Борис Стрезов (първият от ляво), като началник щаб на 1-ва бригада от 11-а дивизия, надясно Петър Дървингов, Александър Протогеров, Кръстю Златарев и Пею Банов
17 септември е познат на повечето българи като Деня на София. По-малко се сещат, че тогава се почита паметта на светите християнски мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Тази дата обаче е важна и ние като българи трябва да я помним. Това е рождението на полк. Борис Стрезов – поредният български патриот, който несправедливо е оставен да се скита из жълтите страници на историята. Наш дълг е да помним неговото дело.
Борис Наумов Стрезов е български общественик, военен, полковник от генералщабното ведомство и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), командир на рота в 10-и пехотен родопски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913 г.), началник-щаб на Беломорската отбрана и началник-щаб на 3-та пехотна балканска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918 г.).
Борис Стрезов е роден на 17 септември 1879 година в Ресен, тогава в Османската империя. Негови братя са революционерът Петър Стрезов, войвода през Илинденско-Преображенското въстание и член на местното настоятелство в Илинденската организация, и военният деец Славейко Стрезов, загинал през Първата световна война в кървавото сражение при Криволак и чийто гроб бе позорно осквернен в Македония заедно с общо 10 български офицери.
Учи в Ресен, а след това в Солунската българска мъжка гимназия. На 12 август 1896 постъпва на военна служба. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София през 1900 година, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 13-и пехотен рилски полк. Присъединява към ВМОК. Участва като войвода на чета в Горноджумайското въстание през 1902 година и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.
На 2 август 1903 е произведен в чин поручик. След потушаването на въстанието в 1910 година завършва генерал-щабна академия в Сен Сир, Франция, и след това специализира военни науки в Санкт Петербург, Русия. През 1908 г. е произведен в чин капитан. През 1909 г. е назначен на служба в 5-и пехотен дунавски полк. През Балканската война (1912 – 1913 г.) капитан Борис Стрезов е командир на рота в 10-и пехотен родопски полк, като на 18 май 1913 г. е произведен в чин майор.
На следващата година Стрезов се сгодява за дъщерята на председателя на камарата д-р Вачев – Петкана Вачева. През 1915 г. е назначен за поръчки в щаба на 7-а пехотна рилска дивизия. В Първата световна война (1915 – 1918) майор Борис Стрезов служи първоначално като началник-щаб на 1-ва бригада от 11-а пехотна македонска дивизия, след което от 1916 г. е началник-щаб Беломорската отбрана, на 10 октомври 1916 г. е произведен в чин подполковник, а през 1918 г. е назначен за началник-щаб на 3-та пехотна балканска дивизия, с която воюва в района на Охридското езеро до Мала Рупа. Уволнен е от служба на 5 юли 1919 г.
Неговата мисъл е била далновидна. Той е виждал потенциала на Беломорието, неговата географска и духовна за нас значимост, а не само на Македония. В този район също се е водила антибългарска политика и той е искал да се сложи край на това. В сп. Седмичен преглед на 16.12.1933 г. е отпечатана неговата статия „Беломорският бряг“. В нея той пише:
Гърция с островите си е военна база на Великите морски държави в Средиземно море. Затова в последната война съюзниците отнеха от България Беломорския бряг и го дадоха на Гърция. По този начин и съюзниците морски държави косвено ще владеят брега. Беломорският бряг за България е естественият излаз, чийто хинтерланд е тя: те са органически свързани, но сега разделени с една изкуствена граница. Българите още с идването си на Балканския полуостров, макар в морско отношение да бяха много слаби и да нямаха търговски връзки с далечните презморски срани, водиха много войни за завладяването на Беломорския бряг, обаче не успяха, защото Византия стоеше по-високо в културно и материално отношение от нашите деди.
Сега ние сме победени и разоръжени, не можем да водим война с никого. Но ние трябва да бъдем духовно и материално подготвени за разрешението на този голям и жизнен въпрос. Чрез Беломорския бряг България ще бъде в контакт с целия свят. Съседите не ще могат да правят пречки на нашия внос и износ, както сега. Всички съобщения, железници, шосета, телеграфи и телефони трябва да се насочат на юг за свързване Дунава с Бяло море, а сега да се построят до пограничната зона, където да се образуват големи културни и материални центрове. На кратко, ние трябва културно и материално здраво да надвиснем над Беломорския бряг за по-лесното му стопанско овладяване и използване, защото неминуемо, рано или късно, ще се ревизират договорите и ще се оправи тази аномалия.
Стрезов е сред основателите на Илинденската организация, която е учредена на 16 декември 1920 г. Тя е взаимоспомагателна и културно-просветна организация на български бежанци от Македония, бивши участници в националноосвободителното движение, която на 15 юни 1947 г. е разпусната от комунистическите власти. Земният път на българския герой приключва на 7 юли 1947 г.
Зная, че ще дойдат времена, когато портретитe на българските националисти ще бъдат извадени от дълбините на историята и ще се поставят на желаното и заслужено от тях място – до олтара на Майка България.
Вижте и останалите части от поредицата „Българи от старо време“.
Използвана литература:
Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995 г.
Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). //Македонски преглед XXIV (3). 2001 г.
Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996 г.
Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001 г.
„Беломорският брег“ – статия от Борис Стрезов, публикувана в сп. „Седмичен преглед“, бр. 10, София, 16 декември 1933 г.К
