Бои ли се МОН от етническа нация?

Време за четене: 2 минути

Българското Министерство на образованието все по-често политически украсени материали на учениците. Снимка: Nick Fewings, Unsplash


Попаднах на тази снимка на училищно задание, качена в платформата Дискорд. Това е задача по гражданско образование за 11-ти клас. Социалният инженеринг върви яростно. И ще кажа следното – някак си е доста противоречиво да искаш мултиетническа държава и същевременно с това хората да имат чувство за общност. Защо?

"До какво може да доведе желанието на властите да поддържат етническа нация? Дайте пример." е задачата, одобрена от МОН.
„До какво може да доведе желанието на властите да поддържат етническа нация? Дайте пример.“ е задачата, одобрена от МОН.
Защото има 87 – повтарям, 87 – социологически проучвания, които показват едно и също: мултирасовите и мултиетническите общества намаляват чувството за общност сред хората, както и участието в общностни инициативи (social engagement).

Не е бройката, която е зашеметяваща, а това че има постоянност при социологически проучвания. В социологията обикновено няма постоянност между различните проучвания и това, което те показват.

Също така намирам за някак си смешно и нелогично либералните демокрации да не дават право на чужди граждани да гласуват за това какво става в тях, но да дава това право на хора, които не са от местния етнос (важно напомняне – демокрацията във всичките ѝ форми трябва да бъде унищожена, защото е от трите лоши управления).

Защо? В Запада, където живеем в развит капитализъм и консумеризъм и сме свикнали единият съсед да е ром, а другият – от Марс, не го усещаме, но повечето култури в света имат чувство за сплотеност въз основа етническата си принадлежност.

Всъщност единствените, на които това е чуждо, сме ние, хората от Европа и Новия свят. А това да чувстваш сплотеност с хора, с които заедно сте наследници на тези, които са строили страната ви, е естественото.

И имам няколко предизвикателства към хората, които подкрепят това едно общество да е мултиетническо:

– Обяснете ми как така всяко едно космополитно мултиетническо общество, което не е разпознавало и войната (която днес е модерно да се отрича), и религията (на страната на която съм, макар и останалите да я отричат), не е оцелявало дълго време?

Тези, които са оцелявали през вековете, е трябвало да приемат и двете, като тези, отричали и едно от тези двете, се е разпадало бързо. Пример за първото може да бъде древен Рим и Източната Римска Империя, позната още като Византия, а за второто – СССР. Следователно вие, ако искате да живеете в мултиетническо общество, ще трябва едновременно да сте религиозни, едновременно да ви пращат на война и евентуално да ви убият за един утопичен идеал.

– Обяснете ми как очаквате да бъдете сплотени с останалите, при положение че това, което вие искате, ще ви направи значително по-малко сплотени с останалите от обществото.

– Обяснете ми как очаквате да няма външно влияние, при положение че един фактор за това е това, което аз наричам етническа независимост.

– Съответно ми обяснете как очаквате да имате свобода на изразяването и дори на това какво мнение да имате, при положение че това често води до етнически конфликти в съответното общество

Това, което аз забелязах в историята, което споменах на първо място, не е просто мнение, а нещо, което се вижда. И поради това, за да се избягват етнически конфликти, трябва да се цензурира информация от анализи върху историята и дори информация, подобна на тази от 87-те социологически проучвания.


Още по темата

Ethnic Diversity and Social Trust: A Narrative and Meta-Analytical Review, Peter Thisted Dinesen, Merlin Schaeffer, and Kim Mannemar Sønderskov, Annual Review of Political Science, Vol. 23:441-465 (Volume publication date May 2020), First published as a Review in Advance on March 9, 2020, https://doi.org/10.1146/annurev-polisci-052918-020708


Сподели
Филип Конов
Филип Конов

Филип Конов е студент по философия, завършил паралелка със съвременни и класически езици в СУ за ХНИ "Константин Преславски" град Варна. Интересува се отделно от психология, богословие, занимава се с японски език. Има две рецензирани публикации под формата на статии, първата от които се казва "Културният марксизъм и неговото бъдеще", която е в сборник на университета му ВТУ "Кирил и Методий", публикуван в сайта на съответния университет, а втората му публикация е също в сборник и се казва "Философия на национализма". В сферата на философията се интересува най-вече от онтология, етика, социална философия, политическа философия и епистемология.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *