Американски кораби, участващи в битката при Мидуей срещу Япония. Снимка: US Naval History and Heritage Command
Тези дни гледах филмче. Поуката бе, че битката при Мидуей не е решаваща, защото разгромът на Япония все едно е бил неизбежен. Но пък тя бележи попарването на последните японски надежди. Нещо като Курск, след който фронтовата линия се движи само на запад.
Можем ли да сравняваме Мидуей с Курск или Сталинград? Следвам три параметъра: кръв, героизъм и желязо.
Кръвта при Мидуей е на пръв поглед малко. Общо няма и 4000 убити. Но това не са тъпи кашици, а опитни пилоти, моряци, техници. Япония до края не успява да компенсира загубата им.
Героизъм. Битката в началните си фази се води от американците в камиказде стил. (Още преди японците да лансират камикадзетата като последна надежда.) Няколко вълни стари бавни самолети атакуват японските самолетоносачи, но са покосявани от изтребители и ПВО.
Самоубийствените атаки нищо не постигат, но досаждат на японците и им пречат да видят, че влизат в засадата, подготвена им от адм. Нимиц. Почти всички американски камикадзета умират, но изпълняват задачата. Японците са възхитени от опита на ударен вражески самолет да се забие в мостика им. Не успява, но японците осъзнават, че „белите маймуни“ воюват като истински самураи.
След малката касапница настъпва обратната касапница, но голяма.
Планът на Нимиц сработва. Неговият флот е по-слаб, но има прекрасно радиоразузнаване, чете шифрите на противника и има радари. И преди това стотина камикадзета от летищата на Мидуей са излетели на сигурна смърт, за да успее да изненада японците в момента на най-голямата им уязвимост.
Най-добрите японски самолетоносачи, 4 на брой, са унищожени за минути.
Желязото при Мидуей е около 200,000 тона, отишли на дъното! 4 японски самолетоносача и 1 американски, плюс малко дребосъци.
За сравнение, това е желязото, еквивалентно на 6-7,000 танка Т-34. За сравнение, при Курск немците губят стотина танка, останалите ударени са изтеглени и ремонтирани. (Там е суша, а не море.)
Откъм желязо битката при Мидуей е епична.
Там потъва желязо, с което би могло да се въоръжи огромна сухопътна армия. С която Япония би могла, в една алтернативна история, да завоюва цял Китай, евентуално плюс Индия, или Сибир. (Или Калифорния, където ще легализира марихуаната. Ако не сте чели „Човекът във високия замък“, време е.)
