Едно от основните искания на националния протест от 2 април 2025 беше публичен регистър на педофилите. Снимка: Георги Кожухаров
Понякога България успява да изненада дори собствените си граждани.
Свикнали сме да повтаряме, че „нищо не става“, че „всичко е предварително решено“, че протестите са безсмислени, а институциите – глухи. Днес това оправдание рухна.
Народното събрание прие законодателни промени, с които се създава публичен национален регистър на осъдени за педофилия и сходни престъпления. Това не е просто нова административна мярка. Това е признание, че обществото има право да се защити, а родителите – право да знаят.
Регистърът ще дава публичен достъп до три имена, дата на раждане, постоянен и настоящ адрес, вид на извършеното престъпление и размер на наказанието. Зад сухия юридически текст стои проста истина – повече никой родител няма да бъде принуден да разчита на слухове, за да пази детето си.
Денят, в който гневът стана общ
Този закон не се роди в кабинет. Роден бе на улицата.
На 2 април 2025 г., след разкритията на ГДБОП за престъпна мрежа, заснемала и продавала насилие над деца, страната изживя един от онези редки моменти, когато думите спират.
Жертвите – от 14 години до двумесечно бебе.
Това беше граница. Граница, след която политиката престава да бъде политика.
Хиляди излязохме по улиците на София, Варна, Бургас, Стара Загора и Пловдив. Хора, които иначе не биха застанали един до друг. Хора, които гласуват за различни партии, които спорят онлайн, които се обвиняват взаимно за бъдещето на държавата.
В онзи ден те не спореха.
Те просто стояха рамо до рамо.
Искането беше едно – обществото да има инструмент да пази децата си.
Когато никой не отстъпва, но всички се съгласяват
На протеста имаше представители на различни политически сили и граждански организации – хора, които по всички други теми не могат да постигнат съгласие.
Но има теми, по които компромисът не е предателство, а дълг.
Децата се оказаха тази тема.
В продължение на месеци въпросът се връщаше отново и отново – в медии, в разговори, в обществения натиск. Постепенно се случи нещо рядко: политиците престанаха да мислят кой ще спечели от решението и започнаха да мислят какво ще стане, ако не го вземат.
И днес парламентът отговори.
Повече от закон
Публичният регистър няма да премахне злото. Нито един човешки закон не може. Но той прави нещо друго – връща контрола на обществото. Дава възможност на родителя да знае, на съседа да бъде внимателен, на общността да бъде будна.
Това е превенция.
Това е предупреждение.
Това е памет.
Най-вече – това е знак, че понякога България може да действа като общност, а не като сбор от враждуващи лагери.
България става едва втората страна в Европейския съюз, след Полша, която ще има наистина достатъчно отворен публичен регистър на педофилите. Да си пожелаем скоро и другите мерки за превенция на това гнусно деяние станат част от нормативната уредба на страната ни.
Победа над цинизма
Дълго време най-опасната мисъл у нас беше, че нищо не зависи от нас. Днешното решение я опроверга.
Хора, които не се харесват. Организации, които не работят заедно. Партии, които не се понасят.
Всички те, макар и за кратко, избраха едно и също – децата пред идеологията.
И точно затова този закон има значение. Не само защото създава някакъв държавен регистър. А защото доказва, че когато обществото постави ясна морална граница, държавата е принудена да я последва.
Понякога най-голямата промяна не е в текста на закона, а в момента, в който хората решат, че повече няма да мълчат.
