Американски войници на учение с HIRAIN и HIMARS във военновъздушната база „Еарксън“, остров Шемя, Аляска, 13 септември 2020 г. Снимка: Люк Стюард
Няма човек по нашите географски ширини, а в частност и в цяла Европа, които да не се интересува или в даден момент се е интересувал от войната в Украйна и развитието на военните действия. Разбираемо е, защото военният конфликт на Стария континент пряко засягат десетки милиони, а последствията за поколения напред могат да бъдат в глобален мащаб. И една оръжейна система изпъква в бойните действия – M142 HIMARS.
Виждаме, че за последните сто години, воденето на военни действия не се е променило и отново на преден план е артилерията, която прикрива настъпващата пехота или тази в окопите.
За почти година войната между Украйна и Русия премина през три основни фази, като в момента е може би най-тежката фаза от нея, не защото се водят тежки боеве, а защото в Украйна вече е зима. Историята ни е показала, че равните украински полета през зимата се превръщат в капан, както за тежката военна техника така и за хиляди премръзнали човешки съдби. Точно украинската зима успя да спре немската армия по времето на Втората световна война, а за ужасните условия Леон Дегрел пише в своята книга „На източния фронт”.
Да се върнем отново в наше време. В началото на лятото украинската армия (ВСУ – Въоръжени сили на Украйна) започна контраофанзива срещу териториите, окупирани от руската армия и за няколко месеца проведе светкавичен блитцкриг, като успя да освободи по-голяма част от територията си и избута руските войски до началната им точна от първите дни на войната.
Разбира се, този успех се дължи на два фактора. С течение на военните действия се видя, че Русия не е подготвена за такъв тип война и няма достатъчно ресурси, от друга страна ниският морал в армията им, както и остарялата техника, която Русия има за водене на боеве на близко и средно разстояние, я принуди да се изтегли от големи и стратегически градове, почти без да окаже съпротива. Няма как да не отбележим, че това не би се случило без оръжията на НАТО.
От години САЩ и НАТО са пренесли военните си действия в държави от Африка и Близкия Изток и повече от 10 години водят военните си действия в градски условия или такива на средно разстояние. Този факт налага на производителите на военна техника да съсредоточат производството си именно над такъв тип оръжия. По фронтовата линия в Украйна се видя предимството на абсолютно всички западни оръжия пред аналогичните им Руски.
С началото на контранастъплението военни експерти зLockheed Martinаговориха, че то започна след доставките на 8бр. американски реактивни ракетни системи за залпов огън M142 HIMARS и без него този успех нямаше да се случи или поне не толкова светкавично.
Какво всъщност е M142 HIMARS?
В Wikipedia има оскъдна, но достатъчно точна информация за техническите параметри на М142, но за човек който не е експерт или няма над средните познания за военна техника ще му бъде трудно да разбере защо тази система за залпов огън е толкова ефективна и дава такова предимство на ВСУ пред руските войски.
M142 HIMARS е разработена от оръжейният гигант Lockheed Martin, като разработките му започват още в началото на 80-те години на миналия век. За първи път се заговаря официално за производството му през 1994 г., а на 28 март 2008 г. е отчетено първото успешно изстрелване с нова система за управление на огъня.
Приет е на въоръжение в армията на САЩ през 2010 г, като от тогава до сега участва във всички мащабни военни действия на американската армия в Афганистан, Сирия, Ирак, а сега се появява и по фронтовата линия в Украйна.
За разлика от предшественика си М270MLRS, който е базиран на верижно шаси М993 и разполага с две пускови установки за изстрелване с по шест ракети, то M142 HIMARS е базиран върху колесно шаси на стандартен американски армейски камион М1140FMTV и разполага с една пускова установка за шест ракети, което го прави изключително маневрен и бърз за презареждане.
Обхват на действие
Обхвата на далекобойност на M142 HIMARS варира от 2 км до 700 км и в зависимост от ракетите, които използва. Пусковата установка е стандартизирана и от нея могат да бъдат изстреляни над десет вида ракети земя-земя с различен обхват на действие и заряд. Към днешна дата в Украйна се използват два типа ракети М30 и М30А1, които имат ефективен обхват от 2 км. до 70 км., но също така може да бъдат изстреляни и до 2бр високоточни управляеми ракети с голям обсег на действие, което дава на оперативното командване огнева мощ в дълбочина на военните действия.
