Боб Марли спря гражданска война с музиката си

Време за четене: 5 минути

Боб Марли и фенове. Снимка: Bill Fairs, Unsplash

Ако някога сте слушали реге, но не сте посещавали малкия карибски остров Ямайка откъдето произлиза тази музика, причината е в Боб Марли.

Изключително известен извън родината си през 60 и 70-те години на миналия век, той е и един от буквално единиците музиканти, които могат да се похвалят с огромен дипломатически успех – успява да предотврати гражданска война в родината си благодарение на музиката и популярността си.

В средата на 70-те години на миналия век в Ямайка се разразява гражданска война.

Карибският остров изпитва сериозни икономически трудности, а градските размирици и политическото съперничество отнемат живота на множество ямайци.

Част от проблемите, с които се сблъскваше страната, макар и със сигурност не всички, могат да се припишат на политическия избор на Майкъл Манли, лидер на лявата Народна национална партия (ННП), подкрепяна от СССР и Куба.

Когато Манли става министър-председател през 1972 г., той заема твърда антикапиталистическа позиция, с което разгневява не само богатите ямайци и инвеститорите, но и САЩ. Всъщност Манли направи много неща, които влошават отношенията с Вашингтон: подкрепя независимостта на Пуерто Рико, завързва близки отношения с Куба и ограничава износа и търговията в опит за налагане на „справедливи“ политики.

Разглеждайки Ямайка като част от своята сфера на влияние и в опит да пресече разширението на комунистическата експанзия в региона, Вашингтон и по-специално ЦРУ започват икономическа война срещу новото правителство, или „натискат икономиката“, както го описва самият Манли.

Заради тези действия много ямайски и чуждестранни инвеститори напускат страната.

Налице е все по-голям недостиг на стоки, а повече от 750 души загиват вследствие на терористични актове, подкрепяни от ЦРУ. Вместо удобният за СССР и Куба Манли, САЩ е искала да постави на власт опозиционния лидер Едуард Сига от консервативната Ямайска лейбъристка партия (ЯЛП).

Но нито Манли, нито Сига водят честна политическа битка, а типично за региона прибягват до все по-мръсни методи. И двете партии наемат банди от улични бойци от гетата, за да ликвидират опозицията и най-силните ѝ привърженици, без да бъдат в униформи и така да злепоставят идеите си – тактика, която и до днес е популярна.

При последвалата ескалация на политическото напрежение малцина жители на острова са пощадени. Дори световни знаменитости като Боб Марли не успяват да избегнат смъртните заплахи.

Марли е трябвало да участва на концерта „Усмивка на Ямайка“ на 5 декември 1976 г.

Концертът обаче е одобрен от културния отдел на правителството на ННП. По този начин десните членове на ЯЛП смятат, че Марли подкрепя левите ННП в предстоящите избори. Един ден преди концерта срещу Марли е извършено покушение в дома му. При стрелбата той е ранен в ръката и гърдите и се страхува за живота си, но Марли решава да продължи концерта. Веднага след края на концерта той незабавно напуска острова за 18 месеца и се пренася в САЩ. Ямайка вече не е безопасна за реге звездата.

Ситуацията в Ямайка се влошава. Улични лидери като Бъки Маршал и Клоди Масоп изпълняват ролята на говорители между бедните хора в гетата и политическите лидери. Тези водачи придобиват огромна известност. През 1978 г. стрелците от ННП планират убийство на 14 членове на банди на ЯЛП, в резултат на което загиват 5 души. В този момент самите въоръжени лица се опасяват, че ситуацията е отишла твърде далеч и започват преговори за примирие.

Идеята за мирен концерт е издигната от двамата паравоенни Маршал и Масоп.

Този концерт е организиран от лидерите на бандите на Маршал и Масоп, които са създали т.нар. Комитет за мир и заявяват, че целта им е да съберат пари за подобряване на условията за живот в гетата в Кингстън чрез строителство на нови сгради.

Публиката е разделена на секции с надписи „сплотеност“, „любов“ и „мир“ (секцията „мир“ е с най-скъпите билети), а правителството осигурява широка полицейска и военна помощ, за да спре всякакви проблеми. Дори бива забранена продажбата на портокали на стадиона, тъй като те се смятат за потенциално оръжие срещу високопоставените гости.

Регето е станало много популярно в Ямайка благодарение на успехите извън страната на звезди като Боб Марли и Питър Тош. Музиката изглежда е най-доброто средство за обединяване на хората.

