Гледам три къси американски пропагандни филмчета от Втората световна. Предназачени са за американските войници в Европа и Азия. Едното е за правилното поведение в приятелска (за тях) Великобритания. Второто – за правилното отношение към победените германци в окупираната територия. Третото представя японците.
Няколко неща ми правят много силно впечатление.
Инструктажът включва свободно и равноправно отношение между черните и белите в самата американска армия пред англичаните, „защото в Англия социалните норми не са толкова строги като у нас“ (!), „защото трябва да оставим предразсъдъците у дома“ и „защото всички сме войници“.
Филмът „Познай съюзника си: Великобритания“, 1943 г.
Дори след края на войната немците са описвани като врагове и като агресивни, но прикрити хора, само че „трябва да уважаваме местните им обичаи, законите, службите и частната им собственост, без чак да се сприятеляваме с тях“. Изрично се препоръчва хладно, но коректно поведение към населението на победената страна-агресорка. На въпроса дали все пак има свестни немци отговорът е:
„Може би, но трябва да мине време, преди те отново да бъдат смятани за цивилизована нация. Вашата работа е мирът. Тази война не трябва да се повтаря“.
На това отгоре част от озвучаването включва Одата на радостта от немеца Бетовен.
Филмът: „Вашата задача в Германия“, 1945 г.
Японците са представени като свирепи зверове с жестока култура, но подробно са изброени техните несъмнени качества и изрично е подчертано, че американските граждани от японски произход са лоялни и заслужават уважение.
Филмът „Познавай врага си: Япония“, 1944 г.
Филмчетата са прости, практични, без стремеж към дълбоки нюанси, но в тях в действителност няма расизъм, нито излишна истерия. Личи високо самочувствие, което може да се прояви както като храброст, така и като човечност… или като хитра търговска инициатива.
От подбора на въпросите и отговорите във филмчетата личи, че са съставени с оглед на тревогата на командуването от прекалената милозливост на обикновения войник, съчетана с недостиг на знания и житейски опит (говорим за множество млади мъже в необичайни условия). Авторите на материала са покрили огромен брой теми, над които антроползите си блъскат главите с много по-малък практически успех. Не е чудно, че в Америка се е родил Мартин Лутер Кинг, нито че днес японците и немците добре се разбират с американци. Така трайно се печелят войни, пък и бизнес така се прави.
