Първият протест срещу комунизма през 1989 г.

На 3 ноември 1989 г., се провежда първият организиран протест срещу комунистическата власт. Става дума за шествието на „Екогласност“ в столицата, в което участват над 4000 души. Това е първата неофициална демонстрация, разрешена по време на комунистическо управлението. В Народното събрание е внесена петиция с 12 000 подписа срещу проектите ВК „Рила“ и ХК „Места“.

Според политолога Евгений Дайнов „ледовете се пропукаха“ на 3 ноември 1989 г., когато невиждано множество от 5-6 хиляди храбреци излезе насред комунистическата столица София, за да връчи екологична петиция на комунистическото Народно събрание и да вика „Сво-бо-да!“ и „Де-мо-кра-ци-яаааа!“.

„В този именно късен следобед стана ясно, че България ще се надигне, за да тръгне по пътя на Полша, например, а не – на Беларус“.

Седмица по-късно БКП проведе пленум, на който свали Тодор Живков, за да си подсигури условията да контролира в максимална степен идващия революционен хаос. И веднага, със смайваща лекота постигна първото условие за контрол – успя да наложи мита, че най-новата история започва не на 3-ти ноември (т.е. от мига на гражданския бунт), а от 10-ти ноември – т.е. датата на вътрешнопартийния преврат.

Какво е станало на този ден?

Освен краткото съобщение в печата, в онези дни няма нито един коментар, интервю или нещо подобно по темата. Събитието обаче е необичайно за последните четири десетилетия към онзи момент. На площада пред “Св. Александър Невски”, в условията на комунистически режим, се провежда мирно шествие (300 метра) на “Екогласност” – неформално сдружение.

Първата организирана масова опозиционна проява по времето на режима, с конкретен повод – подписка против строителството на водни каскади във високите части на Рила, които застрашават реките Рила и Места.

Тогава протестното шествие беше разрешено под натиска на събитията. В София по това време има международна конференция, натискът отвън, включително от СССР, върху режима на Живков е силен. Както се оказа седмица по-късно самият Живков стана пътник.

На същата дата година по-рано, 1988 г. в Софийския университет е учреден Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. В България се зараждат дисидентските движения. Но нито едно не поставя директно под съмнение правилността на режима, социализма и т. н. Те са за демократизация, за защита на екологията и т. н. В България, за разлика от Чехия и Полша, режимът е по-силен, същевременно и много по-слабо застрашен от дисидентски движения. Затова самата дума екология е нещо като ерес. Противопоставянето на режима се състои в това да се обявиш против строителството на хидротехнически съоръжения за ВЕЦ-ове в Рила. Да се обявиш против замърсяването на въздуха в Русе…

За съжаление, видеото е едно от малкото оцелели от тази демонстрация, въпреки многото камери. Няма и звук заради copyright claim.