Самият Масоп лети до Лондон, за да убеди Боб Марли да свири на концерта за мир. Първоначално Боб не желае, но в крайна сметка се съгласява да се върне в Ямайка за събитието. Боб Марли издава и албума Kaya с песни за любовта и мира, който съвпада с концерта за мир. Събитието ще се проведе на 22 април 1978 г. – важен ден, тъй като на него се навършват 12 години от посещението на етиопския лидер и пророк за растафарианската вяра Хайле Селасие в Ямайка. Световната преса не се отнася съвсем ласкаво към концерта: той дори е наречен презрително „Уудсток на третия свят“.

Концертът „One Love Peace“, който се провежда на открития Национален стадион в Кингстън, столицата на Ямайка, е най-дългият и най-политическият реге концерт, организиран някога.

Той започва в 17:00 ч. и завършва в ранните часове на следващата сутрин, когато министър-председателят Майкъл Манли и лидерът на опозицията Едуард Сига прегръщат двама известни лидери и дотогава съперничещи си лидери на банди – Бъки Маршал и Клод Масоп. След това двамата политически лидери се ръкуват с Боб Марли в емоционална сцена, която изглежда още по-странна заради виещите се облаци дим марихуана, осигурени от наблюдаващите растафарианци.

Концертът събира 32 000 души, които са нетърпеливи да видят завръщането на Боб Марли. Носят се слухове, че Боб ще свири заедно със старите членове на групата си Питър Тош и Бъни Уейлър. Бъни обаче бойкотира събитието, а Питър Тош решава да се яви със собствената си група.

Като се има предвид ситуацията, Концертът на мира бил забележително леко събитие. Тълпата била информирана, че Мик Джагър и чуждестранната преса присъстват и ги наблюдават, а от страна на раста постоянно се чуват скандирания „мир“. От своя страна политиците и силите за сигурност отказват да се разгневят публично нито от откровените коментари на музикантите, нито от откритото пушене на марихуана от страна на растафарианците.

Ако бяха реагирали, гарантирано е щяло да се стигне до бунт.

Концертът включва всички ямайски реге изпълнители, сред които ветерани като Big Youth и Mighty Diamonds, както и новодошлите Althea и Donna. Много от най-добрите песни на деня са били най-актуалните, като едрият Джейкъб Милър добавя текст за Масоп в мелодията на „Улиците на Ларедо“. След това той изпява „The Peace Treaty is Going On, Hurrrah“ (Мирният процес продължава, ура!“), по мелодията на Johnny Comes Marching Home, запалва огромен джойнт, скача пред министър-председателя и си слога полицейска каска. Той знае, че никой няма да посмее да го арестува.

Питър Тош сигурно е разстроил министър-председателя още повече с една горчива и лична атака от сцената, в която обвинява Манли в лицето му, че не прави достатъчно, за да помага на бедните.

Сега вече изглеждало, че може да се стигне до бунт, но Тош преминава към по-безопасната тема за марихуаната с дълга версия на „Легализирайте я“ и ситуацията бива овладяна.

Тош също така се подиграва с полицията, като запалва джойнт за голямо радост на тълпата, в която има много растафарианци. Месеци по-късно полицията си отмъщава, като го арестува и почти го пребива до смърт в затворническата килия.

Концерт на Боб Марли в Нова Зеландия, понеделник, 16 април 1979 г. Снимка: Bill Fairs, Unsplash
Концерт на Боб Марли в Нова Зеландия, понеделник, 16 април 1979 г. Снимка: Bill Fairs, Unsplash
Боб Марли оглавява програмата, проповядвайки единство и показвайки защо се е превърнал в международна звезда

Марли има кратък сет, който включва Trenchtown Rock, Natty Dread и War. Сетът на Боб Марли рязко контрастира с изпълнението на Питър Тош. С песните си той призовава за мир и единство.

Изглеждай сякаш е в транс, пеейки и танцувайки от сърце. По време на джемминга Боб кани на сцената Майкъл Манли и Едуард Сига. И двамата политици изглеждат неохотни да го направят, но в крайна сметка споделят сцената. Боб взема ръцете на двамата, събира ги и ги вдига над главата си, символизирайки единството на народа. Това е рядък, спонтанен момент, но всички осъзнават значението му за мирния процес.

Концертът „One Love Peace“ изглежда като повратна точка за проблемите на Ямайка, но подобренията настъпват много бавно.

Стрелците не изчезват за една нощ от ямайската политика и улици, но поне концертът на мира спира по-нататъшната ескалация. След като Едуард Сига печели изборите през 1980 г. и става премиер, страната навлиза в икономически подем.

Въпреки това едва през 1981 г. Майкъл Манли и Едуард Сига се срещат отново на публично място и си стискат ръцете. Това става на държавното погребение на Боб Марли; човекът, който ги е събрал за първи път.


Запис на целия концерт
Сподели
Георги Драганов
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *