Един непретенциозен филм, с обидно малък бюджет, излезе през 2026 г. И никой нямаше да научи за него, ако не беше опитът за цензура от страна на германската държава.
Говоря, разбира се, за филма Citizen Vigilante или Бдителния Гражданин.
Известният градски парк в Хамбург е прекрасно място. Там има велосипедни алеи, простиращи се през тиха гора, открит плувен басейн, прочут планетариум, просторни спортни игрища и амфитеатър за рок концерти и прожекции на филми.
И все пак именно тук, през 2020 г., се случи ужасно групово изнасилване, което разтърси до дъното на душата си жителите на германското пристанище.
Това ужасно нападение над 15-годишно момиче от група млади мигранти – както и друго подобно престъпление, извършено в Хамбург през 2016 г. – вдъхнови създаването на нов германски филм, Citizen Vigilante, който на практика беше забранен за публично прожектиране в Германия поради това, което създателите му наричат „цензура, толерирана от държавата“.
Този уикенд обаче германците успяха да гледат филма, след като защитникът на свободата на словото Илон Мъск го публикува безплатно на своята социална медийна платформа X за 48 часа – в знак на неподчинение на германските цензори. Милиони хора по целия свят го изгледаха само за 18 часа между четвъртък и вчера, като общият брой на зрителите през изминалата седмица надхвърли двадесет милиона. Мъск обяви също, че се работи по продължение на филма и написа в социалната си платформа X: „Citizen Vigilante 2 ще бъде още по-добър.“
В САЩ филмът се изкачва стремително в класациите за комерсиален стрийминг като Apple TV – което помага на създателите му да спечелят поне 50 милиона евро при минимален бюджет от по-малко от 1 милион евро – печалба като от блокбъстър с милиони за реклама.
Ясно е, че в целия Запад, докато страните се борят с последиците от масовата неконтролирана имиграция, интересът към посланието на този противоречив филм е голям.
Вестник „Дейли Мейл“ се е впуснал в задълбочено проучване на този необикновен филм и причините за създаването му. За първи път те разкриха подробности за връзката му с онази нощ през септември 2020 г. в градския парк на Хамбург (наричан Stadtpark), когато деветима млади мигранти завличат пияна тийнейджърка в храстите и я изнасилват в продължение на почти три часа, докато заснемаха ужаса с мобилните си телефони, за да се хвалят с деянието си. Само един от нападателите ѝ, възрастен иранец, беше вкаран в затвора, а през 2023 г. той получи жалка присъда от по-малко от три години.
Останалите осем бяха оправдани от съдията на основание, че отвратителното им нападение, след което бандата открадна портмонето и мобилния телефон на момичето, е било „начин за изразяване на фрустрация и гняв“, произтичащи от преживяването им като мигранти в Европа и произтичащата от това „културна бездомност“. Спорното е, че процесът – гледан в младежки съд, тъй като извършителите по това време са били на възраст под 21 години – се провежда при закрити врата.
Той продължава 68 дни и биват изслушани показанията на 96 души, включително съчувстващи „експерти по миграция“ и социални работници. След този знаков случай последва бурна реакция срещу присъдите без лишаване от свобода, които по-късно бяха потвърдени от Апелативен съд.
В социалните мрежи дори се появиха призиви за нападения срещу председателстващия съдия.
В още един неочакван обрат 20-годишна жена от Хамбург, наричана само „Мая Р.“, изпрати на един от нападателите-мигранти съобщение в WhatsApp, в което го нарече „позорно расистко прасе и изрод“, който трябва да се срамува. Ужасяващо е, че самата Мая беше изпратена в младежки затвор за един уикенд през юни 2024 г. като наказание за „обида“ към изнасилвача.
Хамбург, либерален град, вече е бил разтърсен от по-ранен широко отразен случай в работническия квартал Харбург през февруари 2016 г. Няколко млади мигранти от Балканите (неназовани по етнос, естествено) бяха изнасилили групово тийнейджърка на рожден ден, като по време на нападението бяха използвали бутилки и други предмети и бяха заснели всичко с телефоните си.
Полуголата жертва беше изхвърлена „като парче месо“ в ледения студ, което доведе до спешното ѝ транспортиране в болница с хипотермия.
Това нападение също предизвика бурна реакция относно твърде меките присъди, когато трима от извършителите, на възраст между 14 и 17 години, получават условни присъди под две години, защото са „проявили разкаяние“.
Десетки хиляди германци подписаха петиция, в която изискват по-дълги присъди за изнасилвачите, а повторното разглеждане на делото, разпоредено от Върховния наказателен съд на Германия, в крайна сметка доведе до по-тежки наказания за виновниците.
Такива са напрегнатите условия, в които е създаден филмът Citizen Vigilante.
Германският режисьор, продуцент и сценарист Уве Бол избра „отхвърления“ 39-годишен американски актьор Арми Хамър за главната роля – решение, което допълнително разпали спора.
Хамър, потомък на нефтения магнат от XX век Арманд Хамър, видя как холивудската му кариера се срива през 2021 г. след недоказани обвинения в сексуално насилие срещу бивша приятелка. Това бе част от големия феминистки акт #MeToo, когато феминистките поведоха поход срещу нежелани сексуални контакти. Днес, разбира се, същите феминистки упорито мълчат и игнорират данните за 250 000 изнасилвани бели британски момичета.
