HALLOWEEN. БГ или за някои български имена на вампирите

Време за четене: 2 минути

Българската митология изобилства от различни имена и описания на същества подобни на вампири.

Оригинална публикация: История в кратце, Петър Голийски, 31.X. 2019 г.

През годините външните форми и прояви на келтския по произход празник Хелоуин неусетно се наложиха у нас за голяма радост на децата и на много родители, за които Хелоуин е ден за маскиране и радостно оживление.

Има, разбира се, и мърморещи срещу това „чуждопоклонство“. Познаваме ли обаче добре собствената си народна демонология, за да бъдем толкова непримирими към чуждата?

За българския селянин само допреди 150 години залезът на Слънцето е отварял портите към един свят, населен предимно с вълшебни, плашещи и демонични същества, повечето от които настроени враждебно към човеците и винаги готови да им навредят. На „върха на хранителната пирамида“ на страха в българската народна демонология са самодивите и вампирите.

Представите за вампирите по нашите земи не са еднотипни – от човекоподобни демони до кълба, пълни с кръв. Още по-голямо разнообразие цари сред названията им. Например наред с обичайното „въпир, випир, въпер“ в Търновско се среща вариантът „лепир“, в Родопите, Беломорието и Хасковско – „дракус“, в Странджа вампирите са известни като „устрел“, в Северозападна и Североизточна България като „плътеник“, като „гробник“ в Кукушко и Охридско, като „самодив“ в Сакар и Добруджа и др.

*„Вампирът от Созопол“, чийто гроб бе открит през 2012 г. Снимка: WikiMedia Commons*

Едно от интересните названия на вампирите е ТÈНЕЦ.

С него тези същества са известни в Северозападна България. Традиционно думата „тèнец“ се свързва и обяснява с руското „тень“, украинското „тiнь“, словенското ténja, полското cień, всички със значение на „сянка“. Обикновено тези примери се извеждат от праславянско *tēmnъ, свързано с *tъma, *tъmъnъ „тъма, тъмнина, тъмен“.

В българските народни представи обаче вампирите не са духове или смътни сенки, а имат съвсем осезаемо физическо присъствие, нуждаят се не само от храна, но от секс и затова могат да се женят и да имат потомство. С оглед на това е възможно едно друго обяснение на значението и произхода на думата ТÈНЕЦ.

Древноиранското *tanu „тяло“ е дало различни производни в по-късните живи и мъртви ирански езици: авестийското и староперсийското tanu „тяло; личност“, средноперсийското tan „тяло“, новоперсийското tan, tana „тяло“, партското tan „кожа“, согдийското *tan „кожа“, сакското ttani „кожа“, кюрдското tän „тяло“, афганското tan „тяло“, мунджанското tanā „тяло; туловище“, шугнанското tan, tanā „тяло“, сариколските tan, tano, ton „тяло“, ваханското tan „тяло“. Към тези примери може да се добави дори и древноиндийското tanu „тяло; личност“.

Връзката между нашето ТÈНЕЦ и ирански думи от типа на TAN, TANO, TANU „тяло“ е перспективна по още една причина. Тя разкрива не само звуково, но и смислово сходство, тъй като подсказва, че думата „плътеник“, с което наричат вампира в Северозападна и Североизточна България, е не друго, а буквален славянски превод на иранското по произход название ТÈН(ЕЦ) – тоест същество, придобило отново тяло/плът след смъртта си. Дали нашето ТÈН(ЕЦ) е от древнобългарски произход, от по-късен (кумански например) или е продукт на древни контакти между праславянския език и езиците на скити и сармати в Източна Европа е отделен въпрос.

Друго странно название на вампирите е ТОПЯК.

То е локално, разпространено в областта Чеч в Западните Родопи. Какъв е произходът и значението му не съм в състояние да кажа, но едно е сигурно – названието ТОПЯК е много старо, на поне 700 години и е писмено засвидетелствано още през Средновековието.

В началото на XV век солунският митрополит Симеон (1410–1429 г.), пишейки за богомилите в Македония, известни под името „кудугери“, съобщава, че „на варварския език на страната си“ те наричали дявола с думата ТОПАК, „тоест жител или управител, водач на греха и на тъмнината“. Митрополит Симеон съобщава също така, че „нещастниците му се покоряват по езически“.