Реджеп Ердоган и имам Гюлен по времето, когато двамата са съюзници (Снимка: dailymail.co.uk)
Всички научиха името Фетхуллах Гюлен покрай действията на турския президент Реджеп Ердоган след проваления опит за преврат през 2016 г. Неговите последователи станаха жертви на поголовна чистка по всички нива на държавата – учители, частни преподаватели, полицаи, военни, учени, интелектуалци от всякакъв род. Гюленизмът, според Ердоган, е пропил всяка една клетка на социалния и политически живот на страната. Той функционира като алтернативна ос на влияние в турското общество. Ос, която е независима от легитимната политическа власт като такава и работи на едно по-базисно ниво. И е прав, защото това е основата на всяко едно успешно движение.
Хизмет, както е познато неофициално движението на Гюлен, няма единен характер. Фундаменталната му идея е разпространяването на един “по-толерантен” Ислям, който се основава на алтруизъм и работа в полза на общото благо. Хизмет всъщност е мрежа от стотици неправителствени организации, благотворителни инициативи, частни училища, образователни центрове и проче структури, които работят без централно управление, но с една обща цел. И тази цел е достъпа до фактическа власт.
Как се достига до власт като заобикаляш изборите? В контекста на една типична представителна демокрация, това се осъществява лесно: влияние върху образование, влияние върху културата и инфилтрация на институционално ниво. Това са трите стълба на всяко движение, което цели по мирен път, дългосрочно, не просто да вземе властта, но да овладее всички нейни лостове и да си осигури път за създаване на ново статукво.
Гюлен създаде своя мрежа от училища; не само в Турция, но по целия свят. Тези училища и образователни центрове се превърнаха в основа на турските, а по-късно и изобщо мюсюлманските, мигрантски общности в десетки държави. Членовете на различните организации заделят между 5 и 20 процента от заплатата си за подкрепа на дейностите им. Те проповядват Ислям с човешко лице, който не отхвърля науката, който не е войнствен срещу другите религии. Движението на Гюлен създаде цялата нова политическа върхушка в Турция, включително и самия Ердоган. За по-малко от едно поколение, Хизмет обърна посоката на секуларна Турция и я върна в орбитата на ислямския свят. Останалото е история.
В България от десетилетия се прокрадва именно такова социално, политическо и икономическо движение за фундаментална промяна на облика на нацията. Нашата национална идентичност бива заменена от нещо вносно и чуждо, което чрез гореописаните механизми си създаде електорат в страната и започна своето действие. Независимо от легитимната власт и независимо от волята на коренното население.
Това движение е също толкова децентрализирано, колкото и Хизмет. Неговия основен фокус също е квазирелигиозен в своя замисъл – създаването на една “модерна”, либерална България, която да не носи белезите на своето минало и да се интегрира пълноценно в света на новия европейски човек, който е лишен от своите зловредни предразсъдъци, който не вярва в националната държава, не почита своите традиции и разглежда прогреса като единствена цел на човешкото развитие.
Това се осъществява посредством десетки, може би дори стотици, неправителствени организации. Някои от тях, като нашумялата напоследък ‘Америка за България’ получават своето финансиране директно от добре смазаната машина на американската мека сила под формата на федерални програми като USAid. Други, като различните германски щифтунги, се финансират по програми на немското федерално правителство с цел “насърчаване на демократичното развитие” и тем подобни мистификации на фундаменталната цел за външно вмешателство. Трети, пък, са породени изцяло от идеологическия плам на частни лица, които са превърнали съсипването на настоящия ред в своя основна задача.
Влиянието в медийната ни среда е най-показно. Най-клишираният пример е малката емблема на АзБ, която се мъдри в секцията “За нас” на редица от най-влиятелните ни новинарски и коментарни сайтове. Защо “Америка за България” финансира Господари на Ефира, например? Има ли това общо с промяната в редакционната политика и внезапните пориви към политическа активност, насочена към най-младия сегмент от родната аудитория? Защо толкова много от бившите кадри на Господарите след това стават лайфстайл инфлуенсъри, които съвсем между другото започват да бълват и политическа пропаганда срещу партиите, които нарушават либералния консенсус? Едва ли има общо с финансирането.
Естествено не става въпрос единствено за медии. “Антикорупционният фонд” не е медия (или поне не би следвало да бъде). Това е НПО-то, което стои зад мащабното разследване за Осемте джуджета по време на размирното лято на 2020 г. От сайта на АзБ: “1,358,013 Лева, в подкрепа на Фондация „Антикорупционен фонд“ за Устойчивост на усилията за борба с корупцията чрез увеличаване на общественото въздействие на разследванията и участието на общността.” Нима не е съмнително, че тези ударни разследвания се осъществяват с покровителството на американското правителство?