Защо обаче обръщам такова внимание точно на тази система за залпов огън? Защото използването на M142 HIMARS се различава от всички останали.
Ще започнем с един много важен пример, като съпоставим американската система с руската ”Смерч”.
Разчетното отклонение на снарядите на „Смерч” на разстояние от 70 км. не надвишава 150 м, това обаче е недостатъчно за поразяването на точкова цел, но повече от достатъчно за да осигури контролирано разпръскване на снарядите в залп. Снарядите на „Смерч” не трябва да падат на едно и също място. Напротив, те трябва да имат изчислено разстояние един от друг, за да постигнат максимална ефективност, но при голямото отклонение, което имат, това е почти невъзможно.
M142 HIMARS има тенденцията да „натрупва” снаряди на едно и също място заради високата си точност, но също така може да разпръсне и залповия си огън на разстояние 1-2 км при максимален обсег на стрелба, което дава възможност за точно поразяване на няколко отделни цели, разположени близко една от друга.
Насочването на всяка ракета към конкретна цел противоречи на идеята, заложена при създаването на ракетните установки за залпов огън. Приложението им не изисква изчисляване на координати за всяка отделна цел. Залповото изстрелване на много снаряди макар и неконтролируеми гарантирано ще причини щети на вражеските сили, разпръснати на голяма площ. Това е целият смисъл и предимство на този тип оръжия. Когато стреляте в зони, много ракети с по ниска мощност винаги са по-ефективни от единична експлозия с висока мощност, защото взривната вълна става неефективна при третата си степен на разпространението.
За разлика от руските „Ураган”, „Град” и „Смерч” M142 HIMARS е лишен от основното качество на системите за залпов огън – високата огнева мощ. Вместо това той осигурява вероятно отклонение само от няколко метра на всеки снаряд.
Ще попитате тук, какво го прави тогава по добър от останалите залпови системи?
При добре укрепена позиция или окоп „Смерч” ще изстреля 30 снаряда като всеки от тях може да падне на различно от целта място, при точността и малкото отклонение на снаряда M142HiMARS има почти 100% вероятност ракетата да падне вътре в окопа. Точността на системите за залпов огън не е силната им страна, това означава че Американската система е от ново поколение такова. Впечетление прави и факта за малкия брой изстреляни ракети, но почти 100% успеваемост, като това прави М142HiMARS и оперативно-тактическа ракетна система.
Липсата на мощ на ракетите М30 и М30А1, които се използват в момента във войната в Украйна става особено забележима при решаването на стратегически задачи. Ракетите разполагат с 90 килограма бойна глава, за сравнение руският комплекс „Точка-У” е оборудван с осколочно-фугасни бойни глави с тегло от 482 кг. и съдържат над 160 кг. експлозив.
В последно време се коментира, че Украйна се нуждае от по мощни ракети за своите M142 HIMARS, но все още никой не бърза да прехвърли на ВСУ ракетата с малък обсег на действие MGM-140ATACMS, която влиза в арсенала на комплекса M142 HIMARS. Тя има ефективен обсег на действие 300 км, диаметърът на корпуса е 610 мм а теглото ѝ е над тон и половина.
Като стандартно оборудване се използва бойна глава с 230 кг взривно вещество. По тегло и габарити тази ракета се доближава до ракетата на „Точка-У”, а по бойни качества далекобойност, взривна мощ и особено точност я превъзхожда.
За разлика от традиционните системи за залпов огън М142HiMARS разполага само с една пускова система със шест водача и се побира на шасито на триосен камион, на който зад гумите са разположени резервоари за прах което го прави почти незабележим и може да оперира в близост до логистични и командни центрове в близкия тил на врага до 70км, без да издава позицията си. Това бе и едно от основните предимства, което привлече вниманието на военните експерти.