Той винаги е отричал всякакво нарушение и след разследване от страна на полицията и прокуратурата в Лос Анджелис срещу него така и не бяха повдигнати наказателни обвинения. Актьорът, който беше номиниран за „Златен глобус“ през 2018 г., е описал преживяванията си като нещо подобно на разпъване на кръст.
Сега той се завръща в ролята на Майкъл Сандърс – ветеран от американската армия и богат бизнесмен, който дебне по улиците на хърватски град в търсене на възмездие за престъпленията, извършени от мигранти.
Истината е, че филмът е труден за гледане. Аз лично се насилих да го гледам в продължение на два дни и подозирам, че няма да го гледам втори път. Идеята му един мъж да поеме в своите ръце отговорността за добруването на обществото е чудесна сама по себе си.
Тя противоречи на женствената идея, че за всяко нещо трябва да искаме помощ от държавата под формата на полиция, прокуратура и съд – нещо, което работи само в общества с висока вътрешна кохезия и доверие. В мултикултурни общества тези добри идеи се сгромолясват прекалено бързо.
Силното послание на филма обаче е ясно за всеки – затова е и цензуриран – всеки, който посяга на деца, изнасилва, ограбва или убива, заслужава равностойно наказание.
Citizen Vigilante се стреми да покаже, че наказателната система на Запада е била отвлечена от левичарския естаблишмент, който защитава престъпниците мигранти за сметка на коренните европейци.
В началните сцени млада майка е смъртоносно намушкана в гърлото пред очите на сина си, на около девет години, от минаващ мигрант.
В графични кадри след това проследяваме Сандърс в мисията му да издири този и други престъпници мигранти – и, което е от решаващо значение, „корумпирани“ съдии. Той казва (докато убива) на един такъв съдия, който е освободил група мигранти-изнасилвачи: „Ти си ракът, който убива обществото… Използвал си законите, за да помогнеш на хора да навредят на други хора… На практика можеше и ти самият да я изнасилиш.“
Сандърс продължава, като се изправя срещу семейството на млад изнасилвач и пита баща му защо синът му е нападнал едно момиче, очевидно защото е носила къса пола. Бащата отговаря:
„Аз го уча на ценностите на Корана и на това семейство“, което обяснение му носи куршум в главата.
Излишно е да се казва, че филмът със сигурност не е лишен от критици. Един от тях го нарича „най-расисткият филм от времето на спорната мелодрама на Д. У. Грифит от 1915 г. „Раждането на една нация“ – която, макар и да е технически кинематографичен паметник, днес е осъждана за обидното си представяне на чернокожи герои и симпатията към Ку Клукс Клан.
Опитният режисьор Уве Бол споделя пред „Daily Mail“, че германските власти на практика са го подложили на цензура, като са отказали да дадат категория на филма, което означава, че той не може да бъде публично излъчен.
Когато адвокатите ми подадоха жалба, ми казаха, че филмът „подстрекава към насилие“ срещу мигрантите. Не: това е филм, вдъхновен от огромни политически провали, които нямат абсолютно нищо общо с мен и за които не поемам никаква отговорност. Аз не оправдавам насилието срещу никакви невинни хора.
Той обяснява, че двата случая на изнасилване в Хамбург са били вдъхновение за филма му, но държи да подчертае, че по никакъв начин не всички мигранти са склонни към насилие.
Въпреки това, според него, онези, които извършват изнасилвания, грабежи и убийства, се третират с прекалено голяма снизходителност от страна на наказателната система, която, както казва той, „се държи абсурдно“.
„Ако петима неонацисти изнасилят 15-годишно момиче мигрантка, те биха получили 15 години затвор“, настоява той. Но когато мигрант извърши същото престъпление, „тези хора винаги се измъкват. Казват ни, че са под 18 години, или че са „травматизирани“, или че преминават „психологическа оценка“. Правоохранителните органи, съдиите, медиите са станали почти луди.“
„Разбира се, ужасно е, ако съпруга бъде изнасилена в брака, но това не представлява риск за сигурността на никого друг. Но ако имаш дъщери или, като жена, отидеш сама до езерото да плуваш – и тогава те хванат и изнасилят произволно – това е огромен риск за сигурността, защото на практика не можеш да ходиш на басейна, защото се страхуваш.“
Той добавя: „Субсидираната от Германия [държавна] система произвежда само филми, в които мигрантите изглеждат добре, в които мигрантите са успешни, в които мигрантите са напълно интегрирани. В Германия изобщо не се снима нито един филм, в който мигрантите да извършат истинско престъпление.“
Филмът му, отчасти благодарение на известността, която му донесе забраната, беше на път към огромен успех още преди Илон Мъск да му предостави платформа.
Докато филмът носи милиони долари на Бол, той разказва без емоция, че „когато обикалях със сценария, всяка стрийминг платформа ми казваше, че съм нацист. Те презират дори самата идея да се заснеме такъв филм. А той вече е на първо място в Apple TV в Америка.“
В края на Citizen Vigilante с големи букви се появява едно противоречиво изявление. В него се казва:
„Този филм е посветен на хилядите жертви на изнасилвания и убийства в Европа, които бяха предадени от нашата правна система.“
