конфликта в Йемен през 2018–2019 г. За Саудитска Арабия контролът върху Северен Йемен беше въпрос на сигурност. За ОАЕ обаче участието в коалицията срещу хутите имаше по-конкретни цели: влияние в Южен Йемен, контрол над пристанището Аден и стратегическия остров Сокотра.
Йеменските хути, които често се представят като идеологически противници на Запада и Израел, всъщност са много по-сложен политико-военен феномен. В различни моменти те са били използвани както от Иран, така и косвено от други регионални играчи. Независимо от това, те остават сериозна военна сила на терен.
Коалицията, водена от Саудитска Арабия и подкрепена от ОАЕ, изразходва огромни ресурси за борба с хутите – включително чрез въоръжаване на местни и чуждестранни формирования. Въпреки това не успя да превземе нито столицата Сана, нито ключовото пристанище Ходейда.
След като ОАЕ укрепиха позициите си в Аден и Сокотра, те постепенно се дистанцираха от конфликта, преценявайки че по-нататъшните разходи са неоправдани. Междувременно Вашингтон се стремеше да предотврати ескалация между съюзниците си, защото подобен конфликт би подкопал идеята за по-широк стратегически блок между Индия, арабските държави и Израел.
Конкуренция въпреки съюзничеството
Въпреки периодичните конфликти, Саудитска Арабия и ОАЕ често действат заедно – например при дипломатическата изолация на Катар, когато се появиха обвинения за финансови връзки между Доха и Иран.
Но зад тази тактическа координация стои дълбоко стратегическо съперничество. И двете държави са силно зависими от петрола и едновременно се опитват да изградят нови високотехнологични икономически центрове, които да диверсифицират икономиките им.
Това означава пряка конкуренция за инвестиции, технологии и глобално влияние.
ОАЕ бяха сред първите арабски държави, които подписаха споразуменията за нормализиране на отношенията с Израел и активно се включиха в икономически проекти между Индия, Близкия изток и Запада. Саудитска Арабия пък развива амбициозната програма „Визия 2030“, в която участват технологични партньори от Япония, Тайван и Сингапур.
Йемен – нов източник на напрежение
Въпреки че южните части на Йемен трябваше на практика да попаднат под влияние на Абу Даби, реалността се оказа по-сложна. Саудитска Арабия започна да се противопоставя на разширяването на влиянието на ОАЕ в богатата на ресурси провинция Хадрамаут.
Това доведе до разделение сред южнойеменските политически сили: едни се ориентират към Рияд, други към Абу Даби. Възможността за нови конфликти и дори за възраждане на идеята за независим Южен Йемен отново се появи.
За хутите тази ситуация е изгодна, защото отслабва техните противници.
Проблемът за САЩ и Израел
За Съединените щати и Израел основната стратегическа цел в региона остава ограничаването на Иран. За да бъде успешна подобна стратегия, Вашингтон се нуждае поне от неутралитет, ако не и от активна подкрепа от арабските монархии.
Но тук се появява ключовото противоречие.
Арабските държави формално възприемат Иран като регионален съперник. В същото време санкциите срещу Техеран ограничават износа на ирански петрол и така поддържат по-високи цени на световните пазари – нещо изгодно за страните производителки в Персийския залив.
От икономическа гледна точка за тях би било неблагоприятно Иран внезапно да се върне на световния енергиен пазар без ограничения. Огромните ирански резерви от нефт и газ биха увеличили предлагането и биха намалили печалбите на конкурентите му.
Затова арабските държави подкрепят ограничаването на иранското влияние, но не са склонни към открита война.
Рискът от „тиха неутралност“
За САЩ и Израел най-големият проблем не е откритата опозиция, а възможната пасивна позиция на някои регионални играчи.
Ако някоя държава в Персийския залив реши да „затвори очи“, Иран може да получи нови канали за финансови операции, търговия или логистика.
В тази сложна среда дипломатическата стратегия на Вашингтон се стреми да поддържа баланс – да запази партньорството с арабските монархии и едновременно да укрепва регионалната коалиция, която подкрепя Израел и сдържането на Иран.
Предизвикателствата пред Русия
Разногласията между страните от Персийския залив създават и дилеми за Русия. Москва поддържа отношения както със Саудитска Арабия, така и с ОАЕ – както в енергийния сектор, така и във финансовите канали.
В същото време Русия има стратегическо партньорство с Иран и не би желала военна операция срещу него.
Това поставя Кремъл в сложна позиция: той не може да загуби Иран като партньор, но също така не желае да се конфронтира със страните от Персийския залив.
Перспективите пред конфликта
В момента политическата система на Иран е под най-сериозния натиск от десетилетия насам.
Ръководството в Техеран се стреми да поддържа баланс между твърдата конфронтация със САЩ и Израел и възможността за бъдещи преговори със Запада. Вътрешната структура на властта е изградена така, че дори при силен външен натиск държавата да запази управляемостта си.
За съюзниците на Вашингтон ключовата задача остава да предотвратят разширяването на конфликта и същевременно да ограничат възможностите на Иран да използва регионални съюзници като хутите или други прокси сили.
