Бизнесът и паркът – гледната точна на работещ баща

Преди няколко дни реших да изгубя 20 минути и да прочета една статия – типичен представител на жанра „репортаж по фейсбук-статус“. Самата статия смятам за пълна глупост по същество, но мисля че е интересна ако я разгледаме като неволно направена илюстрация на един по-общ проблем. Това е проблемът на недонаучените уроци за живота в свободно общество и за съпътстващите свободата отговорности и взаимен контрол.

Преди повече от година за пръв път посетих Бизнес парка – идвах на интервю за работа. Понеже не знаех колко време ще ми отнеме да стигна дотам, се оказах на място доста по-рано и в резултат имах около половин час за разходка докато стане време да отида на интервюто. Още от влизането – бизнеспаркът има бариери на улиците, от които може да се влезе с кола – останах с усещането че все едно влизам в суверенна територия на чужда държава.

„Българи от старо време 3“: Съдията Драгомир Велчев

Наскоро бе годишнината от „Народния“ съд, при който БКП, в условията на окупация на България от Червената армия избива интелигенцията на страна, за да я подчини в продължение на почти половин век. Множество министри, депутати, кметове, учители, свещеници, съдии, адвокати, предприемачи са били избити, въдворени в лагери или принудително изселени и на тяхно място са сложени ниско грамотни хора. Има обаче и един куриозен случай – за съдия, действал преди и след 9 септември и днес ще ви разкажа неговата история.