От техническа страна пусковата установка на M142 HIMARS е наполовина на тази на М270MLRS – ракетна система за залпов огън от 70-те години, базирана на верижно шаси на бойна пехотна машина „Брадли”. Също като своя предшественик, който има възможност да изтрелва 227 мм снаряди – близък аналог на руските „Ураган” M142 HIMARS може да стреля и с остарелите неуправляеми ракети М26, които през 2018 г бяха изтеглени от въоръжението на САЩ.
С други думи САЩ напълно са изоставили идеята за масово унищожение на градски райони и неконтролируема стрелба по площади, но изведнъж прехвърлиха огромни количества от старите си ракети в Украйна.
Защо обаче САЩ прехвърля остарелите си неконтролируеми ракети в Украйна, а не предоставя високоточни такива със среден обхват на дейсвтие?
За използването на вискоточни ракети, са необходими не само самите ракети, но и ефективни средства за издаване на целеуказания. В Украйна M142HiMARS оперира на площ от над сто хиляди квадратни километра. В този случай „Байрактарите” и квадрокоптерите няма да помогнат. За целта е необходима постоянна сателитна връзка и наблюдение. Безпилотните самолети Global Hawk няма как денонощно да са над фронтовата линия, а далекообхватния стратегически разузнавач SR-71 „Blackbird” изобщо не е летял над Украйна.
Въпреки това, много експерти се съгласяват че ВСУ успява да използва М142HiMARS толкова ефективно паради големия достъп на услуги, който предлага. От кабината за изстрелване може да се приемат сателитни изображения с висока разделителна способност, а ежедневната актуализация на данни, анализи и обработка на стотици изображения позволява от кабината да се проследят движението на конвои, идентифицирането на редовни места за спиране и дори ежедневните маршрути на отделни единици военна техника. Въз основа на това се правят изводи за местоположението и струпването на военна техника, складове и командни пунктове на въоръжените сили на Руската федерация, което дава възможност за мигновена атака по дадена цел.
Как се зарежда M142 HIMARS?
Това е още един въпрос, който привлече вниманието на военните експерти. За разлика от руските системи за залпов огън „Град”, „Смерч” и „Ураган” които използват специално оборудване за поставяне на релсите за изстрелване на ракети и отнема малко повече от час, М142HiMARS не се нуждае от транспортно-товарна машина. Той продължава традицията на своят предшественик М270MLRS и използва взаимозаменяеми транспортни и изстрелващи контейнери, които могат да бъдат сменени за 5-7мин. Към всяка установка са прикрепени по два обикновени камиона, които се отличават с наличието на кран и „обувки” за ракетни контейнери. Тази техника носи обозначението MK37 Resupply Vehicle и буквално преведено означава „превозно средство за снабдяване”. Нейната задача е да повдигне и постави контейнера на земята пред пусковата установка, от тук нататък M142HiMARS прави всичко сам. Той е снабден със собствена лебедка, която вдига предварително заредения с ракети контейнер.
На лов за HIMARS или търсене на игла в купа сено?
Още в края на Юли на брифинг на Министерството на отбраната на Русия беше открита сметката си за унищожението на установки M142 HIMARS:
„Две пускови установки бяха ликвидирани близо до населено място Малотарановка, други HIMARS и транспортно-зареждащи машини близо до Красноармейка и четвърта в източните покрайнини на Донецка народна република”
Това съобщава брифингът от 22 юли 2022 г. Вероятно на брифинга на МО е ставало дума за машини от този тип, без акценти върху техническите детайли.
В интернет циркулира твърдението за унищожени американски M142 HIMARS, но официална информация, както от руска, така и от украинска страна няма. Преди няколко месеца се разпространи снимка на унищожен австрийски камион 12М18, който бе представен за M142 HIMARS, на пръв поглед човек би се объркал заради приликата, но ако се вгледа по-детайлно веднага ще види разликите между двете военни машини. Най-компрометиращата разлика е посоката на отваряне на вратите, а с червено на снимката съм оградил и другите съществени разлики.
Въпросът обаче, който няколко месеца вече си задават в Русия е защо въпреки масираният обстрел по цялата зона на бойни действия все още няма унищожен M142HiMARS и защо продължава да се появява по всички точни на бойното поле и да стреля по всички посоки, сякаш не са една дузина а стотици хиляди HiMARS-и.
