БАБХти и електронното управление, като мейлите не си четете

От няколко месеца следенето на информационен поток, ходене по събития и редакционният живот са зад гърба ми. Това далеч не означава, че не се вълнувам от новините, но интересът към някои ресори спадна рязко, ако изобщо го е имало. С голямата сила да не съм вече медиен човек, идват и големите отговорности да се опитам да се отпиша и да спра да получавам информации, които не са ми нужни.

Фетишизирането на Възраждането

Гост-автор: Евгени Лазаров Всеки от нас е учил за Възраждането и то е неделима част от българската идентичност. Напоследък обаче … More

Прогресивният човек

Замислям все по-често по въпроса какво всъщност означава човек да е политически и социално прогресивен в съвременното демократично общество. Ако погледнем дефиницията на „прогресивно” в тълковния речник, тя най-често е описана със синоними като „реформаторско”, „иновативно” и „носещо прогрес”. Тези пояснения обаче ме карат само да се замисля още повече и да си задам няколко въпроса.

Чудакът – Бащата на „Златният Орфей“, който не бива да бъде забравен

Ще минат още само няколко години и Генко Генов, създателят на „Златният Орфей“ (но и много повече от това) ще бъде забравен от всички. Няма да ги има онези, които са го познавали лично и които могат да разкажат от първо лице за неговия авторитет, харизма, постижения, предшествали пълното му житейско унищожение. А защо е унищожен? Защото е талантлив. Бездарникът ненавижда, когато някой прави повече от него, при това с лекота. Независимо от епохата.

Кръводаряването е важно – дари днес или стани доброволец!

Главната цел на организацията е да насочване на общественото внимание към проблемите и активна борба с тях:

– изключително ниският брой доброволни кръводарители в България – по-малко от 25 % от всички кръводарители;

– липсата на достатъчно кръв – всеки ден близо 600 човека се нуждаят от кръвопреливане, а България продължава да е на едно от последните места в Европа с по-малко от 23-ма кръводарители на 1000 души;

Битката при Никопол от 1396 г.

Чета за битката при Никопол, един от последните и най-мащабен от кръстоносните походи срещу турските нашественици, а за фон слушам невероятния саундтрак на Властелинът на пръстените и ще споделя с вас.

Старият правопис и ползите от него днес

Правописът, използван в България до 1944 г, е бил етимологичен в по-висока степен от днешния и се е наричал Иванчевски. В сравнение с настоящия, Иванчевският правопис се отличава с използването на „ѣ“ и „ѫ“ на етимологичните им места и поставянето на краесловни ерове („ъ“ и „ь“ накрай словата, завършващи на съгласна).

Рецензия на Джордж Оруел на „Моята борба“ от Адолф Хитлер

Рецензията е публикувана първоначално в „Ню инглиш уийкли“ (New English Weekly) на 21 март 1940 г. Интересното е, че една година преди национал-социалистическа Германия да развали съюза си със СССР, английският писател Джордж Оруел правилно предсказва войната между двата социалистически колоса.

Телеграфът в Османската империя

Oт средата на XIX век нататък Западна Еврoпа запoчва да оказва все пo-гoлям натиск върхy мyдната и изoстанала тyрска империя да прокара телеграфни линии през своите територии. Tyрците oбаче със страх пoдхoждали към нoвoтo техническо средствo и с yдoвoлствие предoставяли на чyжденци кактo пoстрoяванетo и oбзавежданетo, така и oбслyжванетo на телеграфните станции!

Аеродинамичните коли на българина Владимир Шопов от 30-те години

Днес щe пoвдигнeм бyлoтo над eдна тайнcтвeна личноcт. Hа 10 янyари 1944 г., при eдна oт англo-амeриканскитe бoмбардирoвки над Coфия, пoд развалинитe на cграда загива eдин талантлив българин. кoй e Bладимир Шoпoв и c каквo e важна нeгoвата рабoта?

Mалкo се знаe за нeгoвия живoт. Toй e завършил инжeнeрнoтo cи oбразoваниe в Гeрмания, а cлeд тoва вeрoятнo e рабoтил в гр. Браyншвайг. Πрeз 30-тe г. твoрческата рабoта на Bладимир Шoпoв e в cвoя апoгeй.

Най-странната руска военноморска експедиция

Искам да ви разкажа за най-епичното морско пътешествие в човешката история, чийто апогей е на днешната дата, през 1905 г. Става дума за преплаването на 33 000 км за 7 месеца от руската Втора тихоокеанска ескадра. Поводът за този епос е обявяването на руско-японската война и японската блокада на Порт Артур. Именно в подкрепа на обсадения Далекоизточен флот започва приключението, за което ще ви разкажа.