Минаваме към втория стълб – този на образованието. Едва ли някой е пропуснал нарояването на всякакви форми на стипендии, работни бригади, посещения по учебни програми и проче дейности, които се развиват в българските училища и университети. Как един млад и интелигентен българин да не напусне родината си? Когато е изпратен за половин година на два “обучителни лагера” в чужбина, където вижда най-хубавото от другата страна, субсидиран от чуждестранни организации? Когато от съвсем невръстна възраст той е заобиколен от метастазите на вторичната американизация и собствената му култура е изместена в полза на мимикрия на западната?
“Програмата „Младите лидери на България” има три компонента: (1) Лятна предприемаческа програма, (2) Едногодишна академична програма в САЩ, (3) Обучение за професионалисти от сферата на правосъдието. Петдесет български студенти и 20 магистрати (10 съдии и 10 прокурори) ще участват в програми в САЩ, за да се запознаят с най-добрите образователни и институционални практики.”
Преди години по подобна програма и настоящият състав на ВСС беше на посещение в Щатите. Но това е най-малкият проблем. Идеологизираният корпус се е наместил в университетите ни. Даниел Смилов, колумнист на чуждото издание Дойче Веле и стипендиант на “Отворено общество”, преподава в Софийски университет заедно с жена си. В специалностите “Политология” и “Социология” открито се преподават неокомунистическите доктрини на Грамши, Адорно, Фром и подобни мислители. Това са интелектуалните бащи на доктрината на институционалната инфилтрация. И те са идолите на сегашното поколение политолози и социолози в страната.
Извършва се целенасочена подмяна на българския елит. С право се говори за комунистическата чистка, която ликвидира стария ни елит и постави началото на отровното заличаване на йерархизма в обществото ни. Случващото се в момента е от същия порядък; на родна територия чрез чуждо покровителство се отглежда елит, който няма нищо общо с българското и българщината. Нима най-доброто, което България може да излъчи са хора като Христо Иванов, които се занимават почти ексклузивно с получаването на грантове?
Институционалното влияние е може би дори по-старо от всичко, което споменахме дотук. Колко от нас помнят, например, как през далечната 1990 г., в зората на демокрацията, у нас се появи тогавашният държавен секретар на Щатите Дейвид Бейкър и поставя условие за сътрудничество между страните ни – именно провеждането на “честни избори”. И как в резултат на това със сътрудничеството на представители на американската Демократическа партия тук бе създадено Българското сдружение за честни избори и граждански права. Едва ли името ви е познато. Звучи като правено по шаблон, идентично с всички други метастази на чуждото влияние с техните маскировки за честност, демократичност, процеси и т.н.
Всичко това достига до местно ниво. Дори дребни общини, читалища и музеи разчитат за финансирането си от подобни субекти. Те изземват функциите на държавата и в нейно отсъствие провеждат своите проекти за редактиране на българската история. Не бива никога да забравяме кои бяха принципните застъпници на македонистката теза – “будните интелектуалци”, отгледани до един в котилото на немските и американски НПО-та. Ако Сталин постави началото процеса по дебългаризацията на Македония, то новия регионален хегемон в лицето на Съединените щати го завърши. А сега подклажда и конфликт между представителите на този един народ, който е разделен в две държави.
Това е най-бруталният тип мисловна и идейна репресия – тази, която е породена от фанатичното убеждение, че се върви по правилния път. Че всичко, което се прави се прави в името на общото благо. При подобна форма на контрол няма миг, в който натискът да спре. “Правилната страна на историята” не позволява никому дори минута спокойствие. Всяка малка частичка от държавата и обществения живот трябва да се впрегне в преследването на някакъв идеал, бил той небулозния евроатлантизъм, вечната борба с корупцията или “настигането на Запада”. Край няма, преследването е непрестанно.
Това е истинската болест върху политическото тяло на българската нация. Един назначен корпус от политкомисари, които с подкрепа от чужбина успяват успешно да убият изобщо идеята за България като нещо, което не е напълно обезличено и скопено в интерес на вездесъщите си партньори. И всяка нова власт, която се пръкне след катастрофата на идващата зима трябва да постави ясен приоритет – дерегистрация на всички чуждестранни НПО-та и пререгистрация при нов надлежен ред, за предпочитане след приемането на закон от рода на американския FARA за регистрация на чуждестранни агенти на влияние. Време е народът ни да поеме съдбата си в собствени ръце.
