За наборната служба, ВОС и модерната война

Българската армия марширува в заключителното учение с бойни стрелби в рамките на операция „Ответен удар 19“ на полигона на Българската армия „Ново село“ 19 юни 2019 г. Снимка: Sgt. Robert Douglas

Понеже изчетох много неща по отношение на за връщане на наборната служба, ще напиша моето мнение и предложение по този въпрос.

За начало бих желал дебело да подчертая, че съм завършен „милитарист“ (наследствено обременен от дядо ми – офицер на Н.В.), който знаеше кой е полковник Борис Дрангов и какво е писал още в 1985 година. В последствие придобих определен опит (включително и негативен) по отношение на подготовката на хора за военни или други действия свързани с организираното използване на сила техника и въоръжение (не всички операции от този вид са война в класическия смисъл на думата) .

Да започнем с това, че считам наборната служба във формата в който тя съществуваше в България до 2006 г. (по спомени, не съм го проверявал точно), за рядко безсмислено, скъпо и по същество ненужно мероприятие.

На първо място, защото има един омагьосан кръг – ако този вид служба е краткосрочна, то тя няма да е ефикасна, ако е дългосрочна…. ами честно казано не считам, че е редно да отнемеш на един млад човек 12 или повече (повярвайте ми качествената и съвременна подготовка за по-кратък срок е невъзможна ) месеца от най-хубавия и активен период в живота му.

От друга страна в новите реалностите на XXI век, вече е повече от ясно, че периодът на мир, любов и братство между народите се отлага за неопределено време…

Пълномащабна война, хибридни конфликти, тероризъм, бедствия и аварии, пандемии – всички тези събития от последните няколко години доказаха, че всеобщата подготовка за кризи е крайно желателна, да не кажем задължителна особено за по-малките нации, които нямат възможност да поддържат големи професионални армии.

Обаче, всичко това може много просто да се канализира и замени с това, че всеки български гражданин, до навършването на 2Х годишна възраст, трябва да придобие ВОС (военно отчетна специалност).

Придобиването на ВОС може да става на принципа на доброволния избор (при годност за съответната специалност), на модулен принцип и с минимално отвличане от учебния и/или трудов процес. По този начин при правилно изградена и достатъчно финансирана модерна система на обучение ще бъде дадена възможност както следва:

Мнозинството младежи да получат абсолютно необходимият минимум от базови знания и умения, поднесени им по подходящ за тях начин на базата на активното обучение и групова работа, която да ги стимулира за развиване на тактическо мислене, а не за папагалско заучаване.

Създаване на интерес през обучението за продължаваща служба в резерва или в професионалната армия.

Възможност за избор на ВОС – т.е. ако някой не желае да се обучава с огнестрелно оръжие (дори и на абсолютно базово ниво) той да не бъде принуждаван – за всеки може да се намери място да е полезен .

Принципът на продължаващото обучение. Не всеки го влече войниклъка, но някой биха пожертвали част от свободното си време дори след като са изпълнили формалното си задължение, като с последващи модули бъде осигурена възможността да се развиват както „на място“ (в избраният от тях ВОС), така и по вертикала (сержанти и дори младши офицери).

Всичко това трябва да стане на базата на няколко принципа :

– Достатъчност – не е ОК просто да „поставиш отметката“ – хората трябва наистина да са осъзнали и възприели информацията.

– Баланс между задължително и доброволност– да, задължително трябва да получиш ВОС, какъв е той- е твое решение (аналогията може да е с така наречените ЗИП – задължителни избираеми предмети в училище)

– Активност и атрактивност на обучението.

Отделно, държавата трябва сериозно да помисли за подпомагане развитието на всички „военно приложни спортове“ – ако не с пари, то на принципа на публично-частното партньорство.

И още нещо – войната на XXI век е война на дронове.

Ако има атрактивно обучение в рамките на часовете за военно такова на младежите ВОС „оператор на дрон“ (а такъв ВОС трябва да има), може да им бъде в пъти по-интересен от „автоматчик“.

И понеже, като даваш акъл е хубаво да поемеш и ангажимент – ако видя, че има желание, бих помогнал за реализирането на дадените от мен идеи на обществени начала. Работа си имам предостатъчно, но това е кауза за която си струва.

P.S. За протокола – служил съм срочно и малко свръхсрочно. В казармата отидох, не защото не можех да запиша „някво висше с прехвърляне“, а защото родният ми дядо ме беше възпитал, че това е дълг и чест.